Решение № 954 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110135374 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Б. Б. срещу „Банка ДСК“ ЕАД.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за откриване и водене на платежна сметка, обслужвана с дебитна карта от 22.10.2015г., с който ищецът съхранявал своите средства чрез банката. Към договора имало и услуга допълнително СМС известяване при извършване на транзакция. На 08.06.2023г. ищецът получил 2 бр. СМС за изтеглени суми от банкова му сметка с IBAN:

**************************, открита в ТБ „Сосиете Женерал“ ЕАД (чийто правоприемник е ответникът), към която банкова сметка била свързана притежаваната от нея банкова карта. Тези две неразрешените транзакции били на обща стойност от 9920лв. - едната от 20лв., а другата от 9900лв. Посочва, че двете транзакции били извършени чрез незабавен превод, без неговото знание и съгласие, по сметката на Т.

Д., открита в „Първа инвестиционна банка“ АД. С получените кратки текстови съобщения ищецът бил уведомен само за изтеглените суми, като веднага след това уведомил банката и подал жалба в полицията срещу тези действия. Бил получен отговор от банката, че не може да блокира картата. Счита, че банката проявила груба небрежност, довела до нерегламентираното извършване на двата превода, като същата отказала да възстанови на ищеца наредените суми.

С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите от 792лв. и 20лв. – незаплатена стойност на двете неразрешени транзакции, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.06.2024г. до окончателното плащане, и сумите от 1361,82лв. и 2,75лв., представляващи мораторна лихва за периода

08.06.2023г.-13.06.2024г. съобразно протоколното определение от 26.06.2025г. – л. 364.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че между ищеца и „Сосиете Женерал Експресбанк“ ЕАД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ ЕАД, е сключен соченият от ищеца договор за 1 платежна сметка от 22.10.2015г., по силата на който ищецът има разплащателна сметка с посочения IBAN. Посочва, че по силата на допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банка ДСК от 22.02.2021г., с ищеца е договорено активно използване на електронните канали чрез възможност за извършване на преводи по сметки на трети лица и/или по сметки в други банки, като е уговорено за подписване да се използва комбинация от цифров сертификат, издаден от банката, ПИН за него и СМС - код. Твърди, че двете операции не са извършени с банкова карта, а чрез електронното банкиране ДСК Директ. Твърди, че банкирането на ищеца било блокирано, но с оглед бързината на протичане на транзакциите, било невъзможно да се спре превод (незабавен кредитен превод Blink), чието изпълнение протича в рамките на секунди. На 08.06.2023г. достъпът до интернет банкирането ДСК Директ бил осъществен след правилно въвеждане на потребителски идентификатори, с които се идентифицира ищецът, като оспорените операции били наредени след ръчно въвеждане на необходимите данни в платежното нареждане. Счита, че операциите са потвърдени по ред и начин, уговорени в сключеното допълнително споразумение, чрез комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, и въведен правилен четирицифрен ПИН код и СМС код с временна валидност, като кодът бил изпратен на посочения телефонен номер. Поддържа, че е спазил всички изисквания на ЗПУПС.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъде привлечен като трето лице - помагач на негова страна по първоначалния иск - Т. Д., което е сторено. Срещу него е предявил и обратен иск, който е приет за съвместно разглеждане за сумата от 3000лв. като част от вземане в общ размер от 9920лв.

Ищецът по обратния иск твърди, че ответникът, в качеството му на получател на сумите по двете оспорени транзакции, се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и следва да му върне сумата.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което Т. Д. да бъде осъден да му заплати сумата от 3000лв. като част от вземане в общ размер от 9920лв., ведно със законната лихва от подаване на обратната искова молба до окончателното плащане.

Ответникът по обратния иск не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на чл. 235 ГПК, установи следното:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗПУПС и ч. 86, ал.

1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за откриване и водене на платежна сметка, с която да бъдат извършвани платежни операции с посочения IBAN, и на ищеца е издадена дебитна карта; че са извършени двете платежни операции на обща стойност 9920лв. на 08.06.2023г. в полза на лицето Т. Д..

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.

3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС, с оглед на което правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС. Съществуването на правоотношение между страните се установява от приложения по делото договор за откриване и водене на платежна сметка от 22.10.2015г., с която да бъдат извършвани платежни операции с посочения IBAN. Ответникът навежда възражение, че банковата операция е надлежно осъществена с оглед обстоятелственото, че за извършването им са въведени 2 необходимите за това идентификационни данни на ищеца като клиент на банката, като не е съществувало съмнение в автентичността на преводите.

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не покъсно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.

Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги дори при липса на противоправно поведение от негово страна (обикновено вредите са причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице). Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на горните предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.

Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по- силна страната, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите да носят риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права.

Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, постановките на които са изяснени в предходната част от изложението на решението. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславя освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. (Определение № 43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II т. о., Решение № 195 от 22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г., Решение № 1317 от 13.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1651 / 2025 г. на САС, Решение № 5673 от 21.10.2024 г. по в. гр. д. № 6820 / 2023 г. на СГС).

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие, платежната 3 операция е неразрешена. Достатъчно е клиентът да твърди, че операцията не е наредена от него или е извършена без негово съгласие, за да се приеме, че същата не е разрешена, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, че именно ищецът е наредил операцията, респективно, че тя е извършена с негово съгласие.

С решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 /идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. С оглед на това, при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, мтокен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност - в този смисъл са определение на ВКС, I т. о по т. д. № 2456/22 г. и определение № 508/17.02.25 г. на ВКС, I т. о. по т. д.

№ 1593/2024 г. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай (в този смисъл са Определение № 315 от 1.03.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3559/2022 г., Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, четвърто г. о, Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърта г. о.).