Решение № 217 от 14.10.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Враца, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. П.а

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Въззивно гражданско дело № 20221400500210 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №152/15.03.2022г по гр. д. № 3998/21 г. на PC Враца е отхвърлен предявения от Г. Е. Й., ЕГН **********, срещу "Строител ***" ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен като частичен за сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - част от пълната претенция от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на бащата на ищеца Е. Й. К. в резултат на настъпилата трудова злополука, като неоснователен и недоказан и ищецът Г. Е.

Й., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Строител ***" ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, сумата от 1606 лв. разноски за първата инстанция.

Против решението от ищеца Г. Е. Й. е депозираната въззивна жалба въз основа на която е образувано настоящото дело. В жалбата се поддържа, че решението е частично неправилно и необосновано, като излага следните съображения: Предмет на производството е претенцията за изплащане на неимуществени вреди, претърпяни при настъпила трудова злополука, в резултат на която бащата на ищеца е починал.

В жалбата се твърди, че с решението си първоинстанционният съд правилно е приел за установени обстоятелствата, обуславящи предпоставките за възникване на отговорност за неимуществени вреди - наличие на трудово правоотношение между Е. К. и ответното дружество, настъпила на 22.03.2021 г. злополука, определянето й като трудова по реда на КСО. Правилна е и направената преценка за наличие на роднинска и човешка близост, в 1 резултат на което синът е преживял тежко своята загуба, а това е довело до претърпяване на неимуществени вреди от негова страна.

Не споделя мотивите на атакуваното решение, с които е прието съпричиняване от страна на починалия, изразено в наличие на данни за употреба на алкохол към момента на инцидента. Според жалбоподателя събраните в рамките на проведеното досъдебно производство доказателства не установяват по несъмнен начин основната предпоставка на съпричиняването, а именно - причинна връзка между употребата на алкохол и настъпилата смърт.

От друга страна съгласно изслушаното по делото експертно заключение, въпреки математически изчислената стойност на алкохолното съдържание в кръвта, няма пълна степен на сигурност дали и в каква степен е повлиян съответният субект. Показателен в това отношение е включително изводът на вещото лице, че освен индивидуална за всеки, тази степен варира и при употреба на едни и същи количества алкохол от един и същи човек.

Извън посоченото, следва да бъде съобразена и констатацията на Инспекция по труда, отразена в приложената по делото преписка. Съгласно същата, сред причините за настъпилата смърт е и установеното нарушение на задължителните правила за безопасни условия на труд, тъй като при съвместната работа на ответното дружество и неговия възложител не е бил сключен необходимият договор за уреждане на тези отношения.

Посоченото обстоятелство не е отразено при постановяване на атакуваното решение, като по този начин съдът е достигнал до неправилни изводи по отношение на степента на причиняване и участие в инцидента от всяка от страните.

Нататък твърди, че предявеният иск се явява основателен и доказан. Посочва, че съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, доказването на неимуществени вреди не предполага необходимост от установяване на всички детайлни елементи от преживяните болки и страдания, а е достатъчна констатацията за общото им настъпване при наличие на съответната близост.

С депозирания отговор на въззивната жалба,ответникът оспорва жалбата, като неоснователна.

Излага становище , че въззивната жалба не съдържа указание в какво се състои порочността на решението съгласно изискванията на чл. 260, т. 3 от ГПК, което обаче не я прави нередовна. В настоящия случай е налице редовна жалба, но по съществото си неоснователна.

Според ответника съдът се е произнесъл при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон и е съобразил относимите и релевантни за спора доказателства, като е постановил правилно решение, което не страда от каквито и да било пороци.Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни.

Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на 2 нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.

Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили злополуката с фатален край определят и приноса му за настъпването на вредите. В процесния случай Е. Й. К. изцяло е допринесъл за настъпването на злополуката предвид наличието на алкохол в кръвта му с концентрация 2.65промила, което означава, че той е бил под въздействието му и дори в резултат на това може да се приеме, че той съзнателно т. е. умишлено е посегнал на живота. Тоест това изцяло води до извод за приложение на чл. 201, ал. 1 от КТ.

По делото е приета СМЕ по писмени данни №70/2022г. неоспорена от страните.

Вещото лице д-р Р. А. - съдебен лекар заключава, че към момента на станалия инцидент ПТП - то на 22.03.2021год. К. е имал концентрация на алкохол в кръвта 2,65%о, която алкохолна концентрация отговаря на тежка степен на алкохолно опиване и със сигурност и в значителна степен има нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на движенията, налице е дезориентация, в някой случай световъртеж, потиснатост или раздразнителност, засилени емоционални състояния. При прегледа се установява мирис на алкохол; загуба на способност за правилни действия; разстройство на говора; понижение на болева чувствителност; груби нарушения на сложните психомоторни дейности; загуба на мускулна координация; нарушения в походката; поведение - възбудено; неволни отклонения на очите /очните ябълки/, като може да има и нарушения в зрението /диплопия - двойно виждане, нарушения на възприятията за цвят, форма, движения, размери/; нарушено равновесие при затваряне на очите, които обстоятелства могат да доведат до вредоносния резултат.

