Протокол № 414 от 12.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 414 гр. Сливен, 11.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Пенка Сп. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20232200100200 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищци пор.№№ 1 и 2, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Виолета В. от САК, съгласно пълномощно представено днес.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Валя Монева, с пълномощно по делото.

Свидетелката М. М. К., нередовно призована, се явява лично.

Адв. В.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. МОНЕВА: Моля да дадете ход на делото.

Съдът счита, че не няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

На 25.10.2023 г. е постъпила молба от адв. П. К. САК, пълномощник на ищците, ведно с приложени доказателства.

Съдът ВРЪЧВА препис от молбата на процесуалния представител на ответника.

Адв. В.: Водим свидетелите за разпит, поддържам молбата представена от адв. П.К..В същата сме посочили банкова сметка за доброволно уреждане на претенциите.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел М. М. К..

1

Сне самоличност на свидетелката, както следва:

М. М. К. – 48 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, омъжена, осъждана съм по наказателното дело във връзка с процесното ПТП, без родство със страните по делото

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, същата обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Движех се по бул. „Бургаско шосе“ на кръстовището на института. Отивахме на тренировка със сина ми. Движехме се от изток по булеварда към запад. Преди пешеходната пътека видях хората, опитах да спра, но ги ударих. Пешеходците ги видях на самата пътека, пред колата – жената и детето. Мисля, че бяха една до друга, те пресичаха от югсевер. Жената беше към колата, детето беше от другата страна. Не забелязах дали са хванати за ръце. Ударът настъпи първо към жената, детето вървеше или до нея или зад нея, не мога да кажа точно. Не можах да преценя как се движат, аз ги видях буквално пред колата. Беше тъмно, валеше дъжд, може някоя кола да ме е заслепила, не мога да отговоря на този въпрос. Просто ги видях пред колата. След като стана удара спрях колата, слязох, помогнах им, преместиха се на тротоара, обадих се на 112. От удара жената отхвръкна.

Момиченцето беше паднало на земята. Може би само майката съм ударила, не съм сигурна точно. С предната част на колата ударих жената. Управлявах със скорост под 50 км./ч. Бях с включени светлини, с колан бях. Детето ми беше на задната седалка в столче, отивахме на тренировка. Аз като ги видях, те бяха близо. Опитах се да спра, но просто бяха много близко вече пред мен.

Спрях веднага след като ударих жената. Паднала тя беше малко под диагонал.

Спрях веднага след удара, най-вероятно съм била на пътеката. В момента, в който ги ударих спрях и те бяха пред колата. Веднага слезнах от колата.

Детето беше на платното, жената беше по-напред. Помогнахме й аз и други хора се намесиха, преместихме ги на тротоара. Те бяха в шок. Обадих се веднага на 112, дойде линейката. Не си спомням да съм видяла кръв по главата на детето. Линейката дойде бързо. Първо дойде полицията, след това дойде линейката, но беше доста бързо. Валеше дъжд, беше мокро платното.

Мисля, че не беше включено уличното осветление. Часът беше към 17.00 ч., м. януари, беше тъмно. В час пик е няма как да не се движат и други коли.

Възможно е да съм заслепена от други коли.

2

Видях ги буквално пред колата, опитах да спря, но хората бяха много близо. Спирачен път не е имало. С нашия застраховател „ДаллБог“ имахме разговор, уведомих ги, но нямам документ.Уведомих ги устно няколко дни след това. Сигурна съм, че съм уведомила застрахователя, че е станало ПТП с моя автомобил. Пътното платно имаше две ленти, аз се движех в дясната лента. Ударът настъпи в дясната част на пешеходната пътека, те вече преминаваха по пешеходната пътека.

Жената беше първата, която понесе удара. Точно не мога да го възпроизведа, защото то беше абсолютен шок за мен. Може би са били успоредно, но нямам ясен спомен как точно са вървяла майката и детето.

Съдът пристъпва към разпит на водените свидетели, посочени поименно в молба от 25.10.2023 г. – Руска Илиева Велчева и И.Г.П..

