Определение № 2497 от 26.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2497 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502841 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от адв. М. М., като пълномощник на Е. Д. М. против Определение № 10199/11.09.2023г., пост. по гр.д.№ 16466/22, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 3326/15.07.2023г. по същото дело частта за разноските. Поддържа, че да предявени два иска, при което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен не въз основа общата цена на исковете, а съобразно цената на всеки един от тях.. Позовава се и на съдебна практика, според която разноските се определят според броя на исковете и цената на всеки един от тях, а не от общата цена на всички искове. Прави оплакване и че съдът не му е определил възнаграждението, като е прибавил и дължимото ДДС, въпреки, че е регистриран по ЗДДС и е представил доказателства за това. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди пълния претендиран размер.

Ответната страна „Кредит тайм“ ЕООД е подало отговор, в който се поддържа неоснователност на частната жалба. Поддържа, че основанието на предявените искове е действителността на клаузи по един договор и дължимите разноски следва да се определят като за един иск. Поддържа и че размерът на претендираното възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА следва да се определи към момента на започване на производството. По отношение на претенцията за определяне на възнаграждение с оглед дължимия ДДС сочи, че липсват доказателства адвокатът да е внесъл авансово този данък.

Отделно сочи и че липсват доказателства адвокатът да е регистриран по ДДС.

1

Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на Е. М. против „Кредит тайм“ ЕООД с искане за признаване за установено, че клаузите в Договор за заем № 94711/12.05.2022г. – „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и „изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ са нищожни поради противоречие на добрите нрави и поради неспазване на изискванията на чл.10А, чл.11, чл.19, ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗПК. С Решение № 3326/15.07.2023г. исковете са уважени, като съдът е приел недействителност на клаузите за такси в договора за заем потребителски кредит на осн. чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Приел е , че чрез тях се заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че тези уговорки изцяло противоречат на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Въз основа на това е прогласил и нищожността им. На осн. чл.38 от ЗА във връзка с предоставената безплатна правна помощ на ищцовата страна е определил възнаграждение за процесуалния представител в размер на 480лв. с ДДС, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба№1/2004МРАВ. С обжалваното определение е преповторил същите съображения и е оставил без уважение искането за присъждане на допълнително възнаграждение като за два иска.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. В настоящия случай се касае се касае за исков за недействителност на клаузи за такси по договор за заем. Възнаграждението следва да бъде определено с оглед материалния интерес на този иск. Касае претенция за недействителност на клаузи в договор поради противоречие с чл.10а от ЗПК, при което процесните клаузи за дължими такси се явяват недействителни на едно основание. Поради изложеното правилно съдът е определил възнаграждението за оказаната правна помощ и съдействие като за един общ иск.

Неоснователно е оплакването, че съдът не е определил възнаграждение с ДДС, като същото е и изрично записано, а и отговаря на нормативния минимум, към който е добавен 20% ДДС.

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответната страна, доколкото възнаграждението по чл.38 от ЗА се определя към момента, в който съдът се произнася по искането. Отделно неоснователно е явява и оплакването, че не се дължи ДДС, т.к. не било внесено авансово. Съдът е длъжен при представяне на доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС да определя възнаграждението по чл.38 от ЗА, отчитайки дължимостта на този данък. Доказателства за такава регистрация в случая са представени по делото.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10199/11.09.2023г., пост. по гр.д.№ 16466/22, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3