Решение № 336 от 30.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. С., 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500932 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 147 от 04.10.2022 г., постановено по гр. д. № 382/2020 г. по описа на РС – Сливница, „Л.И.“ АД е осъдено да плати на С. Н. М. сумата 559.03 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди – разходи за лечение на телесни увреждания, причинени в резултат от осъществено на 02.05.2018 г. ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 28.08.2020 г., до окончателното плащане, като главният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 559.03 лв. до пълния предявен размер от 859.03 лв. С решението са присъдени и разноски на страните съобразно изхода на делото, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. О..

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в отхвърлителната част и в частта за присъдените в полза на ответника разноски, като се иска отмяната му в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло и се претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението в обжалваната част и се иска потвърждаването му в същата. Претендира разноски за въззивното производство.

1

Решението е непълно – при частичното отхвърляне на главния иск липсва произнасяне /не само в диспозитива, но и в мотивната част на решението/ и за частично отхвърляне на акцесорния иск. Доколкото обаче не е поискано допълване на решението в тази част, това не е предмет на настоящата въззивна проверка.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част по следните съображения:

За да отхвърли иска за разликата над уважения размер от 559.03 лв. до пълния предявен размер от 859.03 лв., т. е. за сумата от 300 лв. представляваща разходи за МРТ на лумбален отдел на гръбначния стълб, първоинстанционният съд е приел, че липсва причинно-следствена връзка между извършването на този разход и констатираните увреждания на ищеца.

Съдът се е позовал на обясненията на вещото лице Веселин Топалов в о. с. з., според които резултатът от МРТ не доказва нищо във връзка с уврежданията от произшествието.

В случая същественото е не дали резултатът от МРТ има пряко доказателствено значение относно вида и характера на уврежданията, получени от ищеца при ПТП, а дали това изследване е било необходимо за лечението, т. е. е било направено с цел диагностициране и лечение на получените при ПТП увреждания или не. Защото е възможно това изследване да е било необходимо с цел диагностика и последващо въз основа на нея лечение, т. е. лекуващите лекари да са преценили, че оплакванията, получени в резултат на уврежданията, причинени при ПТП, изискват тази диагностика, за да се прецени по-нататъшното лечение, при което извършването на МРТ да е било медицински предписано и необходимо. В такъв случай конкретните резултати от МРТ ще са без значение, тъй като дори те да не потвърдят някаква предполагаема диагноза /заболяване или друга патологична последица в резултат на причинените при ПТП увреждания/ или да не изключат конкретен медицински риск, изследването ще е било необходимо във връзка с лечението, съответно имуществените вреди, изразяващи се в разходи за това изследване, безспорно ще са в причинна връзка с увреждащото деяние. В случая обаче не се установява от доказателствата по делото именно факта, че МРТ е била необходима с цел диагностициране и лечение на оплакванията, получени в резултат на уврежданията при ПТП, поради което изводът, че разходите за това изследване не следва да се присъждат на ищеца е правилен.

Видно от МРТ, е изследван лумбален отдел на гръбначния стълб, т. е. част от тялото, за която не се твърди и не се установява по делото да е получила увреда при ПТП. Самото изследване е направено на 14.09.2018 г., т. е. повече от четири месеца след ПТП, поради което изследването не може да се свърже с оплакванията, получени от травмите при ПТП, дори от времева гледна точка. Следва да се има предвид също, че няма данни по делото това 2 изследване да е предписано от лекар и то по повод оплакванията, получени от причинените при ПТП травми. Предвид, че ищецът страда от хронично прогресиращи заболявания на опорно- двигателния апарат, а с МРТ са установени дегенеративни изменения на гръбначния стълб, се налага извод, че изследването се е наложило заради оплаквания, свързани с тези хронични заболявания и дегенеративни изменения, а не с увреждането при ПТП.

Наистина теоретично е възможно в резултат на ПТП хроничните заболявания на опорно-двигателния апарат и дегенеративните изменения на гръбначния стълб да са се влошили, но по делото няма данни за това. От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че хроничните заболявания на опорнодвигателния апарат и дегенеративните изменения на гръбначния стълб протичат с периодични обостряния, причините за които са различни, като такива страданията, дължащи се на обострянията, биха могли да се получат и в резултат на претърпяната при ПТП травма, но дали ищецът е бил без такива оплаквания преди ПТП /т. е. дали страданието се дължи на травми, получени при ПТП/ не може да се определи без запознаване с медицинското досие на ищеца, предхождащо ПТП /каквото по делото не е представено/. Последното, отнесено към останалите гореизложени факти и особено към факта, че липсва медицинско предписание за извършване на изследването във връзка с оплакванията на ищеца по повод уврежданията, получени при ПТП, налага извод за неоснователност на претенцията в тази част.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски, съответно не следва да се обсъжда възражението на въззиваемия за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и за недължимост на ДДС.

На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Когато делото е решено в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, страната има право на възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП /съответно конкретен размер, посочен като претендиран от страната, не обвързва съда при произнасянето му за дължимите разноски/. Съгласно чл. 37 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. В чл. 25, ал. 1 от приетата на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП Наредба за заплащането на правната помощ е предвидено, че за защита по дела с определен материален интерес размерът на възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Следователно, на първо място, водещи критерии при преценката на съда за определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение са видът и количеството на извършената дейност, а не фактическата и правната сложност на делото, нито материалния интерес по предявените искове, както е при адвокатските възнаграждения с оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Аргумент в полза на това разбиране е както съдържанието на чл. 37, ал. 1 ЗПП, така и липсата на степенуване на размера на юрисконсултското възнаграждение в зависимост 3 от конкретни парични измерения на материалния интерес по исковете, визирани в чл. 25, ал. 1 НЗПП. Единственият нормативно установен лимит, който съдът не следва да надхвърля при преценката си за определяне на юрисконсултското възнаграждение, е максималният размер за конкретния вид дело, определен в НРПП. В настоящия случай съдът намира, че видът и количеството на извършената дейност от пълномощника на ответника и настоящ въззиваем не надхвърлят минималните стандарти за производството пред въззивната инстанция /липсват наведени нови доводи, не са събирани нови доказателства във въззивното производство, във връзка с които осъществената от юрисконсулта защита пред въззивния съд да налага поголям размер на възнаграждението/. Поради това на въззиваемия следва да се присъдят разноски в минималния размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 04.10.2022 г., постановено по гр. д. № 382/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от С. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., ул. “С.“ № 2 срещу „Л.И.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.овско шосе” № 67А, представлявано изпълнителните директори

М.М.-Г. и П. ДиМ., иск за плащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на телесни увреждания, причинени в резултат от осъществено на 02.05.2018 г. ПТП, за разликата над уважения размер на иска от 559.03 лв.

/петстотин петдесет и девет лева и три стотинки/ до пълния предявен размер от 859.03 лв. /осемстотин петдесет и девет лева и три стотинки/.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА С. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. “С.“ № 2 да плати на „Л.И.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.овско шосе” № 67А, представлявано изпълнителните директори М.М.-Г. и П. ДиМ., сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за въззивното производство - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4