Сне самоличност на свидетелката:

Р.И.В – 69 г., българин, бълг. гражданин, вдовица, неосъждана, без родство с основно образование,

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и същата обеща да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Ц. и Й. П. познавам от 2014 г. от както купиха апартамента. Живеем в един блок, те са на 2 етаж, аз съм на първи етаж. Знам, че те двете са претърпяли катастрофа на пешеходната пътека. Аз не съм видяла катастрофата, научих за нея на следващия ден. На 11.01.2023 г. е станала катастрофата. Аз разбрах на втория ден, че те са били ударени и после на 4-5 ден отидох да ги видя. Ц. е майката, Й. е дъщерята. Ц. се оплакваше, че има шина сложена на десния крак. Тя лежеше на леглото.

Кракът й беше превързан, тя беше легнала. Ц. се оплакваше от болки в крака, беше уплашена жената. Тя каза, че на пешеходната пътека са ударени. Беше уплашена жената докато разказваше. Й. също беше уплашена от това нещо. У тях мъжът на Ц. всичко правеше, два пъти съм ходила у тях. Не мога да кажа дали е ставала или не е ставала, аз не съм постоянно при нея. Първият път като отидох тя лежеше на леглото, вторият път беше седнала на леглото. Пред мен тя не е ставала от леглото. Познавах Ц. като комшийка преди катастрофата. Тя е по-млада от мен не сме се събирали много с нея, събирам се с такива на моята възраст. Понякога ме е викала да си пием кафето. Това е, друго няма. Преди катастрофата Ц. беше весела, сега вече я страх да 3 преминава на пешеходната линия, след като се случи това нещо. Й. също беше уплашена и няколко дни не е ходила на училище, докато премине това нещо. Ц. я боли десният крак, когато е студено. В момента пак я наболява кракът като изкачва стъпалата. Като всеки човек детето преживява уплахата, детето е като уплашено. Ц. работеше преди катастрофата в мебелен цех в с.

Тополчане. Тя каза, че като се е върнала на работа и като седи права - кракът й умалява.

На Ц. десният крак в коляното беше счупен. Ползваше шина 40 дни. Й. е в 6 клас. Тя няколко дни не е ходила на училище докато се възстанови. Ц. съм я виждала с патериците съпровождана от мъжа си с колата да ходят на преглед. Живея на първия етаж и всичко виждам, аз съм пенсионер. Не зная дали е пила някакви лекарства Ц.. Виждала съм я с колата с мъжа й да отиват някъде, не съм я разпитвала къде отива. Като ходих у тях след 4-5 дни Ц. лежеше след катастрофата, мъжът й и детето я обслужваха. Сега тя вече ходи на работа спокойно. Детето ходи на училище, добра ученичка е. Семейството е от четири човека Иван, Ц., Й. и Тошко. Мъжът й работеше преди в с.

Калояново, като пазач беше. Когато стана катастрофата не мога да кажа дали е спрял да ходи на работа.

Идваше една жена при Ц. за раздвижване, но не съм я виждала лично.

Ц. ми каза, че е идвала жена за раздвижване.

Съдът сне самоличност на свидетеля:

И.Г.П. – 44 г., българин, бълг. гражданин, средно специално образование, женен, осъждан съм с условна присъда тази година за неправомерно съхранение на акцизна стока, съпруг съм на Ц., Й. е моя дъщеря.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, същият обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Ясно си спомням деня и целия инцидент. Случи се в един дъждовен януарски ден – 11.01. тази година след обяд, след 17 ч.

Научих докато съпругата ми каза, че ще излезе с дъщеря ни навън, аз останах с малкия син в къщи и гледахме анимационни филми. Звънна ми телефона, това беше номерът на съпругата ми и тя ме попита къде съм. Тя ми каза:

4

”стана една беля”, с някакъв много тревожен клас. Попитах какво се случи, тя каза, че са ги блъснали, при което чувам някакви писъци, дочух гласът на детето, то пищеше. Жена им изтърва телефона. Оставих малкото дете в къщи, той е почти на 6 г. и аз с всичка сила излязох навън. Мястото е няма и 10 м. пред блока. Отидох и видях съпругата ми, колата беше спряла почти на пешеходната пътека, а съпругата ми на 6-7 м. седеше поклащайки се. Питах я какво се случи. Й. стоеше със скъсано яке, рошава и плачеше до майка си.

