Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 430 от 31.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 65/2025
Вид
Определение № 430
Подписан
31.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Благоевград, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20251200900065 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано след като с Определение № 134/19.3.2025 година, постановено по търг.дело № 111/2024 година съдът е отделил за разглеждане в отделно производство заявения насрещен иск от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 101616341, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград 2700. ул. „Александър Стамболийски" № 77, ет. 10, представлявано от управителя С. М. В., чрез адвокат В. П., против „ВИМ-Х“ ООД, ЕИК 101618449, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Овча купел“, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 602. вх. А, ет. 8. ап. 21, представлявано от управителя Н. В. Х., със съдебен адрес за кореспонденция: ***, чрез адвокат Г. Ч. и против „ЕЛЕНОВО – СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК 101638843, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.

„Александър Стамболийски“ № 77, ет.10, представлявано от управителя П. Б. К..

Заявената искова претенция следва да се разгледа по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове“.

След приключила извършена размяна на съдебните книжа по реда на чл.367 от ГПК, като в срока за допълнителен отговор на исковата молба, който е изтекъл не е постъпил такъв, настоящия съдебен състав следва по аргумент от разпоредбата на чл.374, ал.1 и ал.2 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

По отношение на заявените искови претенции и с оглед горното, съдът като приема, че исковите претенции са допустими, като заявени от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД няма задължения към „ЕЛЕНОВОСЕРВИЗ“ ООД, както и, че „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД не е имало вземания към „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД към дата 15.5.2024година, като се твърди, че Договор за цесия от 15.5.2024г. е без обективен предмет.

Твърди се, че Договор за цесия от 15.05.2024г. е нищожен поради невъзможен предмет, липса на основание, привидност на възмездния характер на договора, както и поради противоречие със закона и добрите нрави.

Твърди се, че интересът на „ТЕЛЕКОМ ТРУП“ ООД от предявяване на иска е 1 мотивиран от това, че въпреки нищожността на процесният договор за цесия, същият е бил основание за предявяване на иск от цесионера по договора за цесия срещу дружеството за заплащане на цесионера на сумата от 33 900 лв., представляваща вземане по Договор за цесия от 15.05.2024г.. ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Сочи се от ищеца, че договорът за цесия няма предмет – сочи се, че няма валидно и изискуемо вземане за „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД, поради което се твърди начална невъзможност на предмета на процесния договор за цесия.

Твърди се от ищеца, че е налице липса на основание на договора за цесия, като се сочи, че липсата на посоченото в чл. 2 от Договора за цесия от 15.05.2024г. допълнително Споразумение за заплащане на цената за прехвърленото вземане означава, че същото не съществува.

Ищецът твърди, че е налице привидност на възмездния характер на договора за цесия, като се твърди, че описаното в чл. 2 от Договора за цесия от 15.05.2024 година възмездно прехвърляне на на вземане прикрива дарение между свързани лица -дъщеря и баща, като съуправител и управител. Твърди се, че с Възражение от 10.06.2024г., П. К. като съуправител на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ ООД“, заявява, че по сметката на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ ООД няма постъпвали никакви плащания но процесния договор за цесия от „ВИМ-Х“ ООД и декларира, че всякакви вземания на „ЕЛЕИОВО-СЕРВИЗ" ООД след февруари 2023 г. са оспорени от „ТЕЛЕКОМ ГРУП" ООД като недължими. В този смисъл се иска от съда да приеме това изявление в соченото възражение като признание на управителя на „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“ ООД - П. К., признание на цедента, за безвъзмездния характер на цесията и за липсата на предмет на Договора за цесия.

Твърди се, че вземането е прехвърлено с дарствена цел, за което не е спазено законовото изискване за форма на договора, като се сочи, че когато вземането или правото се прехвърля с дарствена цел, договорът трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите по аргумент от чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Твърди се от ищеца, че процесния договор за цесия противоречи на закона. Сочи се, че подписаният процесен договор за цесия и упражняването на права по него, с предявяване на иск, има за цел единствено неправомерно обогатяване па ищеца по първоначалния иск и увреждане на ответника по първоначалния иск -„ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, респективно увреждане на цедента с претенции за неустойка, ако пьрвоначалннит иск бъде отхвърлен.

Сочи се, че предвид текста на процесния договор за наем, цедентът е наемател п същият няма вземане за наем, произтичащо от Договора за наем от 02.05.2019 година, което да може да бъде предмет на правновалидна цесия и това е било известно на цесионера.

Твърди се, че е налице злоупотреба с право като се сочи, че в този смисъл със сключването на процесния договор за цесия цесионерът е преследвал придобиване па правно основание за предявяване на иск срещу „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, както и на основание за претенции за неустойки срещу цедента, ако първоначалния иск бъде отхвърлен от съда.

Твърди се, че е налице нищожност на клаузата за неустойка уговорена в договора за цесия.

Ищецът твърди, че е налице противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите. Сочи се, че предвид липсата на доказателства за плащане на цената по договора за цесия - може да се направи заключение, че е налице дарение на цедираното вземане от И. Х. Н.-М. в полза на дружеството-цесионер, чийто управител е баща й Х. В. Н., и в което дружество тя е съдружник с баща си Х. В. Н., майка си В. Б. К. и сестра си М. Х. Н.-С..

