Акт № 3083 от 26.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 275

Номер

275

Година

11.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.11

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20124100100613 по описа за

2012 година

9 за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

От съдържанието на исковата молба и допълнителната искова молба, съдът констатира твърдяните факти, от които ищецът счита, че е възникнало и съществува претендираното от него право. А те са: Между страните по делото са сключени договори за финансов Л., единият от 24.08.2007 година, другият – от 11.12.2009 година; В изпълнение на сключените договори ищцовото дружество е придобило собствеността върху лизинговия обект и го е предало с приемо-предавателен протокол на ответника-лизингополучател на 04.09.2007 година; С втория сключен на 11.12.2009 година договор отношенията между страните по делото са предоговорени и се уреждат изключително и само по силата на този договор за финансов Л.; Със същия са уговорени задълженията на страните по делото, като ищцовото дружество е изпълнило точно и добросъвестно своите задължения, а ответникът по делото – лизингополучател, не е изпълнил поетите задължения, като към 24.07.2010 г. е спрял да плаща уговорените с договора месечни вноски; Не е заплащал и застрахователните премии, които е дължал съгласно сключения договор, като вместо него ищцовото дружество е заплатило на застрахователя дължимите премии; Съгласно чл. 30, ал. 1, б. „а” от договора при забава в плащането неизправната страна дължи на изправната неустойка за забава на плащането по 0,07% на ден върху сумата на забавеното плащане за всеки забавен ден, но не повече от 50%; Във връзка с неизпълнението ищцовото дружество отправило до ответника уведомително писмо, с което го поканило да заплати просрочените вноски: главница, възнаградителна лихва, неустойка за забава и застрахователните премии; Уведомителното писмо е получено на 01.02.2012 година срещу разписка лично от представляващия лизингополучателя – И. Н.; Връчването е удостоверено с подписите на двама свидетели; В уведомителното писмо е посочено, че ако лизингополучателя не погаси дължимите от него суми в 7-дневен срок, считано от получаване на същото, следва да счита договора за Л. за развален; Със същото писмо лизингополучателят е уведомен, че при разваляне на договора по негова вина същият дължи неустойка по чл. 30, ал. 1, б. „в” от договора, чийто размер е уговорен с посочената клауза; С уведомителното писмо в т.3 лизингополучателят е поканен в 7-дневен срок от развалянето на договора да върне на негов риск и разноски намиращия се в негово държание лизингов обект; Съгласно чл. 33 от договора при развалянето на договора лизингополучателят е длъжен да върне незабавно лизинговия обект; В указания срок лизингополучателят не е погасил дължимите суми и договорът е развален, считано от 09.02.2012 година; Към датата на подаване на ИМ ответникът не е заплатил дължимите суми, като задължението е общо в размер на 53 962,38 евро. В исковата молба са посочени в пунктове от 1 до 6 размерът на дължимите суми от ответника на ищцовото дружество по видове претенции – просрочена главница, просрочена възнаградителна лихва, неустойка за забава, застрахователни премии, разходи, свързани с връщане на лизинговия обект, неустойка във връзка с неизпълнение и разваляне на договора и законната лихва за забава върху всички предходни задължения.

Въз основа на така твърдяните факти е направено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество общо сума в размер 53 962,38 евро, от които, както следва:

-сумата от 37 939.4 евро, от която: 37 314.26 евро представляваща главница по договор за финансов Л. № 89947 от 11.12.2009 година за периода от 24.07.2010 година до 09.02.2012 година; 689.14 евро възнаградителна лихва от 24.09.2011 година до 09.02.2012 година;

-сумата от 743.12 евро, представляваща незаплатени застрахователни премии по договор за финансов Л. № 89947 от 11.12.2009 година;

-сумата от 76.69 евро, представляваща разноски във връзка с изземване на лизинговия обект;

-сумата от 5 262.94 евро, като неустойка за забава от 01.07.2011 година до 09.02.2012 година по чл. 30, ал. 1,6. „А" от договора за финансов Л.;

-сумата от 9 175.91 евро, като неустойка за неизпълнение и разваляне на договора по чл. 30, ал. 1,6. „В" от договора за финансов Л.;

-сумата от 764.30 евро дължима на основание чл.86 от ЗЗД върху просрочената главница за периода от 10.02.2012 година до 03.04.2012 година; ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

Не е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения срок. В последното по делото съдебно заседание процесуалния представител на ответника заема следното становище по предявените искови претенции: „Действително има неизпълнение по същото, но не считаме, че размерът на вземанията, както на главницата, така и на ГР.Д.№613/2012 г. ВТОС дължимите неустойките, частично е неоснователна претенцията Оспорваме исковата претенция по размер.” Прави възражения и за прекомерност на неустойка по чл. 30, ал. 1, буква „Б” от договора за финансов Л.. Излага доводи във връзка с това възражение.

Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.345 от ТЗ, във с вр. чл.342, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.82 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД; обусловените - чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ.

Чрез събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото са сключени договори за финансов Л., единият от 24.08.2007 година, другият – от 11.12.2009 година. С втория договор, сключен на 11.12.2009 година договор отношенията между страните по делото са предоговорени и се уреждат изключително и само по силата на този договор за финансов Л.. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на „Договор за финансов Л. на пътно превозно средство” №20691 от 24.0/8.2007 година и „Погасителен план” към него; „Договор за финансов Л.на пътно превозно средство” №89947 от 11.12.2009 година; „Приложение №1 към договор за финансов Л. на пътно превозно средство” №89947 от 11.12.2009 година и „Погасителен план” към него, приложени към делото от л.6 до л.22.