Викаше: „Мамо, мамо“. Тя си е мислела, че с майка й е станало най-лошото.

Видях госпожата от колата - другата свидетелка, да пищи, детето й вътре в колата пишеше. Водачката на автомобила викаше: „Какво стана, какво стана“.

В рамките на 5 мин. спешно дойде и линейка, която ги отведе в спешното. Аз веднага се върнах в къщи при сина ми. Помолих бащата на съпругата ми моментално адекватно да отреагира, тъй като той работи в Спешна помощ в Сливен. Той ми каза, че е на работа и аз му казах: „Моля те отиди виж, че Цеци нещо си ударила крака“. Гледах да не го стресирам. Казах му, че е станала някаква беля. Той пое да се грижи за съпругата ми в болницата, докато аз останах и се грижех за малкото дете. Късно вечерта след 10.30 ч. дочух страшен писък във входа на блока. Изскочих, видях дъщеря ми да бяха в ужас нагоре и каза: „Тате мама падна“. Слязох долу и видях, че съпругата ми е припаднала на стълбите. Брат й и баща й я подкрепяха, но по някакъв начин тя се е свлякла от шока. Тя е здрава жена, но припада за втори или за трети път. Припаднала е и в болницата. Беше припаднала пред вратата на входа на блока ни и детето бягаше с някакви писъци към дома.

Непосредствено след удара съпругата ми приличаше на боядисано яйце.

Десният й крак беше изцяло лилав, на няколко места огромни петна, точно където е бил удара. Вследствие на удара тя отхвърчала. Главата й беше с лепенка, ръката й охлузена. Дрехите й бяха под всякаква с критика. Й. също беше превързана на главата и имаше охлузвания, но бяха по-малки за разлика от майка й. Пораженията основно ги е поела съпругата ми, тъй като ударът е бил от дясно, а Й. я държала за ръката, тя естествено предава удара от самия автомобил към детето. Двете бяха под всякаква критика. Особено жена ми, не вярвах, че това нещо ще се оправи. Първоначално беше синьо, лилаво, с всеки изминал ден, който идваше ставаше черен цвят. Докторите предложиха на Ц. първоначално целият таз да бъде обездвижен, но единият от докторите каза, че има вариант с някаква лонгета. Това представлява твърда част и ще бъде 5 по-лесния вариант да може да се обслужва. Аз трябваше да остана до нея през целия период, за да я обслужвам. Тя имаше нужда да бъде обслужвана около 40 дни и продължаваше и после. Посред нощ ставахме до тоалетна, лошо й беше пак ставахме. Тя изпитваше неописуеми болки - болеше я всичко, кракът, гърбът, главата. На нея дори й се привиждаше нещо сиво пред очите и аз й обясних, че има последствия от травмата, което е естествено. Тя обясняваше за болката си в главата. Й. имаше адски болки в гърба и кръста, при което имахме консултация с доктора, който трябваше да придвижи напред за ЯМР /ядрено-магнитен резонанс/. Когато отидохме докторът да може да я прегледа, Й. се разплака, започна да пищи. Разплака се, каза, че не иска и че е добре. Молеше се да не ходим по болниците, беше й писнало от тези неща и яз не исках да й причинявам повече стрес. Над месец Ц. имаше нужда от чужда помощ. Аз се грижех за нея, правех всичко аз – за ръка, тя ме прегръща, стъпка по стъпка, от стена до стена, апартаментът ни е малък – до тоалетната. Аз я събувам, аз я обувам - всичко. Беше й проблемно да се обърне да се избърше дори в тоалетната. При Й. първите пет дни бяха безсънни. Съпругата ми през цялото врече охкаше, спеше по половин час и се събуждаше. Иска вода, ставам давам й вода. Искаше нещо обезболяващо, давам й. Храна искаше, всичко, което не можеше сама да направи, вършех аз.

Първите няколко дни Й. нямаше никакъв сън. Казваше: „Тате, ами мама ако беше умряла“ и започваше да плаче. Посред нощ се събуждаше и аз я питах: