Определение № 16046 от 26.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16046 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505338 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

С разпореждане с рег.№ 31065/19.02.2025 г. СРС, 35 с-в, по гр.д. № 66870/2024 г. на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 354788/06.11.2024 г. на СРС, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.Й.Г. в частта за разликата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 6 027,78 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7000271572/26.05.2017 г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; за сумата от 2 586,16 лв. - договорна лихва за периода 03.09.2017 г.- 05.06.2020 г.; както и за сумата от 6 351,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 04.09.2017 г. - 05.11.2024 г.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от заявителя- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Жалбоподателят твърди, че процесният договор не противоречи на императивните правила на ЗПК, клаузите му са индивидуално уговорени и ответникът се е съгласил с тях, подписвайки го, като доброволно се е задължил за връщане на съответните суми.Твърди, че постигнатите между страните договорености съответстват на действащото законодателство и не противоречат на императивните правни разпоредби и добрите нрави.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че са нарушени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.Твърди, че в ОУ ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора недвусмислено същите са посочени в процентно изражение и като глобална сума, поради което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата 1 икономическа тежест, както и да го съпостави с предложенията на други кредитни институции.Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми.

Производството пред СРС е образувано по заявление с вх. № 354783/06.11.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.Й.Г. за следните суми: 6 027,68 лв.-главница по договор за потребителски кредит № 7000271572/26.05.2015 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 31.08.2018 г. и Приложение № 1/29.10.2021 г.; 2 586,16 лв. - договорна лихва за периода 03.09.2017 г.- 05.06.2020 г.; 6 351,24 лв. – обезщетение за забава за периода 04.09.2017 г. - 05.11.2024 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 26.05.2017 г. между М.Й.Г. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № 7000271572, като на заемателя е била предоставена сумата от 6 386,24 лв., която същият се е задължил да върне заедно с договорна лихва от 3 010,69 лв. на 36 броя равни месечни вноски в срок до 05.06.2020 г. Срокът на договора е изтекъл на 05.06.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем, но длъжникът не е изпълнил задълженията си.При забава в плащането на месечна погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.На длъжника е начислена лихва за забава от 04.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в общ размер на 6 351,24 лв.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № 7000271572/26.05.2017 г. за сумата от 5 000,00 лв. при годишен лихвен процент от 27,09 % /чл. 9.1/ и ГПР 41,43 % /чл. 10/, като в предоставената на потребителя сума се включва застрахователна премия „bank живот агент“ от 702 лв. и еднократна такса за оценка на риска от 684,24 лв. /чл. 7.1/.

С уточнителна молба от 19.12.2024 г. заявителят е уточнил, че ОУ са имплементирани в процесния договор за кредит и отделен документ, наименован „Общи условия“ не е изготвян.

На 19.02.2025 г. СРС е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с рег.

№ 5152 за сумите от 5 000 лева - главница по договор за потребителски кредит № 7000271572 от 26.05.2017 г. и за разноските на заявителя съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението за посочените суми с мотиви, че към отпуснатата на потребителя сума от 5 000 лева са добавени и застрахователна премия от 702 лв. и еднократна такса за оценка на риска от 684,24 лв., които са включени към главницата, а не към разходите, като върху тях се дължи и договорна лихва.Съдът е приел, че тези суми неправилно не са включени при изчисляването на размера на ГПР, при изчисляване на който се вземат предвид общите разходи по кредита за потребителя.Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит 2 на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради което същият е недействителен и на основание чл.23 ЗПК на заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение само за чистата стойност на кредита.

При така приетото за установено съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разпоредбите на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК задължават съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави, както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е предвидено и в чл.

7, ал. 3 ГПК.

В случая производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу физическо лице, което има качеството потребител за вземания по договор за потребителски кредит, поради което приложими се явяват разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В чл. 11 ЗПК е установено императивното съдържане на договора за потребителски кредит, част от което е изискването за посочване на годишния процент на разходите /ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно §1 от ДР ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, нормата „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, 3 включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

С решение на СЕС по дело С-714/22 от 21.03.2024 г. е прието, че чл. 3, б.

„ж” от директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „Годишен процент на разходите” по смисъла на посочения чл. 3, б.

„и”, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит- т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б.”ж” и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж” от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В процесния договор за кредит е посочено, че сумите за застрахователна премия и за такса за оценка са включени в общия размер на дължимите месечни погасителни вноски по кредита, заедно с предоставената сума, като общият размер на дължимите от кредитополучателя плащания възлиза на 6 386,24 лв.

Таксата за оценка на риска и посочения в договора начин, по който кредитополучателят следва да я плати обуславя извод, че с нея се цели необосновано оскъпяване на кредита. След като тази такса е задължителна, т.е. представлява условие за получаване на кредита, и същевременно е предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, следва да се приеме, че с уговорката за заплащане на тази такса се цели прикриване на част от възнаграждението за заетата сума по начин, че то да не се съдържа изцяло в договора за кредит и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя”, нито на понятието „годишен процент на разходите” по смисъла на Директива 2008/48, респ. по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК. По този начин се заобикаля 4 императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.Доколкото уговорката в процесния договор за кредит за заплащане от потребителя на такса за оценка на риска е предвидена с цел да прикрие действителните разходи по кредита, тя попада в приложното поле на даденото с решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 тълкуване, а именно, че същата попада в обхвата на общите разходи на кредита за потребителя.

Предвидената в договора като дължима от кредитополучателя застрахователна премия по договор за застраховка „Защита живот” представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. По същността си застрахователната премия е разход, свързан с кредита, доколкото заплащането й от кредитополучателя е уговорено с цел да се обезпечат вземанията на кредитора. Действително в договора не се съдържа изричен текст, че сключването на застраховката представлява задължителна предпоставка за отпускане на искания кредит или за получаването му при предлаганите условия. От цялостното съдържание на договора и погасителния план към него, в частност - включването на премията в размера на главницата, следва извод, че клаузата за покупка от кредитополучателя на застраховка „bank живот агент“ при посочените параметри е поставена от кредитодателя с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, без възможност за кредитополучателят действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховката и/или при какви условия да я сключи.