Протокол № 2 от 25.03.2021, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№2 гр. Котел , 25.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Йовка Ж. Бъчварова при участието на секретаря Йордан И. Кръстев

Сложи за разглеждане докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20202210100502 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът Х. Д. Н., ред. призован, явява се лично и се представлява от адв. В.М. от САК;

Ответницата Е. М. М., ред. призована, явява се лично;

За Дирекция Социално подпомагане, ред. призовани, се явява социален работник Р. С..

По даване ход на делото:

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Ответницата: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М.: Уважаема госпожо Председател, изцяло поддържаме исковата молба, нямаме възражение по доклада по делото, запознати сме със социалния доклад. Само в социалния доклад съм отбелязал една печатна грешка в предпоследната страница, в която е написано, че Ф. е дете на 11 години, а тя е на 9 години. Водим допуснатите двама свидетели.

Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване по реда чл. 59, ал. 6 от СК на родителите:

Ищецът: Искам да се разведем с Е и родителските права да останат на мен. Искам да се разведем с нея, защото тя един месец е тук, един там. Тези деца са изтощени от това. Даже малката не е психически добре от това.

1

Постоянно се оплаква, че няма пари за нея и децата. Ние живяхме заедно с нея в Германия и след като изпратих Е с децата за България, да си оправят документите, тя започна да се вижда с друг мъж и отиде с децата при него в Пловдив, а после не знам къде е била. Преди 10 дена, когато бях още в Германия, Е ми се обади, че ще се прибира до Ябланово с децата и че след като пристигнала в Сливен, нямало с какво да се прибере. И аз изпратих кола тогава, за да я приберат с децата от Сливен. В момента не знам къде живее Е. За дъщеря ми Ф. в момента се грижат майка ми и сестра ми. Аз в момента работя и живея в Германия. Искам да имат паспорт децата и да могат да пътуват с мен в ЕС и Република Турция, тъй като работя като строител във фирма и тази фирма си премести и аз заедно с нея ще трябва да се преместя временно в друга държава. В момента живея сам в град Берлин в Германия. За отглеждане на детето там имам хора, които смятам да ги закарам в Германия с мен и да се грижат за децата. Имам приятелка. В момента не живея с нея, но мисля да дойде с мен в Германия. Не съм виждал М. от Нова година. По телефона се чувам с Е и постоянно питам за малкия, но тя постоянно ми казва, че няма пари и че детето е болно. Аз съм изпращал пари на Е за М. с „Western Union“, само с нейните имена и ЕГН. Не знам дА.

Е се интересува от Ф.. Тя 10 дни беше на село и на 03.03.2021 г. Ф. отиде при нея и само една вечер спа при нея. След това Е не е търсила отново Ф.. Тя Ф. не иска да се вижда с майка си. Не знам причината, но не иска. Аз никога не съм говорил против Е пред Ф.. Близките ми също не мисля, че я настройват против майката ѝ.

Ответницата: Получих документите за делото. Нямам възражения срещу това, което е написано. Аз също желая да се разведа с Х.. Малкият в момента е отвън в колата. Живее с мен в град Пловдив, ул. ********. Ние още от началото не се разбирахме с него. Когато живеехме в Германия, се скарахме с него и той ми каза, след като си замина в България, да не се връщам повече при него. Аз, докато съм била заедно с него, никога не съм се виждала на живо с никого и не съм му изневерявала. След като се прибрах в България, чак тогава се видях с друг мъж и отидох с двете ми децата в Пловдив при него. След 2-3 месеца дъщеря ми каза, че иска да живее в къщата на баща си и че иска да живее с него, а не с мен. Аз я попитах, защо иска да живее там, а не при нас в Пловдив, но както каза и баща , тя не обича 2 да споделя и не ми каза. Аз тогава и казах, че щом там ще е по-щастлива може да отиде при баща си и звъннах на него в Германия, да изпрати кола да я вземат за Ябланово. Оттогава малкият остана при мен в Пловдив. Преди да се установим да живеем в апартамента на бащата на приятеля, бяхме на квартира и след това за няколко дена на хотел. Х. иска родителските права и за двете деца, като за малкия мисля, че е още малък да го отделя от майка си, но за дъщеря ми Ф. съм съгласна да живее с баща си. Много ясно, че ги искам и двете деца да живеят при мен, но ако при баща си е по-щастлива, да остане при него. Аз се страхувам за Ф., да не направи нещо лошо за себе си, защото тя започва да реве и да иска при баща си, когато живееше при мен. Аз и с Х. съм говорила за Ф., че се държи малко лигаво и капризно и че трябва да я закараме на психиатър, да я видят. Тя от малка, каквото иска, е получавала от нас и ако нещо в момента не ù купим, започва да плаче и да се държи като бебенце, като малко дете. Просто се държи малко като лигаво дете и се тръшка, ако нещо не ù угодим с баща , иначе не е луда. Аз в момента не работя заради малкия, но по принцип съм маникюристка. Приятелят ми е общ работник без трудов договор и с неговата заплата си гледам бебето в момента.

