Определение № 741 от 09.07.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. Перник, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500495 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 12554/07.04.2026 г., подадена от Б. Б. В., М. Б. Т. и М. Я. В. срещу определение № 781/10.03.2026 г. , постановено по гр. дело № 2809/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено определението за прекратяване на производството № 43/07.01.2026 г. в частта му за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на В. Й. В. сумата 153.39 евро, представляваща разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че по делото не били представени достатъчно доказателства за реално извършено плащане на адвокатското възнаграждение, като договорът за правна защита и съдействие сам по себе си не бил достатъчен да установи действително направен разход. Навежда се и възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, прекратяването на производството в начален етап, липсата на проведени открити съдебни заседания и липсата на разглеждане на спора по същество. Иска се отмяна на определението в обжалваната част, евентуално намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В. Й. В., чрез адв. К. Б., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Излага се, че извършеното плащане е удостоверено в самия договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено изцяло в брой, поради което не е необходимо представяне на отделен разходооправдателен документ.

1

Поддържа се още, че възнаграждението не е прекомерно, тъй като производството е изисквало правна защита, а претендираният и присъден размер е дори под размера, съответстващ на вида на извършената адвокатска работа.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Перник е било образувано по искова молба на Б.

Б. В., М. Б. Т. и М. Я. В. срещу В. Й. В. за реално разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник. С определение № 43/07.01.2026 г. исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неизпълнение на дадени от съда указания и производството по делото е прекратено.

Преди прекратяване на производството ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил искане за присъждане на сторените разноски, като е представил договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. След постановяване на прекратителното определение ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Препис от молбата е бил връчен на насрещните страни, които не са изразили становище в предоставения срок.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата по чл. 248 ГПК като е присъдил в полза на ответника направените от него разноски по делото в размер на 153.39 евро (300 лв.).

При така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството ответникът има право на разноски. Разпоредбата установява самостоятелно основание за отговорност за разноски при прекратяване на делото, като целта е да обезщети ответника за необходимите разходи, които е направил по повод неоснователно или процесуално негодно сезиране на съда от насрещната страна. В настоящия случай прекратяването е настъпило поради неизпълнение на указанията на съда от страна на ищците, поради което ответникът не следва да остане натоварен с разноски за адвокатска защита, предизвикани от образуваното срещу него производство.

Неоснователно е оплакването по жалбата, че плащането на адвокатското възнаграждение не било доказано. Когато възнаграждението е заплатено в брой, отбелязването на плащането в договора за правна защита и съдействие има характер на разписка и е достатъчно доказателство за извършения разход. Не е необходимо представяне 2 на отделен платежен документ, доколкото самият договор съдържа изрично удостоверяване, че уговорената сума е внесена изцяло в брой. Именно такава е и настоящата хипотеза – представеният договор установява както основанието за направения разход, така и неговия размер и фактическото му заплащане.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се извършва с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършената адвокатска работа, засегнатия интерес и конкретните условия, при които е осъществена защитата. В случая адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв., съответно 153.39 евро, и касае изготвяне на процесуална защита по образувано гражданско производство, включително запознаване с исковата молба и приложенията към нея, правна преценка относно допустимостта и редовността на сезирането, формулиране на становище и възражения, както и своевременно заявяване на претенция за разноски.

Фактът, че делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание и преди разглеждане на спора по същество, не обуславя сам по себе си прекомерност на адвокатското възнаграждение. От значение е че ответникът е бил въвлечен в съдебно производство и е следвало да организира правната си защита в срока и по реда на ГПК.

Изготвянето на отговор и процесуалното участие в началната фаза на делото представляват реално извършена адвокатска работа, която е в пряка причинна връзка с поведението на ищците по сезиране на съда.

Присъденият размер от 153.39 евро (300 лв.) не надхвърля разумния и необходим разход за адвокатска защита по такъв вид производство. Напротив, размерът е умерен, съответства на извършената работа и не сочи на несъразмерност спрямо фактическата и правна сложност на делото. Поради това не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

По така изложените съображения, молбата на ответника по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, както правилно и законосъобразно е постановил районният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 781/10.03.2026 г. , постановено по гр. дело № 2809/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК, доколкото са налице предвидените в закона предпоставки.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4