Решение № 60 от 23.08.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

С. М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от С. М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600066 по описа за 2022 година С присъда №135 от 02.11.2021г. по НОХД №1200/2020г. Бургаският окръжен съд признал подс. Й. Х. за виновен в това, че на 27.06.2016г., на второкласен път II-73, в Рижки проход, в участъка от пътя между селата Вълчин и Лазарево, община Сунгурларе, обл. Бургас, при управление на МПС – седлови влекач „Волво“, модел „FH4X2T“ с рег. № HNSI016 и прикачено полуремарке „SCHMITZ SO1“ с рег. № HNSI016, движейки се в посока гр.

Шумен – гр. Карнобат, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смърт на две лица – И. Н. И. и П.

Т. М., както и средни телесни повреди на Р. С. К., изразяващи се във фрактура на дясна бедрена кост, довела до трайно затруднение на движението на десен долен крайник, фрактура на ляв олекранон, довела до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник, фрактура на таза, довела до трайно затруднение движението на долните крайници и фрактура на два гръдни прешлена, довела до трайно затруднение движението на снагата, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК лишили подс. Й. Х. от право да управлява МПС за срок от четири години.

Осъдил подс. Й. Х. да заплати на всеки от частните обвинители Н. С. Х. и Н. И. Х. по 500 лева, представляващи направени разноски по делото за 1 адвокатска помощ.

Осъдил подс. Й. Х. да заплати на Окръжен съд – Бургас сумата 328,02 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. Й.

Х. с оплаквания за несправедливост на наложените наказания и прекомерност на изпитателния срок относно наказанието лишаване от свобода. Защитникът твърди, че при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода първоинстанционният съд не е взел предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и неправилно не е приложил чл.55, ал.1, т.1 от НК. Посочва като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства огромното съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия водач И. Н. И., изразило се в управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на такова, многократните му санкции за допуснато нарушение по чл.150 от ЗДП, управление на МПС с надлежно установени с експертно решение вродени аномалии, непозволяващи управление на стандартно МПС, управление на процесния лек автомобил с превишена скорост от 118 км/ч при ограничение от 60 км/ч, нарушавайки чл.21, ал.1 от ЗДП, загуба на контрол върху управлявания автомобил в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, навлизане в лентата за насрещно движение в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДП, виновно поведение на пострадалите в автомобила пътници, които не са използвали обезопасителни колани на задната седалка в лекия автомобил и които са се качили да се возят в същия, въпреки че са знаели, че водачът му И. не притежава свидетелство за правоуправление и има вродени физически дефекти. В категорията на смекчаващите обстоятелства отнася оказаната от подсъдимия помощ на пострадалите, независимо от затруднението поради незнанието на български език, както и дългия срок на провеждане на разследването. Смята, че при определяне на наказанието не е отчетено заключението на комплексната автотехническа експертиза, според което дори и при движение на управлявания от подсъдимия товарен автомобил с разрешена скорост, лекият автомобил на пострадалия И. е щял да се блъсне в мантинелата и ако мантинелата не бъде разкъсана, то автомобилът е щял да бъде затиснат от товарния автомобил. По изложените съображения защитникът на подс. Й. Х. претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, както и размера на определения на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок.

ПовеР.кът на частните обвинители Р. С. К., С. Т. К. и С. П. К. е депозирал писмено становище по въззивната жалба на защитника на подс. Й. Х., в което оспорва основателността на жалбата и моли същата да се остави без уважение и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда като правилна и 2 законосъобразна. Отстоява тезата, че е без значение дали пътуващите на задната седалка в процесния лек автомобил пътници са били с поставен предпазен колан или без поставен предпазен колан, тъй като според заключението на вещите лица – медици, било с поставен обезопасителен колан или без такъв, предвид удара с товарния автомобил и деформациите по лекия автомобил, смъртта на пътуващите в този автомобил е била неизбежна.

Обръща внимание, че водачът на лекия автомобил, в който са пътували пострадалите Р. К. и сестра й П. К., е бил с поставен предпазен колан и въпреки това той също е загинал. Заключава, че телесните увреждания на пострадалата Р. К. биха се получили и при поставен от нея предпазен колан.

Оспорва извода на първата инстанция, че П. К. /М./ и Р. К. са знаели, че се качват в автомобил, който се управлявал от водач без свидетелство за управление на МПС и който имал вродени физически дефекти, непозволяващи му да управлява МПС. Моли въззивният съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, като обоснована и законосъобразна, и да остави без уважение жалбата на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия и пледира същата да не се уважава.

