Решение № 52 от 21.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600056 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане от осъденото лице В. Д. Л. чрез упълномощения защитник адв. С. К. – АК Бургас, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 71/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането съдържа подробно изложение на доводи за формиране вътрешното убеждение на редовните инстанции въз основа на превратно и избирателно тълкуване на доказателствената съвкупност. Твърдят се неустановени по делото факти относими към обвинението, ненадлежен анализ на свидетелски показания, отказ на конкретни свидетели да участват при изготвяне на психолого-психиатрична експертиза чрез полиграф. Не са обсъдени обясненията на подсъдимия, превратно са тълкувани експертизите по делото, неправилно са съобразени веществени доказателства, които не са иззети по установения ред. Въззивният съд формално е обсъдил възраженията на защитата, но отсъстват мотиви, от които да се разбере действителната воля на съда и начина на формирането й. Настоява се за противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите на първоинстанционния съд относно времето на извършване на деянието, което нарушение е омаловажено от въззивния съд, като не са обсъдени в цялост възраженията за разликата между импортираното време в кадрите от видеозаписите, анализирани от видеотехническата експертиза и астрономическото време. Липсват мотиви и 1 относно твърдяната от защитата недоказаност на размера на отнетата сума, като не са обсъдени противоречия в гласните доказателствени средства. В писмено допълнение към искането са изложени доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание – претендира се значително по-нисък размер на отнетата сума, както и съобразяване на обремененото съдебно минало на искателя с оглед отдалечеността във времето на осъжданията, както естеството, характера и обществената опасност на деянията, за които е осъждан. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или намаляване размера на наложеното наказание.

Пред настоящия съд искането се поддържа упълномощения защитник и осъдения по изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, материалния закон и явна справедливост на наложеното наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда относно значимите за обвинението фактически положения. Не са нарушени чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК.

Доказателствената съвкупност в своята логическа цялост обосновава основния факт на наказателния процес – извършване на описаното в обвинителния акт престъпление против собствеността и неговото авторство.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. В актовете на Районен съд - Ямбол и Окръжен съд - Ямбол е даден аргументиран отговор на всички поставени от защитата въпроси чрез подробен анализ на всеки един от доказателствените източници. Осъждането на Л. по предявеното му обвинение е резултат на надлежен анализ на всички събрани по делото доказателства, оценени в тяхната съвкупност, въз основа на които съдът е достигнал до фактически изводи за реализирани от същия присвоителни действия по отношение на тримата пострадали, с които са им причинени вреди в голям размер. Наложеното наказание е правилно индивидуализирано в размер на седем години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. Липсва основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Осъденият Л. в последната си дума моли за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане на първата съдебна инстанция или да му се намали наказанието.

Апелативният съд провери доказателствата по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:

2

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Заявените оплаквания на осъденото лице се свеждат до допуснати съществени нарушения в процесуалната дейност на въззивния съд при разглеждане на делото и анализа на събраните доказателства, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание - основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК.

Разгледано по същество, на посочените основания и в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съображенията за това са следните:

С присъда № 13/18.01.2023 г., постановена по НОХД № 1128/2021 г.

Районен съд - Ямбол е признал В. Д. Л. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложил при условията на чл.54 от НК наказание седем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание времето, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.01.2021г. до 22.09.2021 г.

Присъдата е била проверена по въззивен ред по повод подадена въззивна жалба от защитника на осъдения и с решение № 2/04.01.2024 г. постановено по ВНОХД № 71/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол е потвърдена.

Наведените от осъдения и неговия защитник основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което искането е неоснователно.

Под формата на възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила искателят и защитникът му навеждат доводи, с които всъщност атакуват обосноваността на присъдата на районния съд и потвърждаващото я решение на въззивния съд. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои 3 доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Предмет на контрол пред настоящата инстанция са материалната и процесуална законосъобразност на проверявания акт.

Апелативният съд не установи опорочаване на принципите, заложени в нормите на чл.13, чл.14 от НПК и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. По делото са събрани всички възможни доказателства, които допринасят за изясняване на обективната истина. Доводите за допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата и поради това неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни.

