Разпореждане № 94561 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94561 гр. София, 03.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20241110127442 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. П. за сумите, както следва: сумата в размер на 541,23 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********/17.09.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 74,13 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 27.02.2022 г., сумата в размер на 167,41 лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължение, 245,55 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, законна лихва в размер на 53,72 лева от 28.05.2022 г. до 26.03.2024 г., както и разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за договорна неустойка в размер на 167,41 лева, 245,55 лева – такса за експресно разглеждане и такси за извънсъдебно събиране в размер на 50 лева следва да бъде оставено без уважение, като съображенията за това са следните:

По отношение на заявените вземания за договорна неустойка по чл.5.2 от договора за кредит, съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

В разглеждания случай клаузата на чл. 5.2 от договора за кредит предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на задълженията му по договора. Такава 1 уговорка съдът приема, че се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Настоящият състав на съда приема също, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от договора също следва да бъде оставено без уважение. Налице е изрична забрана съгласно чл.10а, ал. 1 ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксите за бързо разглеждане са свързани с усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя следователно противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Искането за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 50 лева също следва да бъде отхвърлено. Същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността и е уговорена такса за извънсъдебното събиране на вземането. Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над 14,78 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 29,55 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.чл.26 НЗПП/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № ****/01.04.2024 г., подадено от /фирма/ срещу В. С. П., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 167,41 лева, представляваща неустойка, дължима поради непредставяне на обезпечение по договора, в частта за сумата от 245,55 лева, представляваща такса за експресно разглеждане, както и в частта за сумата от 50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за сумата над 14,78 лева до пълния дължим размер от 25 лева за платена държавна такса и за сумата над 29,55 лева до пълния размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3