Решение № 327 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Бургас, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500220 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на З. М. П. от гр.*** ответник по гр.д. № 2097 /2023 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2520/19.12.2023 год. ,с което въззивникът е осъден да възстанови за своя сметка водоподаването в собствените на ищците недвижими имоти ,представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** по КККР на гр. черноморец ,с адрес на имотите – гр.*** м.*** ет.* ап.* и ап.** ,като премахне поставените тапи на водопроводните отклонения към двата имота и възстанови фактическото състояние,като въззивникът е осъден и да заплати на ищците сумата 800 лв. – обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди от непозволено увруждане под формата на „претърпени загуби“ за ползване на ключарски услуги по повод смяната на повредените ключалки на входните врати на жилищата ,собственост на ищците и поставяне на нови патрони и брави на имотите им ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата ,както и да заплати на ищците 1660 лв. – разноски по делото пред първата инстанция.

1

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

На първо място се сочи ,че е налице противоречие в мотивите на атакуваното решение ,произнасяне на същото при неизяснена фактическа обстановка ,грешни фактически констатации и недоказаност ,вследствие на което е допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения,свързани със събирането ,проверката и оценката на доказателствата и погрешно тълкуване на последните .Не са обсъдени и всички изложени в отговора на исковата молба възражения.

Счита се ,че в хода на производството ищците не са успели да докажат ,че е налице неоснователно действие от страна на ответника и съответно не е налице изпълнение на едно от задължителните условия на разпоредбата на чл.

109 от ЗС .Изводите си съдът е формирал въз основа на заключенията на съдебно-техническата експертиза ,но от нея се установява единствено какъв би бил размерът на сумата за възстановяване на водоподаването към обектите на ищците ,както и че двата водомера са технически изправни.От свидетелските показания се е установило,че с цел да се запази от вреди имуществото на другите собственици в комплекса,при установен теч в имотите на ищците ,двата водомера са отстранени и са затапени тръчите с цел предотвратяване на по-нататъшна авария/тези обстоятелства кореспондират и с установеното от мл.прокурор от РП-Бургас Е.Драчева по приложеното постановление за отказ от образуване на досъдебно производство /.С оглед на всичко това логичният извод е бил ,че действията на ответника са основателни ,поради което и не е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС.Действията му са стопански оправдани ,поради което не са налице основания за уважаване на иска .

Съдът не използвал суверенното си право да направи заключение за надежността на всеки доказателствен факт и да провери доколко събраният доказателствен материал е достатъчен .В случая е нарушил основни принципи на гражданския процес ,като в акта си се позовава на предположения и недоказани по категоричен начин факти ,възприел е неверни фактически обстоятелства и е изложил незаконосъобразни правни изводи .

Неправилно и по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД се приема за установено уврежданията по вратите на ищцовите апартаменти ,техния 2 размер ,както и причинно-следствената връзка с поведението на ответника .Липсват и мотиви конкретно за какъв по вид и обем имуществени вреди става дума и въз основа на кои доказателства са уважени изцяло претенциите на ищците ,при положение ,че изобщо липсват доказателства в тази насока .Не се установява по никакъв начин ,че решението на ищците за смяна на бравите и ключалките на входните врати на ищците е вследствие причинени от ответника щети ,или е тяхно решение по други подбуди.Затова и в тази част решението се счита за незаконно .

Оспорва се решението и в частта относно разноските ,като се счита ,че присъденото в полза на ищците адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят претенциите .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемите ищци по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Счита се, че ищците са доказали по безспорен начин твърденията си ,че са собственици на процесните имоти и че върху тези имоти ответникът е осъществил неоснователно въздействие,което въздава пречки на ищците за използването на собствените им имоти ,по-големи от обикновено/като без значение дали поведението на ответника е виновно или не ,достатъчно е чрез същото да се пречи ,ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права на техния титуляр/. От събраните по делото доказателства /включително и СТЕ/ се е установило ,че ответникът е осъществил неоснователно въздействие ,както и че това действие , изразяващо се в прекъснато водоподаване и демонтаж на индивидуалните водомерно – арматурни възли /включващи спирателен кран,водомер ,фитинги и прави тръбни участъци в двата апартамента на ищците /създава на ищците пречки за изпълзването на собствените им имоти ,по-големи от обикновено .Фактически те не са могли да ползват имотите си ,тъй като водоподаването е спряно от ответника от 13.12.2022 г.Ответникът не оспорва ,че на тази дата е влязъл в имотите на ищците и демонтирал находящите се там водомери и по 3 този начин е спрял водоподаването към обектите им .

