Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15767 от 10.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2777/2024
Вид
Определение № 15767
Подписан
10.10.2024
В сила
10.10.2024
Състав
Албена Александрова, Анна Кофинова, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15767 гр. София, 10.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

ЧЛ.ве:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100502777 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. В. Б. срещу постановление за възлагане на имот с изх.№ 7/04.01.2024 г. на ЧСИ С.П. по изп.д.№ 20229210402252.Жалбоподателката твърди, че постановлението за възлагане е незаконосъобразно.Излага твърдения, че със съобщението за постановяването му не й връчен самия акт, което е нарушило правото й на защита.Твърди, че при организирането и провеждането на публичната продан са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, свързани с редовното уведомяване на всички собственици на продавания имот и че процедурата по уведомяване е изцяло нередовна.Твърди, че съделителката К.Н.Б. е уведомена за насрочената дата за опис и оценка с изх.№ 383/05.01.2024 г.-един ден след изготвяне на обжалваното постановление за възлагане.Жалбоподателката излага твърдения, че цялото изпълнително производство е водено незаконосъобразно и е инициирано по нищожен втори поред изпълнителен лист за вземане, по което е издаден и изпълнен редовен изпълнителен лист, по който цялото вземане е събрано преди настоящото изпълнително дело.Поддържа, че издаденият изпълнителен титул е нищожен и недопустим, поради което в полза на взискателя не е настъпило изпълняемо вземане.Твърди, че по време на висящ изпълнителен процес взискателят е принудил длъжниците да подпишат споразумение за допълнително начислявани наказателни лихви в недопустим от закона и морала размер, 1 което обуславя неговата нищожност.Излага и твърдения, че дружеството взискател не отговаря на законовата регламентация за извършване на кредитна дейност от небанкови институции.Моли съда да отмени обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот и да постанови прекратяване на изпълнителното дело.Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба-„Л.“ АД оспорва същата.Твърди, че жалбата е недопустима и че жалбоподателката лично и като управител на „А.-Л.“ ЕООД е посетила кантората на ЧСИ С.П., където е прегледала съобщението и е имала възможност да се запознае с всички материали по делото, вкл. със самото постановление за възлагане, като е отказала да се подпише, което обстоятелство е удостоверено по надлежен ред.Твърди, че от наведените твърдения в жалбата следва извод, че се обжалва цялата процедура по организиране на публичната продан, което е недопустимо и че в чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК са посочени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника.Изразява становище, че твърденията в жалбата, че съсобственичката К. Б. не е уведомена своевременно за насрочената дата за опис и оценка съгласно чл.484, ал.5 ГПК, са опровергани от разписката на гърба на л.164 от изпълнителното дело.Оспорва жалбата и по същество, като твърди, че не са налице процесуални нарушения относно извършеното наддаване в рамките на публичната продан и че имотът е възложен на най-високата предложена цена.Посочените твърдения относно съществени нарушения на процесуалните правила и относно издаването на заповед за изпълнение № 2643/12.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 5108/2015 г. са предмет на друга жалба с вх.№ 52644/01.12.2023 г. по изп.д.№ 2252/22 г. на ЧСИ С.П. срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство и са ирелевантни за настоящото производство, респ. неоснователни.Твърди, че основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл.433, ал.1, т.1 ГПК и че настоящата хипотеза не попада в нито една от изброените в цитираната разпоредба.Моли съда да остави частната жалба без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност-да я отхвърли като неоснователна и недоказана.Претендира разноски.

ЧСИ С.П. излага мотиви за недопустимост на жалбата, тъй като същата е извън предметния обхват на чл.435, ал.3 ГПК.В случай, че съдът счете жалбата за допустима, излага доводи за нейната неоснователност.

2

Производството по изп.д.№ 20229210402252 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба на „Л.“ АД въз основа на изпълнителен лист на РСВарна по ч.гр.д.№ 2643/2015 г. и изпълнителен лист на РС-Пловдив по ч.гр.д.

№ 7722/2017 г. срещу длъжниците „А.-Л.“ ЕООД, А. В. Б. и наследниците на Н.С.Б..

По делото е представен изпълнителен лист от 28.05.2015 г. на РС-Варна на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 ГПК въз основа на заповед за изпълнение № 2643/12.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5108/2015 г. за осъждане на „А.Л.“ ЕООД, А. В. и Н.С.Б. да заплатят солидарно на „ТНК К.м.“ АД сумата от 34 968 евро на основание договор за заем Бизнес кредит „Сити“ от 13.08.2014 г. заедно със законната лихва за забава върху главницата от 08.05.2015 г. до окончателното й изплащане; 8 372,21 евро договорна лихва за времето от 13.09.2014 г. до 07.05.2015 г. и сторените по делото разноски в размер на 3 593,51 лв.

Представен е и изпълнителен лист от 21.06.2017 г. на РС-Пловдив на основание чл.417 и чл.418, ал.2 ГПК въз основа на заповед за изпълнение № 5469/20.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 7722/2017 г. на РС-Пловдив за осъждане на длъжниците К. Н. Б., „А.-Л.“ ЕООД и В.Н.З. да заплатят солидарно на кредитора „ТНК К.м.“ АД сумата в размер на 9 005,65 евро-договорна лихва за периода 13.09.2014 г.-17.12.2015 г., сумата от 25 368,24 евро-неустойка за забава за периода 13.10.2014 г.-17.12.2015 г., сумата от 3 373,19 евродоговорна такса за предсрочно погасяване, сумата от 150 евро-такса за заличаване, 1 482,40 лв.-разноски за държавна такса и 8 000 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.

На 28.09.2023 г. е изготвен протокол за опис на недвижим имот, представляващ 5,99% ид.части от поздемния паркинг, заемащ целия сутерен на сградата, находяща се в гр.София, ул. ****, отреден за паркомясто 12 с площ от 13,24 кв.м. и на основание чл.484, ал.3 ГПК е насрочена дата за предявяване на оценката на вещото лизе за 06.10.2023 г.На описа е присъствала и жалбоподатгелката.Вещото лице П.С. е дало оценка на имота35 800 лв.

С протокол от 02.11.2023 г. ЧСИ е насрочил публична продан на имота с времетраене от 07.11.2023 г. до 07.12.2023 г. при първоначална цена по чл.485, ал.4 ГПК от 28 640,00 лв.

С обявление от 02.11.2024 г. ЧСИ е обявил изнасянето на публична 3 продан на описания недвижим имот.

На 03.11.2023 г. ЧСИ е съставил протокол за констатиране, че съгласно чл.487, ал.1 ГПК обявления са поставени, както следва: 1.На таблото в кантората му; 2.На самия недвижим имот; 3.На таблото за обяви в СО-р-н „Възраждане“; 4.На таблото в деловодството в сградата на СРС; На интернет страниците на СГС и КЧСИ.

На 08.12.2024 г. ЧСИ е съставил протокол за обявяване на наддавателни предложения и на основание чл.492, ал.1 ГПК е определил за купувач лицето, предложило най-високата цена-В.Е.Е..

С постановление от 04.01.2024 г. ЧСИ е възложил на В.Е.Е. процесния имот.

На 11.01.2024 г. пълномощникът на жалбоподателката се е подписал, че е получил съобщение за изготвено постановление за възлагане на недвижим имот.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1, изр.второ ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

В случая жалбата е подадена в срок, тъй като жалбоподателката е уведомена за изготвеното постановление чрез пълномощника си на 11.01.2024 г, частната жалба е подадена на 25.01.2024 г.

Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното действие не попада сред изрично предвидените в чл.435, ал.3 ГПК хипотези, при които може да се обжалва постановлението за възлагане.Съгласно цитираната разпоредба постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В случая в жалбата не са изложени оплаквания, които да попадат в предвидените от закона и изчерпателно изброени основания за обжалване на 4 постановлението за възлагане от длъжника.Посочените в жалбата оплаквания са ирелевантни към въпроса за надлежното извършване на наддаването, респ. дали имуществото е възложено по най-високата предложена цена.Съгласно т.8 от ТР №2 /26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.

Поради изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата сумата от 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 03180/25.01.2024 г. на А. В. Б. срещу постановление за възлагане на имот с изх.№ 7/04.01.2024 г. на ЧСИ С.П. по изп.д.№ 20229210402252, като недопустима.

ОСЪЖДА А. В. Б. с ЕГН ********** и с адрес: гр.Пловдив, ул. **** да заплати на „Л.“ АД с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. **** сумата от 50 лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите пред САС.

Председател: _______________________

5

ЧЛ.ве:

1. _______________________

2. _______________________

6