От Аналитичните резултати от заключението на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична експретиза изх. №И -3030/14.04.2021г. се установява наличие на алкохол в кръвта на лицето Е. Й. К. в концентрация 2.65g/L. Съдебно -токсикологична интерпретация заключение е, че установената концентрация на алкохол /етанол/ в кръв 2.65g/L съгласно таблицата на DUBOWSK1 /2006/ за фазите на остро алкохолно повлияване /интоксикация се отнася към фаза на Объркване, характеризираща се с дезориентация, психическа обърканост, световъртеж, потиснатост и раздразнителност; засилени емоционални състояния /страх, ярост, скръб и т.н./; нарушения на зрението и възприятията за цвят, форма, движение, размери, повишен болков праг; повишена мускулна некоординираност; залитаща походка, атаксия, апатия, летаргия.

В заключението на Съдебно медицинска експертиза на труп №26/2021г. съдебния лекар доктор Р. А. заключава, че към момента на настъпването на смъртта К. е бил в значителна степен и със сигурност повлиян от действието на алкохола установен концентрация 2.6 промила.

3

Към Комплексната съдебно - техническа експертиза от 21.06.2021г. е поставен въпроса: „Какви са причините за станалата трудова злополука с лицето Е. Й. К. с ЕГН **********?"

Вещите лица отговарят, че от пострадалия Е. Й. К., който е управлявал булдозера след употреба на алкохол в концентрация 2.65 промила и, че към момента на настъпване на смъртта е бил в значителна степен и със сигурност повлиян от действието на алкохола.

Третото лице помагач ЗАД „АРМЕЕЦ" в становището си застъпва, че при трудовата злополука също има съпричиняване предвид и на Постановлението за прекратяване на НП от 03.02.2022г. по пр.пр. №489/2021г. по описа на ОП Враца, /ДП №35/2021г. на ОСлО - гр.

Враца, причината за злополуката не е от технически характер, а същата се дължи на поведението на пострадалия, който е игнорирал правилото на чл. 33 от ЗЗУБТ относно здравето и безопасността си, а наред с това е управлявал превозното средство, след като е бил в значителна степен повлиян от действието на алкохола, като се е намирал във фаза на объркване, характеризираща се с дезориентация, психическа обърканост, световъртеж, нарушение на зрението и възприятията с оглед установената по надлежен ред концентрация от 2.65 промила алкохол в кръвта.

Правилно и законосъобразно PC - Враца счита, че вина за трудовата злополука има не само "СТРОИТЕЛ-***" ЕООД. От събраните по делото доказателства анализирани поотделно и тяхната съвкупност, съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице.

PC - Враца правилно и законосъобразно като се е опрял и на релевантна практика на ВКС приема, че с употребата си на алкохол пострадалият сам се е поставил в такова състояние, което се характеризира с намалена възможност за правилна преценка на ситуацията, загуба на способност за правилни действия, координацията на движенията му, загуба на мускулна координация, неволни отклонения на очите, нарушение на зрението, които обстоятелства могат да доведат до вредоносния резултат, както и че с това си действия пострадалият е нарушил напълно правилата за безопасна работа и не е положил грижата, която и най-небрежният човек би следвало да положи при изпълнение на работата си.

ВКС приема, че при определянето на размера на обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ, следва да се вземе предвид факта, че едно от основните законово установени задължения на работника при изпълняване на трудовите му задължения е да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество - чл. 126, т. 2 КТ. Според установеното разбиране на съдилищата, възприето и в практиката на ВКС следва да се оцени поведението, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както и че употребата на алкохол по време на работа представлява нарушение на трудовата дисциплина, като тежестта на нарушението зависи от отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Безусловният извод за осъществяване на нарушение на 4 трудовата дисциплина в случай на употреба на алкохол в работно време, съчетан с характера на осъществяваната работа, явната възможност от настъпване на трудова злополука поради нарушаване на правилата за безопасност на труда и лекомисленото предвиждане на пострадалия, че може да предотврати настъпването й, довеждат до заключението за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и найнебрежният би положил. При тези съображения е безспорно, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия в следствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 2 КТ следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ.

PC - Враца е направил обоснован, правилен и законосъобразен извод че: 1) управлявана от пострадалият Е. Й. К. машина - булдозер е била технически изправна; 2) пострадалият бил правоспособен за управление на пътностроителни машини; 3) Е. Й. К. е бил запознат с произтичащите от длъжността отговорности, с утвърдените в дружеството правила за здравословни и безопасни условия на труд, с нормативните актове по безопасност и здравословни условия на труд, правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за безопасна работа с машината като бил длъжен да ги спазва; 4) на работника е проведен начален, на работното място, периодичен, ежедневен инструктаж на 22.03.2021 г.