Решение № 5159 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5159 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113855 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез ******. С. Н. от АК - П. против против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, бул. „България“ № 196, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем № ******/18.08.2025 г., сключен между ищеца И. Г. Х. и ответника „Креди Йес“ ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № ******/18.08.2025 г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД предоставил на ищеца И. Г. Х. заемни средства в размер на 500,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,900 % и при годишен процент на разходите (ГПР) от 57,80 %. Сочи се, че съгласно клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия (ОУ) към Договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя: 1) ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.1, т. 1 от ОУ; 2) особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 1, т.

2 от ОУ; 3) банкова гаранция, съгласно чл. 10, т. 3 от ОУ и 4) ценна книга, издадена в полза на заемателя. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Договора при непредоставяне на договореното в чл. 6, ал. 1 от Договора 1 обезпечение от сключването му или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 5 от ОУ заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 250,02 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора. Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс, не е погасил дължимата сума по процесната неустойка, но не дължи плащания за същата. Сочи, че клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, заобикаля материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.

Предвидената неустойка в размер на 250,02 лв. била загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото била над 50 % от заетата сума в размер на 500,00 лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски по кредита, като по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита и се създавали единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Сочи се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя ответникът е поставил към ищеца неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Креди Йес“ ООД със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че между страните е сключен процесният договор за паричен заем от 18.08.2025 г. при посочените в исковата молба параметри. Твърди се, че заемната сума от 500 лв. е предадена в брой на заемателя И. Х. на дата 18.08.2025 г. чрез разходен касов ордер. Сочи се, че клаузата на чл. 8 от Договора е валидна, индивидуално уговорена между страните и не противоречи на закона и добрите нрави, като се излагат конкретни съображения за това. Твърди се, че неустойката не представлява разход по управление на кредита, нито допълнителна печалба към договорната лихва. Излага се, че с оглед забраната на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, предвидената в Договора неустойка не е включена като елемент на ГПР.

Ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Моли да не бъдат присъждани разноски на процесуалния представител на ищеца с довода, че не са ангажирани доказателства ищецът да е материално затруднено лице. При условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът И. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило 2 писмено становище от пълномощника на ищеца – ******. С. Н., с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – ******. Н. Ш., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Моли да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като по делото не са представени доказателства за материална затрудненост на ищеца. При условията на евентуалност, моли на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК .

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на уговорена клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по правоотношение по договор за паричен заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните заявени в исковата молба правни основания за това.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между между ищеца И. Г. Х. и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем № ******/18.08.2025 г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищеца И. Г. Х. заемни средства в размер на 500,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,900 % и при годишен процент на разходите (ГПР) от 57,80 %; че ищецът е усвоил изцяло заемната сума от 500,00 лв.; че между страните е постигната договореност съобразно чл. 6, ал. 2 от Договора, че при непредоставяне на договореното в чл. 6, ал. 1 от Договора обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 250,02 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора; че предвидената в Договора неустойка за непредоставяне на обезпечение не е включена като елемент в размера на ГПР, посочен в процесния договор.

3

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № ******/18.08.2025 г.

(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,900 % и годишен процент на разходите от 57,80 %. Погасяването на заема се извършва на 5 месечни вноски, всяка от които в размер на 112,00 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 18.01.2026 г. Общата сума за плащане по заема е посочена в размер на 559,98 лв.

С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за паричен заем с осигуряване на поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия към Договора за заем, както и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: първа по ред ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Общите условия към Договора за заем; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от Общите условия към Договора за заем; безусловна банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Общите условия към Договора за заем; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6, ал. 1 от Договора обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 250,02 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.

По делото е приложен погасителен план към процесния Договор за заем, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за неустойка, е 162,00 лв., а общата сума за плащане по заема е в размер на 810,00 лв. Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 18.09.2025 г. и на последната погасителна вноска на 18.01.2026 г.

Не е спорно по делото, че ответникът „Креди Йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът И.

Х. е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същият е усвоил изцяло заетата сума от 500,00 лв. Сключеният между ищеца и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и 4 санкционна.

Съдът намира, че уговорената в процесния договор за заем неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като: 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;