Аз искам, ако е възможно, малкият ми син да остане при мен, а за голямата, ако тя иска да остане да живее при баща си, а ако иска да живее с мен, ще се радвам. Аз просто не искам да давам и двете деца на него, тъй като мъничкият има нужда от майка си. Не знам как ще издържа без двете деца и за голямата ми е много мъчно, но тя сама не ме иска. Тя още от малка много обича баща си. Когато живеехме в Пловдив с нея и когато чуеше, че разговарям с баща в Германия, тя винаги се разплакваше и искаше да говори с него. А за малкия – той след като започне да ходи на ясла и детска градина, аз веднага ще започна да работя като маникюристка и да започнем да изкарваме повече пари с приятеля ми. Ние в момента с приятеля ми живеем в апартамента на баща му и не плащаме наем, единствено се издържаме със заплатата на приятеля ми като общ работник. Х. също ми е изпращал пари по „Western Union“. Аз винаги когато съм имала нужда, съм му казвала да изпрати пари за децата и той ни е изпращал. Също съм му звъняла и от Сливен на Х., да ни изпрати кола от Ябланово да ни вземат за село, тъй като аз се върнах в началото на март месец за делото, но никога не съм му казвала, че ще остана да живея на село и че се връщам обратно при него. Сега живея в Пловдив, тъй като се скарахме с майка ми и се върнах обратно в Пловдив. Аз съм родом 3 съм от Ябланово, майка ми и баба ми живеят там сега. Аз винаги съм търсила и поддържала връзка с Ф., даже преди да се прибера на село ù звъннах и казах, че ще се прибирам и да дойде да остане при мен, за да се видим, но тя все ми казваше, че къщата ни е била далече от училището, а тя тогава трябваше да ходи на училище. След това казах да дойде през събота и неделя, но тя имаше някаква почивка през седмицата и тогава дойде за една вечер да спи при мен, като след това пак се прибра в къщата на баща си. След това звъннах през събота и неделя да дойде отново, но тя ми каза, че била отишла с други деца на кръщене да играят, а после ми каза, че баща не и разрешавал. Не знам тя ли ме лъже или баща . Тя Ф. има „Whatsapp“ и „Facebook“ и така да се чуваме и да поддържаме връзка, но баща не бил разрешил да разговаря с мен, иначе щял да изтрие профилите и няма да дава повече телефона, а тя е малка и много държи на телефона си, заради игрите и интернет. Аз също съм звъняла и на дъщеря му на брат му на Х., с които живеят в една къща, за да питам как е Ф., но те също не ми се обаждат.

Аз и двете деца съм си раждала и няма как да ги деля, няма как и да не ги искам.

За това, че иска да ги извежда извън България в ЕС и Република Турция, не съм съгласна и двете деца да ги извежда, но за голямата съм съгласна, както и за малкия, ако и аз изляза в чужбина, аз ще му давам подписи и той на мен. Аз не казвам, че ще ходя в чужбина, но да си имам подписа от него. В момента не знам дА. живее в същата квартира в Германия, но по камерата, като сме разговаряли съм виждала, че е същата квартира.

Адв. М.: Като сте живели заедно, колко пъти си го напускала?