Затова правилно и обосновано съдът е приел ,че преустановяването на водоподаването към имотите на ищците безспорно представлява такова въздействие върху правото им на собственост ,което създава по-големи от обикновено пречки при използването на имота и предвид факта ,че въззивникът не оспорва този факт и не ангажира доказателства за наличие на валидно правоотношение между страните по повод поддръжката на имотите на ищците ,то и правилен е изводът ,че действията на ответника са противоправни .Доколкото увреждането е налице ,следва да се извършат възстановителни работи ,които да приведат имотите във вид ,максимално съответен на този преди увреждането ,а това е постижимо чрез поставянето на нови водомерно-арматурни връзки

,включващи спирателен кран,водомер,фитинг и прави тръбни участъци.

От експертизата се е установило ,че отстранените водомери са били изправни и по тях не е имало теч ,което опровергава твърденията на ответника ,че влизането му в имотите било с оглед предотвратяване на авария в тях.Счита се от въззиваемата страна ,че дори и да е имало теч ,при укловие ,че собствениците на имотите не са упълномощавали ответника да влиза в жилищата им и да спира водоснабдяването ,същият поне е следвало да се свърже с тях по телефон или друг начин и да ги уведоми за евентуални аварии или течове ,по повод на което да му бъде предоставен достъп .Извън това се сочи ,че от обясненията ,дадени от вещото лице в с.з. става ясно ,че дори и да е имало теч,не е било необходимо демонтаж на индивидуалните водомери ,просто е следвало да се спре водоподаването от спирателния кран .

Моли се за потвърждаване на решението .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е по чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.

Няма спор по делото ,че ищците са собственици на два самостоятелни обекта с идентификатори *** и *** по КККР на гр.Черноморец, одобрена със Заповед РД-18-12/24.04.2007 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед КД-14-02-1044/05.07.2010 г. на Началника на СГКК4 Бургас, с адрес гр. ***, м. *** ет.*, представляващи апартамент № * и апартамен № **, които самостоятелни обекти се намират в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, за който факт свидетелства и приетия като доказателство н.а. за продажба на недвижим имот №*, т.*, рег.

№****, д.№***/**.**.20** г.

Ответникът не оспорва, че на 13.12.2022 г. е влязъл в имотите на ищците, демонтирал е находящите се в тях водомери и по този начин е спрял водоподаването към обектите им.В този смисъл е и заключението на изготвената по делото СТЕ, според което и в двата апартамента на ищците е прекъснато водоподаването чрез демонтаж на индивидуалните водомерноарматурни възли, включващи спирателен кран, водомер, фитинги и прави тръбни участъци.

От това заключение става ясно ,че сградата, в която се намират процесните апартаменти е водоснабдена чрез едно водопроводно отклонение с един общ (централен) водомер, като има открита една партида за вода във „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, с потребителски №224638, водеща се на „Смарт билд“ ООД, представлявано от ответника З. П. . Няма открити партиди за вода на вътрешните, индивидуални водомери, които служат за справедливо разпределение на отчетената по общия водомер вода.

От показанията на разпитания по делото свид. Г.Д. става ясно ,че е присъствал при демонтирането на водомерите в апартаментите на ищците ,като същият свидетел сочи ,че причината била теч от водомерите /от слепката на водомера /,поради което се наложило отваряне на вратите на двата апартамента ,полвайки услугите на ключар /защото ответникът не е имал ключове за тези апартаменти /и демонтиране на водомерите .В различен смисъл обаче е заключението на извършената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, от която става ясно, че водомерите съответстват на метрологичните и технически изисквания към тях, и нямат течове, за което са приложени 2 броя свидетелство за проверка с №№К1191/26.10.2023 г. и №К119-2/26.10.2023 г.

Въззивникът – ответник в целия ход на процеса е обосновавал влизането си в чужд имот и демонтаж на индивидуалните водомерноарматурни възли ,включващи спирателен кран,водомер,фитинги и прави 5 тръбни участъци в двата апартамента на ищците с оглед предотвратяването на авария в двата имота .От събраните по делото доказателства обаче не се установи наличие на сериозна авария в двата апартамента на ищците ,налагаща демонтирането на водомерите и затапването им ,а относно твърдението ,че по водомерите в двата апартамента имало теч,то от заключението на цитираната допълнителна експертиза става ясно ,че водомерите съответстват на техническите изисквания и нямат течове /като са приложени и цитираните две свидетелства за проверка/.

При тази фактическа обстановка правилен е изводът на първостепенния съд ,че претенцията по чл. 109 от ЗС се явява основателна .

На първо място следва да се посочи, че според т. 3 на Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Следователно ,както правилно е посочил първостепенният съд ,съобразно правилата на чл. 154 ГПК по този иск ищецът следва да докаже освен твърденията си ,че е собственик на процесния имот и че ответникът е осъществил неоснователно въздействие/действие или бездействие /,както и че това действие или бездействие на ответника създава на ищеца пречки за използване на собствения му имот ,по-големи от обикновените . От друга страна, в Решение № 19 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2020 г., II г. о., ГК, се посочва, че според трайно установената практика на Върховния касационен съд, въззивният съд е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. Освен това, съдът е длъжен да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Тази практика следва да бъде споделена и да намери приложение по настоящето дело.