Определение № 1051 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. Варна, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500258 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Темакс – търговски център за дома“ ЕООД, ЕИК203755276, срещу Определение №16450/25.11.2025г. по гр.д. №12357 по описа за 2025г. на ВРС, 51 състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от С. И. В., ЕГН**********, иск по чл.200 КТ за осъждане на „Темакс – търговски център за дома“ ЕООД, ЕИК203755276, да заплати на ищцата сумата 30 000лв., представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания – в резултат на настъпила трудова злополука на 20.07.2025г., от която ищцата е получила фрактура в областта на дясната подбедрица, ведно със законната лихва за забава върху главницата от деня на злополуката 20.07.2025г. до окончателното й изплащане, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника "Темакс – търговски център за дома“ ЕООД, ЕИК203755276, в следните банки и кредитни институции: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД, Алианц Банк България АД, Ти Би Ай Банк ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Българо – американска кредитна банка АД, ПроКредит Банк (България) ЕАД, Търговска Банка Д АД, Токуда Банк АД, Инвестбанк АД, Централна кооперативна банка АД, Общинска банка АД, Българска банка за развитие АД, Интернешънъл Асет Банк АД, Тексим Банк АД, ИНГ Банк Н.В. – клон София, Ситибанк Европа АД - клон България, БНП Париба С.А. – клон София, Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София, „Изи Пей“ АД, чрез преминаване от сметка в сметка до достигане на размера на иска от 30 000 лева.

1

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение в следния смисъл: първоинстанционният съд не е установил фактическите обстоятелста за наличието на обезпечителна нужда и не е преценил дали обезпечителната мярка е допустима и подходяща; искът не е подкрепен с достатъчно доказателства за вероятната му основателност; не е доказана обезпечителната нужда на ищеца; мярката е неподходяща; запорът на всички банкови сметки на ответника води до прекомерност на мярката и до затрудняване на стопанската му дейност; работодателят е оказал съдействие на пострадалата при злополука служителка и дори е заплатил разходите за лечението й, поради което не е станал причина за образуване на делото. По същество се моли за отмяна на определението и за отхвърляне на искането по чл.389 от ГПК.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, който счита за правилен и законосъобразен, за което излага аргументи.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск са: редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка.

Исковата молба отговаря на основните изисквания за редовност.

С оглед изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че може да бъде направен извод за допустимост на искa, по твърденията на ищеца.

Относно вероятната основателност на иска, в хипотезите по чл.389 ГПК, съдът по правило не следва да се произнася, доколкото не следва да формира предварително становище за основателност или не на предявения и подлежащ на разглеждане иск. В тези случаи преценката следва да бъде само в насока на базисно съответствие на твърденията на страната с потенциалните допустими и относими доказателства по делото, каквато е налице в случая.

Искът на следващо място касае парично притезание. Характерът на този тип престаця презюмира наличието на обезпезпечителна нужда.

Подходяща е тази по вид, обем и характер обезпечителна мярка, с която обосновано, с оглед на интереса и на ищеца, се ограничава правната сфера на ответника, но без свръхобезпечаване. Предвид характера и целта на исковете, предложената обезпечителна мярка се явява адекватна по вид.

По горните мотиви и при наличие на останалите изискуеми предпоставки на закона молбата за обезпечение следва да се допусне.

Инвокираните в частната жалба доводи, в допълнение, не се споделят от 2 настоящия състав на въззивния съд, като основание за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение, по следните съображения:

Нуждата от обезпечение при осъдителни парични искове се предполага по презумпция и се разколебава само при конкретни за страните и за делото опровергаващи я факти. Преценката в тази връзка е обусловена не от действия на ответника до момента или от имущественото му състояние, а от възможност активите на ответника да намалеят в хода на делото, което да затрудни и/или да забави изпълнението на евентуалното му задължение към ищеца.

От анализа на представените с исковата молба доказателства може да бъде направено предположение поне за вероятна основателност на иска, при отчитане на ранния и едностранен етап на производството, което е достатъчно за наличие и на тази предпоставка.

Не е налице свръхобезпеченост и респективно необосновано засягане на правната сфера на ответника, тъй като запорът на вземания от банкови сметки е наложен последователно от сметка в сметка, само до достигане на размер, съответен на интереса от исковете.

Съдействието от работодателя по повод евентуално настъпила трудова злополука и заплащането на служителя на разходите за лечение нямат пряко отношение към иска по чл.200 от КТ само за неимуществени вреди и не отричат предпоставките за неговото обезпечаване.

По изложените съображения въззивният съд намира, че при данните по делото обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №16450/25.11.2025г. по гр.д. №12357 за 2025г. на ВРС, 51 състав, на осн. чл.396 от ГПК вр. чл.389 и сл. от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3