Изрази позиция, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на страните, както и нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствените източници, събрани и провеР. в съдебното производство, протекло по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК. Счита, че не е налице необоснованост на атакувания съдебен акт, за какъвто недостатък не са изложени доводи в подадената от защитника жалба. Приема, че присъдата е законосъобразна, тъй като материалният закон е приложен правилно, но обръща внимание, че цифровото обозначаване на правната квалификация на престъплението е в несъответствие с установената съдебна практика, която приема, че при причиняване на смърт на едно или повече лица и телесни повреди на едно или повече лица, квалификацията на деянието следва да е по чл.343, ал.3, б.“б“ от НК, а не по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“ от НК, както е отразено в проверяваната присъда, като пояснява, че нормата на чл.343, ал.4 от НК е препращаща към чл.343, ал.3 от НК относно наказанието и не регламентира самостоятелен състав на непредпазливо транспортно престъпление. Заявява, че словесното описание на деянието е водещо пред цифровото обозначаване на правната характеристика на престъплението, поради което не се налага корекция на дадената с присъдата правна квалификация. Заявява, че обвинението срещу подс. Х. е доказано по безспорен начин, тъй като е несъмнено установено, че същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП, което е в причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат. В тази насока се позовава на заключението на повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, според което при управление на товарния автомобил с 3 разрешената от закона скорост от 70 км/ч и при своевременно реагиране на възникналата на пътя опасност от страна на водача, същият е могъл да спре и да избегне удара в лекия автомобил. Смята, че направените в жалбата възражения за евентуалните последици за пътниците в процесния автомобил в случай на загуба на контрол върху управлението му от страна на водача му и последвалия удар в мантинелата са неотносими към отговорността на подсъдимия. Категоричен е, че наложеното при условията на чл.54 от НК наказание от три години лишаване от свобода не е несправедливо. Същото е определено при ясно изразен много съществен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, за каквито са отчетени младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и проявена загриженост и съпричастност към пострадалите, което не покрива характеристиките на оказване на помощ на пострадалите по смисъла на съответния привилегирован състав. Акцентира на основното и най-съществено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия водач И., който е допуснал изрично посочени в първоинстанционните мотиви нарушения по ЗДП. Отстоява тезата, че приносът на пострадалия водач И. за причиняване на ПТП е било отчетено в достатъчна степен при определяне на наказанието лишаване от свобода в минималния предвиден в закона за това престъпление наказание – три години лишаване от свобода. Приема, че при налагане на този минимален размер на наказанието лишаване от свобода са били съобразени продължителността на разследването и тази на съдебното производство, които обаче са били предопределени от обективни обстоятелства, свързани с използването на международна правна помощ за повдигане на обвинението, за разпит и предявяване на материалите на обвиняемия, намиращ се в държава извън Европейския съюз, за призоваване на подсъдимия за заседание пред първата инстанция. Счита, че неизползването на предпазни колани от пострадалите не е обстоятелство, което да налага смекчаване на отговорността на подсъдимия, доколкото същото не е в пряка причинна връзка с причините за възникване на ПТП. Подчертава, че при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода правилно е била отчетена високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, свързана с причиняване на тежък съставомерен резултат – отнемане на два човешки живота и причиняване на множество средни телесни повреди на друго пострадало лице, както и причиняване на несъставомерни леки телесни повреди на още едно лице, които следва да се съобразят като отегчаващи вината обстоятелства. Смята, че като такива обстоятелства с негативно за отговорността на подсъдимия значение правилно са съобразени предходните му санкционирания по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение. Заключава, че съпоставката между посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства налага извода, че наказанието следва да се определи съобразно чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, 4 изискващи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в каквато насока е искането на защитата. В обобщение заяви, че не са налице основания за намаляване размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, които са изключително занижени и снизходителни и не се налага тяхното намаляване. Като не открива основания за изменение на първоинстанционната присъда, предлага въззивният съд да я потвърди изцяло.

ПовеР.кът на частните обвинители Н. Х. И. и Н. И. заяви, че първоинстанционната осъдителна присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, а в досъдебното производство и в съдебната фаза не са допуснати процесуални нарушения, поради което пледира за потвърждаване на съдебния акт. Претендира да бъдат присъдени в полза на неговите доверители направените от тях разноски в процеса.

Частните обвинители Р. С. К., С. Т. К. и С. П. К., редовно призовани, не се явиха пред въззивната инстанция. Не се явиха и техните повеР.ци, които са депозирали писмени становища, с които оспорват основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия и молят да се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.