Решение № 3718 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3718 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330104592 по описа за 2025 година

Производството е образувано е въз основа на депозирана от Д. Й. Д. против Поделение за пътнически превози към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 2 във вр с чл. 59 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2568,95 лв.- неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради б., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

Ищецът посочва, че е бил в трудови правоотношения с ответника от ** г., съгласно последния му безсрочен трудов договор № ** г. на длъжност „*****“, Локомотивно депо, ** към „БДЖ - ПП“ ЕООД.

Посочва се, че считано от ** г. трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл.

327, ал.1, т. 1 КТ – поради невъзможност работникът да изпълнява възложената му работа поради б..

Общият трудов стаж на ищеца към датата на прекратяване на трудовия договор в железопътния транспорт е **. Твърди се, че към датата на прекратяване, ищецът е имал право на обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 2 месеца, завишено с коефициент 2,5 съгласно чл. 37, ал. 2 от действащия към момента Колективен трудов договор- 2022 г. Страни по КТД се посочва, че са – „БДЖПътнически превози“ ЕООД и КНСБ: Синдикат на железничарите в Българя е Съюз на транспортните работници.

Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил член 1 на ** към КНСБ, като с Акт за трудовото му правоотношение, на ищеца е разпоредено да се изплати обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, завишени с коефициент 2,5.

Твърди се, че размерът на заплатеното от работодателя обезщетение не съответства на действителния такъв, доколкото като база за изчисление е взето полученото брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022 г., когато ищецът е имал един работен ден. Счита, че като база за изчисляване на дължимото обезщетение, следва да се вземе последния пълен работен месец, който е месец февруари 2021 г. Посочва се, че при определяне на обезщетенията според чл. 228, ал.1 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Тъй като ищецът е бил в болничен повече от 11 месеца, се посочва, че последното получено от него месечно брутно трудово възнаграждение, което трябва да се вземе като база за изчисление на обезщетението е това от месец февруари 2021 г. и то е в размер от 1717,19 лв. В тази сума се посочва, че са включени и допълнителните трудови възнаграждения, които имат поС.ен характер и са определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с вътрешните правила за работната заплата и действащите към момента КТД и индивидуален трудов договор.

С оглед описаното ищецът счита, че следва да му се заплати допълнителна сума до пълния размер на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ.

Моли искът да се уважи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен.

Счита, че база за определяне на БТВ на ищеца за дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ във вр. с чл. 37, ал.2 КТД – 2022 г. е именно трудовото възнаграждение за месец януари 2022 г., доколкото през месец февруари 2022 г. ищецът няма отработени дни.

Потвърждава изплащането на обезщетение в размер на 6017 лв.

Ответникът сочи, че съгласно чл. 228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

В тази връзка се сочи, че тъй като трудовото правоотношение е прекратено на ** г., то правилно е определено като база за изчисляване брутното трудово възнаграждение за месец януари 2022 г., когато ищецът има отработен 1 работен ден. Посочва се, че при определяне на размера на обезщетението е съобразена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Счита, че липсва основание за определяне на размера на обезщетението въз основа на БТВ за пълен отработен месец, който би могъл да е и доста дълъг период назад. Посочва, че за 2 месец януари 2022 г. допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е заплатено на ищеца е в размер по – голям с1 % от това през месец февруари 2021 г.

В случай, че съдът приема за основателно твърдението на ищца, че база за определяне на обезщетението е БТВ за последния пълен отработен месец – февруари 2021 г., то оспорва размерът да е 1717,19 лв. Посочва, че при определяне на размера, служещ като база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ следва се вземе предвид разпоредбата на чл.17, ал.1 т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и § 1, ал. 4 от ПЗР на КТД – 2022 г., като същото се сочи, че е в размер на 1320,51 лв.- сбор от получената основна заплата 955 лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -238,75 лв. и 126,76 лв.- нощен труд.

Предвид така изложеното счита, че работодателят правилно е изчислил и заплатил обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ, като предявеният иск е неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и от събраните в хода на делото доказателства се установява, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, като трудовото му правоотношение е прекратено на ** г. и му е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ от работодателя в размер на 6017 лв., като последният месец, през който е работил един ден е януари 2022 г., а последният пълен отработен месец е февруари 2021 г.

Не се оспорва, че страните са били в трудови правоотношения, като на ** г. е сключен трудов договор /посочва се, че това е последният безсрочен трудов договор/, с който работодателят е възложил, а ответникът е приел да изпълнява длъжността „*****“ ** и е прекратено на ** г. на основание чл. 327, ал.1, т.1 КТ поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради б..