Вторият процесен договор е частен диспозитивни документи. Автентичен, подписан от лицата, които са посочени в него. Автентичността не е оспорена. С оглед разпоредбата на чл.180 от ГПК съдът приема, че волеизявленията, които се съдържат в него са направени от лицата, вписани в него. Освен това като диспозитивен документ не може да бъде верен или неверен, поради естеството на волеизявленията, които материализира. Щом е налице формалната доказателствена сила /документът е автентичен/, то е установено, че волеизявленията на страните са такива, каквито са изложени в него.

Разпоредбата на чл.20 от ЗЗД визира изискванията при тълкуване на договорите да се установи действителната обща воля на страните. Съдът като се съобрази с посочената законова разпоредба и прилагайки я - т.е. тълкувайки уговорките, изложени в процесния договор, всяка една поотделно и във връзка една с друга, и прÕди всичко във връзка със смисъла на целия договор и неговата цел, приема че общата действителна воля на страните е следната: Ищецът се е задължил да предостави за ползване на ответника определен лек автомобил, при уговорени условия и срок на договора, а ответникът се е задължил да ползва предоставения автомобил съобразно уговореното; да заплаща месечна лизингова вноска за срока на договора и да върне на ищеца предоставения автомобил след изтичане на срока на договора и при уговорени условия.

Освен основните договорни задължения, които са съществените елементи от съдържанието на такъв договор за Л. страните са уговори и допълнителни задължения, а именно:

- за заплащане навъзнаградителна лихва от лизингополучателя;

-за заплащане назастрахователните премии от лизингополучателя;

- за заплащане нанеустойка при забава в плащане на месечните лизингови вноски от лизингополучателя;

- за заплащане нанеустойка при виновно разваляне на договора от страна на лизингополучателя.

Уговорили са и предпоставките за прекратяване на лизинговия договор преди изтичане на уговорения срок, включително и неговото разваляне при незаплащане в уговорените срокове на лизинговите вноски.

Ищцовото дружество е придобило собствеността върху лизинговия обект и го е предало с приемо-предавателен протокол на ответника-лизингополучател на 04.09.2007 година. Обстоятелства, установени чрезсъдържанието на „Договор за покупко - продажба на МПС” от 24.08.2007 година; „Приемо-предавателен протокол към лизингов договор” №20691 от 24.08.2007 година; „Протокол за съответствие” от 11.12.209 година, приложени по делото от л.21 до л.24.

От установените конкретни факти чрез заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СИЕ съдът прави обобщен извод и приема за установени както вида, така и размера на вземанията, претендирани от ищеца, както следва:

Размерът на просрочените и неизплатенимесечни лизингови вноски е 72 980,35 лв.;

Размерът на просрочените възнаградителни лихви е 1 222,67 лв.;

Размерът назастрахователните премии, заплатени от ищеца, а дължими от ответника, е 1 468 лв.;

Размерът наразходите, свързани с връщане на лизинговия обект, заплатени от ищеца, е 150 лв.;

Размерът нанеустойката за забаваза изплащане на лизинговите вноски е 10 293,40 лв.;

Размерът на неустойката във връзка с неизпълнение и разваляне на договора е 17 946,52 лв.

Чрез заключението съдът приема за установена и датата, когато ответникът е спрял плащанията - 12.09.2011 година.

Ищцовото дружество отправило до ответника уведомително писмо, с което го поканило да заплати просрочените вноски: главница,

ГР.Д.№613/2012 г. ВТОС възнаградителна лихва, неустойка за забава и застрахователните премии. Уведомителното писмо е получено на 01.02.2012 година срещу разписка лично от представляващия лизингополучателя – И. Н.. Връчването е удостоверено с подписите на двама свидетели. В уведомителното писмо е посочено, че ако лизингополучателя не погаси дължимите от него суми в 7-дневен срок, считано от получаване на същото, следва да счита договора за Л. за развален. Със същото писмо лизингополучателят е уведомен, че при разваляне на договора по негова вина същият дължи неустойка по чл. 30, ал. 1, б. „в” от договора, чийто размер е уговорен с посочената клауза. С уведомителното писмо в т.3 лизингополучателят е поканен в 7-дневен срок от развалянето на договора да върне на негов риск и разноски намиращия се в негово държание лизингов обект. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на „Уведомително писмо”, съдържащо и удостоверяване на връчването му, приложено към делото на л.26.

Поради неизпълнение на поетите с договора задължения и изтичане на дадения с уведомителното писмо срок и на основание чл.32, ал.1, б.”Ж” от процесния, втори, лизингов договор, същияте развален, считано от 09.02.2012 година. При изготвяне на експертизата вещото лице се е съобразило с тази дата и дължимите суми са изчислявани, считано от спиране на плащанията, установено от експертизата, до посочената дата, когато договорът е развален.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на исковите претенции с правно основание чл.79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.345 от ТЗ, във с вр. чл.342, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.82 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Между страните по делото е сключен валиден договор за Л. по смисъла на чл.342 и сл. от ТЗ. Приложими са разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД - чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, и чл.20а от ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ.