Решение № 179 от 05.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000932 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260246/25.06.2021г., постановено по търг. д. №53/2021г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК *** извършената сделка, обективирана в Тристранен протокол от 01.08.2019г., по силата на който задължението на „Е.“ ЕООД към „М.“ ЕООД се прехвърля на „Е.**“ ЕООД и с това задължението на „М.“ ЕООД към „Е.**“ ЕООД от 27 600лв., след приспадането, става 18 240,00лв. „Е.“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „ М.“ ЕООД - в несъстоятелност сумата 9 360лв. „Е.“ ЕООД и „Е.**“ ЕООД са осъдени да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност сумата 798лв., представляваща разноските на ищеца. „Е.“ ЕООД и „Е.**“ ЕООД са осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд Стара Загора дължимата държавна такса от 454,40лв.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника – „Е.“ ЕООД.

Въззивната жалба е срещу осъдителната част от решението, с която „Е.“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „ М.“ 1

ЕООД - в несъстоятелност сумата 9 360лв. Жалбата е бланкетна. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от синдика на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност - Е.П.. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба.

Не е постъпил отговор от останалите участници в производството – „М.“ ЕООД - в несъстоятелност и „Е.**“ ЕООД. Редовно призовани, същите не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по въззивната жалба.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано по предявен иск с правно основание чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ и евентуален – по чл.646 ал.2, т.3 от ТЗ, всеки от тях обективно съединен с иск по чл.648 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – синдика Е.П. на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, в исковата молба срещу „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, „Е.**“ ЕООД и „Е.“ ЕООД е изложил обстоятелства за нищожност – при хипотезата на чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ, евентуално – чл.646 ал.2, т.3 от ТЗ на сделка, обективирана тристранен протокол от 01.08.2019г.

Твърди се, че с решение №451/17.10.2019г., по т.д. №241/2019г., е открито производство по несъстоятелност за „М.“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 01.07.2019г., като едновременно с това длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно. Производството е възобновено с определение от 27.10.2020г., постановено по т.д. №241/2019г.

Синдикът е установил, че „М.“ ЕООД - в несъстоятелност има вземания към „Е.“ ЕООД за заплащане на цената на продаден мрамор в размер на 9 600лв. по данъчна фактура №0000000544/28.06.2018г., които към началната дата на неплатежоспособността на „М.“ ЕООД са непогасени. „М.“ ЕООД - в несъстоятелност има задължения към „Е.**“ ЕООД по 4 броя договори за 2 заем в размер на общо 27 600лв. Между тримата ответници е подписано тристранно споразумение с посочена дата на сключването му - 01.08.2019г., озаглавено „Тристранен протокол“, по силата на което задължението на „Е.“ ЕООД към „М.“ ЕООД се прехвърля на „Е.**“ ЕООД и с това задължението на „М.“ ЕООД към „Е.**“ ЕООД от 27 600лв., след приспадането, става 18 240 лв. Въведени са доводи, че с протокола обективно се извършва сделка - даване вместо изпълнение, с която се прехвърля вземането на „М.“ ЕООД към „Е.“ ЕООД на „Е.**“ ЕООД вместо плащане и за погасяване на част от задълженията за връщане на заеми, които „М.“ ЕООД има към „Е.**“ ЕООД.

Твърди се, че документът „Тристранен протокол“ няма достоверна дата и с оглед съдържанието му, има основание да се счита, че е съставен дори след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, при което, сделката следва да се определи като нищожна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД на основание чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ. Сделката е извършена след началната дата на неплатежоспособност и след подаване на молбата за откриване на производството в съда, което дава основание да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД и на основание чл.646 ал.2, т.3 от ТЗ.

Наведени са и съждения, че сделката може да се окаже и прехвърляне на вземане по цена равна на неговия номинал и прихващане на вече насрещните вземания за цена и връщане на заем. Счита, че при прогласяване недействителността на сделката, ще са налице основания вземането на „М.“ ЕООД за цена на прехвърленото вземане към „Е.**“ ЕООД да се счита за непогасено и съответно - „Е.**“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в ползва на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД цената /равностойността/ на придобитото вземане, а именно 9 360лв. Моли съда да постанови решение, срещу ответниците, с което да прогласи за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „М.“ ЕООД обективираната в Тристранен протокол с дата 01.08.2019г. сделка при хипотезата на чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ, евентуално - чл.646 ал. 2, т.3 от ТЗ, а при уважаването на който и да е от исковете по чл.646 от ТЗ да осъди ответника „Е.“ ЕООД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД дължимия остатък от цената на получените стоки, а именно 9 360лв. /При условието на евентуалност е заявено и ако се отхвърлят исковете по чл. 646 от 3

ТЗ да се приеме, че атакуваната сделка се състои от цесия - прехвърляне на вземане по неговия номинал /равностойност/ и последващо, обективирано в същия документ прихващане на насрещните вземания за цена по договора за цесия и за връщане на заемни суми, както и да прогласите това прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно чл.645 ТЗ, както и „Е.**“ ЕООД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД дължимата цена на придобитото вземане - 9 360лв./.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Е.“ ЕООД, с който исковата молба е оспорена бланкетно.

Не е постъпил отговор от ответниците – „М.“ ЕООД - в несъстоятелност и „Е.**“ ЕООД. Редовно призовани, същите не се представляват в съдебно заседание и не са изразили становище по предявената искова молба.

Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която е уважен искът за връщане на основание чл.648 от ТЗ от страна на „Е.“ ЕООД в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност сумата 9 360лв.

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира за установено следното:

Първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ е уважен и е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, извършената на сделка, обективирана в Тристранен протокол от 01.08.2019г., по силата на което задължението на „Е.“ ЕООД към „М.“ ЕООД се прехвърля на „Е.**“ ЕООД и с това задължението на „М.“ ЕООД към „Е.**“ ЕООД от 27 600лв., след приспадането, става 18 240,00лв. – не е обжалвано и е влязло в сила.

Предявеният осъдителен иск за реституиране в масата на несъстоятелността на полученото по нищожната сделка се явява обусловен по смисъла на чл.649 ал.2 от ТЗ спрямо обуславящия го – иска по чл. 646 ал.1 т.3 от ТЗ. Същият намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.648 от ТЗ, която е специална. Пряка последица от уважаването на предявен от синдика – в качеството му на орган на несъстоятелността, иск по чл.646 ал.1 4 от ТЗ е възстановяване даденото по недействителната сделка в масата на несъстоятелността. Основание за този извод дава разпоредбата на чл.648 от ТЗ, която урежда последиците от уважаване на исковете по чл.646 и чл.647 от ТЗ, включително и чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ , а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността платената сума. В случая „платената сума“ е задължението на „Е.“ ЕООД към несъстоятелното дружество, което, вместо към несъстоятелния длъжник е изпълнено към трето лице по смисъла на тристранното споразумение от 01.08.2019г. При обявената нищожност на този тристранен договор се възстановява задължението на „Е.“ ЕООД към „М.“ ЕООД – в несъстоятелвност. Това е така, тъй като о бусловеният осъдителен иск по чл.648 от ТЗ се основава на уважен обуславящ отменителен иск във връзка с открито производство по несъстоятелност.

Независимо че първоинстанционният съд е квалифицирал осъдителната претенция чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, той се е произнесъл по правилното основание и решението в обжалвана част, като краен резултат е правилно.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260246/25.06.2021г., постановено по търг. д. №53/2021г. по описа на окръжен съд Стара Загора в обжалваната част, с която „Е.“ ЕООД с ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК *** сумата 9 360лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6