В акта за прекратяване на трудовото правоотношение е прието, че ищецът има трудов стаж в системата на БДЖ – *****, поради и което е определено на основание чл. 222, ал.2 КТ да му се изплати брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, завишено с коефициент 2, 5, съгласно чл. 37, ал.2 КТД- 2022 г. Определено е и изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Не се оспорва и от приетите като писмени доказателства фишове се установява, че м.02.2021 г. ищецът има отработен пълен работен месец от 20 дни, като брутното му трудово възнаграждение е в общ размер от 1783,19 лв., в което са включени основна заплата в размер на 955 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и проф- 238,75 лв., километрични 0,07 за 4984,70-348,93 лв., нощен труд 126,76 лв., ваучери 66 лв., жп карти общо 8,34 лв., като са приспаднати необлагаема сума километри (-34,89 лв.). Видно от приетия като писмено доказателство фиш за м. 01.2022 г. ищецът е имал един отработен ден.

3

За 03.2022г., ищецът няма отработени дни.

В приетото като писмено доказателство Удостоверение, издадено от ** общият трудов стаж на ищеца в железопътния транспорт е **, като същият е работил като „**“ в различни поделение на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД.

По делото е приет като писмено доказателство Колективен трудов договор между „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и КНСБ: Синдикат на железничарите в България, Съюз на транспортните синдикати в България и КТ „Подкрепа“: Национален железничаски синдикат и Федерация на транспортните работници. В чл. 23 от КТД са отразени допълнителното трудови възнаграждение за длъжностите „**“, „**“ и „**“ за положен нощен труд. В чл. 32 е предвидено, че на работниците и служителите, които изпълняват служебните си задължения по време на пътуване се изплащат суми за пропътуван километър вместо командировъчни пари в отразените в колективния трудов договор размери. В чл. 37, ал. 2 от КТД е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради б. по условията на чл. 325, т. 9и чл. 327, ал.1, т. 1 КТ работниците и служителите, които през последните пет години не са получавали обезщетение на същото основание, имат право на обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение, за срок от 2 месеца, завишено с коефициент в зависимост от прослужените години в държавните железопътни предприятия, като в случая не се спори, че приложимия коефициент 2,5 при стаж над 10 години. В § 1, ал. 4 от КТД – 2022 г. допълнителни трудови възнаграждения с поС.ен характер са: за придобит ТСПО, за по висока лична квалификация

От приетата като писмено доказателство служебна бележка се установява, че ищецът е бил член на ** г. до ** г. и не е прекъсвал членството си.

В чл. 13 от приетите Вътрешни правила за работната заплата, утвърдени от управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е посочено, че допълнителни възнаграждения с поС.ен характер са възнаграждения за придобит трудов стаж, професионален опит, и месечно възнаграждение за ползване в работата на по – висока лична квалификация. В чл. 21 е предвидено, че на работниците и служителите, които изпълняват служебните си задължения по време на пътуване, се изплащат суми за пропътуван километър вместо командировъчни пари в сочените размери.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установя, че брутното трудово възнаграждение на ищеца Д. Д. за пълен работен месец предхождащ уволнението (м.02.2021 г.) е в размер на 1717,19 лв., като в него са включени следните основно и допълнителни възнаграждения, както следва: 955 лв.- основна работна заплата, 238,75 лв.- допълн.възнг. за ТСПО (клас) 25 %, бонус локомотивен (по оценка) – 47,75 лв., километрични (4984,7 км. х 0,07 лв.) – 348,93 лв. и нощен труд – 126,76 лв.

Вещото лице е посочило, че в случай, че като база за изчисляване на обезщетението по чл.

222, ал. 2 КТ се приеме брутно трудово възнаграждение в размер на 1717, 19 лв., то общият размер на обезщетението би бил 8585, 95 лв. След приспадане на заплатеното обезщетение в размер от 6017 лв., то разликата между платено и дължимо би била 2568,95 лв. Посочено е, 4 че съгласно § 1, ал. 4 от КТД – 2022 г. допълнителни трудови възнаграждения с поС.ен характер са: за придобит ТСПО, за по висока лична квалификация, от което следва, че БТВ на ищеца за определяне на обезщетението, база м. 02.2021 г. е в размер на 1320, 51 лв., включващо основна работна заплата в размер на 955 лв., допълнително възнаграждение за ТСПО (клас) 25 % - 238,75 лв. и нощен труд 126,76 лв. В този случай обезщетението по чл.

222, ал. 2 КТ се сочи, че е в размер на 6602,55 лв., като разликата между него и изплатеното такова от 6017 лв. е 585,55 лв. Установява се и размерът на БТВ за месец януари 2022 г., като същото е в размер на 1 отработен ден и 19 дни платен отпуск в общ размер на 1314,66 лв., като след преизчисляването за пълен отработен месец БТВ е в размер от 1203,30 лв., като същото включва основна работна заплата и трудов стаж и ПО (клас) 26 %. В този случа изплатеното обезщетение в размер на 6017 лв. е равно на изчисленото на тази бава обезщетение.