Твърди се от ищеца, че извършената цесия противоречи на добрите нрави, тъй като се извършва неправомерно обогатяване без правно основание на свързано дружество с 2 управителя, сключил процесния договор за цесия.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за цесия от 15.05.2024година, като се прави искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С допълнителната искова молба, ищецът сочи и описва правния си интерес и поддържа заявените с исковата молба твърдения и доказателствени искания.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕЛЕНОВО – СЕРВИЗ“ ООД не оспорва предявения иск. Този ответник сочи, че липсват вземания от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД от страна на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД към дата 15.5.2024г., сочена в Договора за цесия.

Завява се декларативно, че към 15.5.2024г. не е съществувало правно валидно вземане на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК 101638843 от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК101616341 на основание Договора цесия основание и размер.

Описва се от този ответник, че съобщение за Договор за цесия от 15.05.2024г. между „Еленово-Сервиз“ ООД и „ВИМ- Х” ООД, отправено от Х. Н. е пристигнало в седалището на дружеството, лично при управителя П. К., макар и адресиран до „Телеком Груп” ООД, но без да е приложен самия договор или копие от него и без анекса към него, с който следва да е уточнена престацията срещу цедиране на вземането. Оспорва се и датата на сключване на твърдения от „ВИМ-Х” ООД, с ЕИК 101618449 договор за цесия от 15.05.2024 година, твърди се, че вероятна реална дата на Договора за цесия е дата след 02.07.2024г. , когато И.

Х. Н.-М. е престанала да бъде както съуправител , така и съдружник в дружеството цедент.

Твърди се, че към 15.05.2024г. И. Х. Н.-М. не е притежавала качество на управител с пълни самостоятелни права по чл. 141, ал.1 на ТЗ. Сочи се, че съгласно вписани обстоятелства със заявление А4 №20230522102701 по партидата на дружеството на 22.05.2023г., относно управлението на дружеството, управители на дружеството са П. Б. К. и И. Х. Н.-М., които представляват дружеството само заедно.

С отговора на исковата молба се сочи, че представения по делото Договор за цесия от 15.05.2024г. невярно твърди обективирано съгласие за сключване на Договор за цесия от 15.05.2024г. от страна на „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“, като се сочи, че П. К. никога не е изразявал съгласие за сключване на този договор, в никаква форма.

С отговора на исковата молба, този ответник сочи, че е основателно твърдението на ищеца за нарушена норма на чл.289 от ТЗ , чрез договаряне на задължение за неустойка , дължима от цедента, без същия да е получил престация срещу прехвърляне на вземане.

В дадения срок за допълнителен отговор такъв не е постъпил от „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“ООД.

От ответника „ВИМ-Х“ ООД, не е постъпил отговор на исковата молба, като за този ответник съдените книжа са редовно връчени на регистрирания в Търговския регистър адрес и седалище на управление на дружеството по реда на чл.50, ал.2 от ГПК.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство заявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1, и ал.2 от Закона за задълженията и договорите с искане да се обяви за нищожност Договор за цесия от 15.5.2024 година.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма от ответника „ВИМ – Х“ ООД, като ответника „Еленово Сервиз“ ООД, чрез управителя не оспорва заявените възражения относно действителността на договора, като сочи, че липсват вземания и, че липсва съгласие от управителя П. К. за подписването на този договор.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите факти от ответника „Еленово Сервиз“ ООД.

3

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че има правен интерес от предявения иск, че липсват задължения предмет на договора за цесия, че сделката по договора за цесия е прикрита, като прикрива дарение.

За ответниците е тежестта да се докаже валидността на сделката по заявените от ищеца оспорвания – наличие на предмет, подписването със съгласие.

По доказателствените искания

По искането за допускане на писмени доказателства – съдът следва да го уважи, като относимо и допустимо, като заявените оспорвания ще съобразява по същество.

По исканията на ищеца по реда на чл.190 от ГПК да се задължи ответника „ВИМ- X“ ООД: да представи актуална информация относно плащанията по Договор за цесия от 15.05.2024г., извършени до завеждане на първоначалния иск, както и след това, ако са извършени плащания, да представи оригинали на Договор за цесия от 1 5.05.2024 година и Договора за наем от 02.5.2019 година, да представи всички документи, които установяват вземането, предоставени му от цедента във връзка с чл. 99, ал. 3 на ЗЗД – съдът приема същите за относими, допустими и необходими и следва да уважи.

По исканията за допускане по реда на чл.176 от ГПК да се явяват и да дадат обяснения П. К. като управител на „Еленово Сервиз“ ООД, Х. В. Н. и да се разпита като свидетел И. Н.

Х.-М. – съдът приеме, че следва да отхвърли същите, доколкото начина по който са формулирани въпросите на които да се отговори по реда на чл.176 от ГПК и фактите, за които се иска разпит на свидетеля се доказват по друг ред и не подлежат на установяване със събиране на обяснения и разпит на свидетели по аргумент от чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.374, ал1 и ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива с исковата молба.