Решение № 4154 от 10.10.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ /10.10.2019г.; гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Варна, 10-и състав, на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: Пламен Танев при секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 16956 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 128 KT и чл. 215 КТ.

Oбразувано e по предявена искова молба от И.Х.Г.,

ЕГН **********, срещу „*****“ ООД, ЕИК *****, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2370,00 лв., представляваща сбор от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 02.08.2017г. до 01.01.2018г., сумата от 7776,00 лв., представляваща командировъчни средства за 144 дни, както и сумата от общо 218,79 лв. - законната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от момента на забава до датата на предявяване на исковата молба в съда. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба следното: По силата на трудов договор №

5/02.08.2017г. ищецът бил назначен от ответника на длъжност – шофьор на товарен автомобил, код по НКИД № 83322006 – шофьор, товарен автомобил/международни превози/, код по НКПД 4941. Основното трудово възнаграждение на ищеца било 800,00 лв., с надбавка от 0,6 % за придобит трудов стаж. В изпълнение на задълженията си по цитирания договор ищецът работил изцяло в страните от ЕС. От 01.01.2018г. трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ. За целия срок от 4 месеца трудова ангажираност, работникът получил само 830,00 лв.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че искът е допустим, но по същество е неоснователен. Ответното дружество е заплатило на ищеца заплата за м. август, септември, октомври, ноември и декември 2017г., както и командировъчните средства в размери, предвидени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Не се оспорва, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и че същото е прекратено на 01.01.2018г. по взаимно съгласие. Ищецът работил при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв., платими до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение. От 06.08.2017г. до 11.12.2017г. ищецът е бил командирован със задача международен превоз на стоки с товарен автомобил рег. номер В 8805 ВМ в държави от ЕС, като за този периода на ищеца са изплатени и командировъчни. С платежни нареждания от 04.08.2017г., 07.08.2017г. и 18.08.2017г. са преведени авансово командировъчни суми в размер на 1200,00 лв. за изпълнение на международните рейсове на работника. По ведомост за заплати за м. август 2017г. е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 730,43 лв. и командировъчни средства в размер на 806,00 лв. или БТВ в размер на 1536,43 лв., като същото е изплатено на работника. По ведомост за заплати за месец септември 2017г. е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв. и командировъчни средства в размер на 1276,70 лв., които са изплатени на работника по банков път. По ведомост за заплати за месец октомври 2017г. е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв. и командировъчни средства в размер на 712,83 лв., които суми са изплатени на работника по банков път. По ведомост за заплати за месец ноември 2017г. е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв. и командировъчни средства в размер на 1047,35 лв., които суми са изплатени на работника по банков път. По ведомост за заплати за месец декември 2017г. е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв., като нетният размер на сумата е изплатена на работника по банков път.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и от представения препис на трудов договор от 02.08.2017г. се установява, че същите са били в трудови правоотношения, като брутното трудово възнаграждение за процесния период е било уговорено в размер на 800,00 лв.

Безспорно е между страните, а и от представения препис на заповед от 01.01.2018г. се установява, че ответното дружество е прекратило трудовите отношения с ищеца Г. по взаимно съгласие.

Видно от удостоверение за банкова сметка, *** „Обединена българска банка“ АД с номер ***** По делото са представени заверени преписи на преводни нареждания по сметка на ищеца в „ОББ“ от работодателя в размер на 1198,32 лв. – заплата за м. август,1619,70 лв. – заплата за м. септември, 1179,92 лв. – заплата за м. октомври, 1440,82 лв. – заплата за м. ноември, 623,95 лв. – заплата за м. декември. По делото са представени и вноски бележки за обща сума от 1200,00 лв.

Установява се от представените листи, в които е обективирано пътуването на ищеца в чужбина, че времето, през което И.Г. е бил в чужбина и е изпълнявал своите трудови дейности е през периода от 06.08.2017г. – 08.12.2017г.

По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Ищецът е назначен с трудов договор на 02.08.2017г. на длъжността „шофьор товарен автомобил“ при ответника, с основно възнаграждение 800,00 лв., дължимо до края на месеца, следващ месеца, за който се дължи, считано от 03.08.2017г. Ищецът е напуснал работа на 01.01.2018г.