Ответницата: Само един път съм го напускала. Тогава дъщеря ми беше на 3 години и живеехме отделно с него. Тогава живеехме в Бургас с дъщеря ми. Аз тогава работих, а малката ходеше на ясла. После заради майка ми се събрахме наново и той на 08.08.2018 г. ми предложи да заминем да живеем в Германия.

Адв. М.: Да си спомняш за случай в който си оставила самичко детето Ф. в парка в Търговище? И си се обадила на ищеца да отиде да си го прибере?

Ответницата: Това беше преди години, през 2016 г. Тогава живях в 4

Търговище и имах някакви проблеми и реших за около 2-3 месеца дъщеря ми да не живее при мен, а да живее с баща си. Тогава просто нямах избор.

Тогава приятеля ми го закара в парка и се върна. Не този сегашния приятел, а друг приятел. След като се разделихме с Х., живеех в къщата на баща ми и после реших да отида да живея при един приятел в Търговище. Тогава имах малко проблеми и реших, че ще е по-добре Ф. да се върне при баща си и затова реших да остане при баща си. Със сегашния ми приятел сме заедно от 08.08.2020 г. Той е на 23 години, работи като общ работник, със средно образование е, родителите му са разведени, като баща му работи като обущар в една фабрика за обувки от близо 25-30 години, а за майка му не знам, виждала съм я, но те не живеят заедно с баща му. В момента живеем заедно в къщата на баща му с малкия му брат и с дядо му, но преди това живяхме на отделна квартира сами, защото аз не искам да живеем заедно всички в една къща. Просто тогава с бившата ми хазяйка, която беше циганка, имахме малко проблеми и се изнесохме на хотел. И след това, баща му като научи, ни покани да живеем при тях, за да не си даваме парите по хотели. Сега всички живеем заедно, без малкия му брат, който живее при баба си на друго място.

Всеки си има отделна стая в апартамента, той е с 3 стаи, като всичко се отнасят добре с мен, даже баща му много обича бебето, искат го постоянно.

Приятелят ми Р. е родом от Пловдив. Все още не сме мислили за деца с него, тъй като е рано, но той иска деца, след като порасне малкият ми син.

Доколкото знам, Р. не е осъждан, добър човек е и синът ми много свикна с него. Той няма деца. Запознахме се с него по интернет. След като си дойдох в България, решихме да се видим, защото и той знаеше, че имам проблеми с Х. и че не можем да се разбираме. След като се видяхме, решихме да заживеем заедно.

Адв. М.: Ти алкохол употребяваш ли?

Ответницата: Само по празниците.

Въпрос на съда: А Р. употребява ли алкохол или наркотици?

Ответницата: Не, пие само по празниците. Наркотици не употребява.

Ищецът: Само искам да попитам, как сега преди делото са намерили къде да живеят, досега защо нямаше. Те един месец бяха другаде. Аз преди 5

Нова година изпратих приятелят ми и брат ми да вземат голямата от Пловдив.

Тогава приятеля ми каза, че след като са взели голямата, са били на друго място, а не на този посочения от нея адрес.

Ответницата: Ние тогава бяхме в квартирата, даже имам и документ и може да се провери, кога съм я напуснала и докога ми е била платена. Ние бяхме на квартира с договор.

Съдът ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад на делото за окончателен.

Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото приложените с исковата молба, писмени доказателства: удостоверение за сключен брак, издадено на 10.08.2020 г., въз основа на акт за граждански брак № *** г., съставен в с.

Ябланово, община Котел; копие на удостоверение за раждане, издадено на 10.08.2020 г., въз основа на акт за раждане № **** г., съставен в гр. Котел, община Котел; копие на удостоверение за раждане, издадено на 10.08.2020 г., въз основа на акт за раждане № *****/30.07.2020 г., съставен в гр. Котел, община Котел; копие от превод на електронна справка за данък общ доход за 2019 г., превод от немски, заедно със статистически карти.

Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на свидетелите.

Съдът ИЗВИКА в съдебната зала допуснатите двама свидетели от страна на ищеца и СНЕ САМОЛИЧНОСТТА им:

А. А. М., български гражданин, с основно образоване, безработен, неосъждан, постоянен адрес с. Ябланово, община Котел, *****, лична карта № ****, издадена на 03.07.2017 г. от МВР Сливен, без дела и родство със страните;