Неоснователно е твърдението, че анализът на решаващите съдилища е превратен, недостатъчно пълен и неточен и Л. е неправилно осъден.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно събраните в хода на досъдебното производство и съдебната фаза доказателства, включително и тези свързани с авторството на деянието и с предмета на кражбата. Идентичен е подходът и на окръжния съд при проверка на първоинстанционната присъда. Всяка от редовните инстанции е изложила фактическа обстановка, детайлен анализ на доказателствата по делото с ясни аргументи кои от тях цени, на кои не се доверява и защо. Подробно са обсъдени гласните доказателствени източници, като отхвърляне достоверността на част от обясненията на подсъдимия е основано противоречията между последните и логично свързващите се други доказателства по делото, които съдът надлежно е посочил. Обратно на заявените оплаквания в искането за възобновяване, съдилищата са били прецизни в излагане на становище по всеки доказателствен източник, съпоставяйки съдържанието му с това на останалите приобщени доказателства. Що се касае до показанията на пострадалите лица, съдът е посочил защо им се доверява и как се съотнасят помежду си и с другите доказателства. Изложени са аргументи и за коресподенцията между гласните доказателствени средства и заключенията на ДНК, трасологичните и видеотехническите експертизи. В горния смисъл не намират опора възраженията на осъденото лице за едностранчив, избирателен и схематичен анализ на доказателствата и в частност на гласните и писмените доказателствени източници, експертните заключения. Следва да се каже, че преобладаващата част от наведените пред настоящата инстанция възражения, свързани с анализа на доказателствата, са били поставени на вниманието на въззивния съд и той е дал аргументиран отговор на всяко едно от тях.

Редовните инстанции правилно са се съсредоточили върху значимостта на фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, които са установени по несъмнен начин. В този обсег не попада с решаващо значение пространно развитият от защитата въпрос, откъде извършителят е научил за съхраняваните в дома на пострадалите значителни средства. Доказателствените източници, анализирани в съвкупност, 4 установяват придвижването и местонахождението на

Л. на местопроизшествието, като в тази връзка съдилищата вярно са обсъдили гласните доказателствени средства, трасологичните,

ДНК и видеотехническите експертизи. Тук е мястото да се каже, че неизползването на полиграф по отношение на свидетелите Станев и Стойчев не съставлява съществено нарушение, доколкото не е предвидено като способ на доказване в НПК. Що се касае до оспореното претърсване и изземване от жилището в гр.Бургас, обитавано от свид. Н. Желязкова, което процесуално действие е било разрешено от съдия при Районен съд - Ямбол, разпоредбата на чл.161, ал.1 от НПК е приложена правилно, както вярно са заключили и първоинстанционният, и въззивният съд. В случая разрешение за претърсване и изземване е дадено от съдия от Районен съд – Ямбол, чиято компетентност се основава на първото предложение в посочената разпоредба. Неоснователни са и възраженията срещу трасологичната експертиза, която свързва иззетите маратонки със следа в апартамента, от който е извършена кражбата. Не се установяват нарушения при изземване на следите, при изготвяне на експертизите, както и при техния анализ, съвкупно с останалите доказателства по делото, от съдилищата по фактите.

Некоректно е твърдението за противоречие между присъда и мотиви на първоинстанционния съд относно точното време – конкретен астрономически час и минути, в който е извършено престъплението.

Районният съд подробно е обсъдил данните от видеотехническите експертизи, придвижването на проследените автомобили в съответните населени места и между тях, конкретните лица и техните действия, както и часовете, в които са извършени. Окръжният съд, в отговор на идентично като отправеното пред настоящия съд възражение, също е съпоставил наличните данни от изследваните записи. В актовете и на двете редовни инстанции е даден аргументиран отговор чрез подробно проследяване на всеки един от записите на камерите в с.Могила, ж.к. „Диана“, на пътя с.Могила в посока с.Веселиново и с.Калчево, обл.Ямбол. Този анализ е съпоставен с останалите доказателства по делото, включително обосновано е отговорено относно разминаването на часовете импортирани в кадрите, предвид констатираното разминаване с един час между отразеното и реалното астрономическо време.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f17f82af-073c-4b8e-8e1c-89823434ecea