През този период е работил изцяло извън България, но в рамките на Европейския съюз. Възнагражденията му са били заплащани изцяло по банков път. За м.08.2017г. ищецът е получил сумата от 1198,32 лв., за м.09.2017г. е получил сумата от 1619,70 лв., за м.10.2017г. е получил сумата от 1179,92 лв., за м.11.2017г. е получил сумата от 1440,82 лв. и за м.12.2017г. е получил сумата от 623,95 лв. Общо получената нетна сума от страна на ищеца по банков път е в размер на 6062,71 лв. Общо начислените основни брутни трудови възнаграждения се равняват на 3930,43 лв., а начислените доплащания на 3842,88 лв. Доплащанията представляват начислени допълнителни възнаграждения на база изминат пробег в километри, върху които също са начислени лични удръжки от работника и дължимите върху тях осигуровки от работодателя. Няма забава в плащанията на трудовите възнаграждения на ищеца за целия период на договора. Освен тези средства са извършени плащания по банков път в размер на 1200,00 лв., като за тях няма вписано конкретно основание. На 11.12.2017г. автомобилът е преустановил пътуването си, поради което и командировъчният период е бил 127 дни. За тези 127 дни се дължат командировъчни в размер на 6706,54 лв. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че върху сумите за командировка не се налагат удръжки.

От правна страна:

Предвид безспорния факт, че за периода от 02.08.2017г. до 01.01.2018г. ищецът е полагат труд при ответника, съдът намира, че единственият спорен въпрос е заплатени ли са на работника дължимите му се възнаграждения за заплата и командировъчни.

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом като работникът или служителят е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателя, последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение. Плащането на трудово възнаграждение може да бъде установено с ведомост или издаден въз основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от работника за получено от него трудово възнаграждение. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).

В тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).

В настоящия случай работодателят и ответник по делото представи заверени преписи на преводни нареждания по сметка на ищеца в „ОББ“ в размер на 1198,32 лв. – заплата за м. август,1619,70 лв. – заплата за м. септември, 1179,92 лв. – заплата за м. октомври, 1440,82 лв. – заплата за м. ноември, 623,95 лв. – заплата за м. декември. Тези доказателства се подкрепиха и от изготвеното по делото заключението на ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като компетентно дадено и отговарящо на поставените въпроси. Именно от заключението се установи, че за м.08.2017г. ищецът е получил сумата от 1198,32 лв., за м.09.2017г. е получил сумата от 1619,70 лв., за м.10.2017г. е получил сумата от 1179,92 лв., за м.11.2017г. е получил сумата от 1440,82 лв. и за м.12.2017г. е получил сумата от 623,95 лв. Общо получената нетна сума от страна на ищеца по банков път е в размер на 6062,71 лв.

Този извод кореспондира с останалия доказателствен материал, поради което съдът намира, че трудовото възнаграждение е било заплатено на ищеца от работодателя без забава. Именно поради това и предявените искове за сумата от 2370,00 лв., представляваща сбор от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 02.08.2017г. до 01.01.2018г. и сумата от общо 218,79 лв. - законната лихва върху трудовото възнаграждение се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По иска за сумата от 7776,00 лв., представляваща командировъчни средства за 144 дни:

От събраните по делото доказателства – представените пътни листи и заключението на вещото лице се установи, че ищецът е изпълнявал трудова дейност в страни от ЕС за периода от 06.08.2017г.

– 11.12.2017г. или общо 127 календарни дни. Т.е. съгласно Наредбата за командировки и специализации в чужбина на работника се дължи сумата от по 27 евро на ден. В конкретния случай дължимата сума, преобразувана в лева, е в размер на 6706,54 лв.

По делото не се представиха доказателства, че сума, представляваща командировъчни средства, е заплащана на ищеца. В представените по делото преписи на преводни нареждания по сметка на ищеца в „ОББ“ е посочено, че основанието е „заплата“ за съответния месец. Освен това в открито съдебно заседание вещото лице уточни, че не се предвиждат удръжки върху дължимата командировъчна сума, а именно такива удръжки са извършвани върху превежданите на ищеца суми. Този факт води до извод, че доколкото липсват изрични доказателства, които да установят заплащането на командировъчните суми на ищеца, то преведената сума по банкова сметка *** Г. е представлявала единствено дължимата му се за съответния месец заплата.

Преведената сума в общ размер от 1200,00 лв. също не може да се приеме, че представлява погасяване на задължението на работодателя да изплати командировъчни средства на работника, тъй като в самите преводи е посочено, че те представляват „захранване“. Не е ясно какво е това захранване и за какво служат преведените суми на това основание. Липсва възражение за прихващане на надвнесени суми, направено от ответното дружество.

Следователно претенцията за дължимост на командировъчни средства се явява частично основателно до размер от 6706,54 лв., като за разликата от тази сума до пълния претендиран размер – 7776,00 лв., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноски:

Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съобразно уважения иск, в размер на общо 258.82 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сторените от последния разноски в производството, съобразно отхвърлените искове, в размер на 388,24 лв.

Освен изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати и по сметка на ВРС дължимата държавна такса, съобразно уважения иск в размер на 268,26 лв.