Решение № 616 от 13.10.2022, Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение № 616 от 12.10.2022 г., постановено по ВАНД № 1582 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав.

Производството е по гл. XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест и допълнение към него срещу Решение от 30.11.2021 г., постановено по НАХД № 4055 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 13-ти състав, с което обвиняемата Д. А. М. е била призната за невинна по повдигнатото обвинение за това, че на 29.08.2019 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Сливница” и бул. „Константин Величков” около 04.30 часа е осъществила маловажен случай на държане без надлежно разрешително съгласно Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) на високорисково наркотично вещество коноп с тегло на обекта 9,80 гр. с процентно съдържание на активно действащия компонент 0,2 % на стойност 58,80 лева, като конопът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение във ветеринарната и хуманитарната медицина” и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по повдигнатото и обвинение с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. На основание чл. 112, ал. 2 от НК са били отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото, представляващи предмет на престъплението – високовискови наркотични вещества, в тяхната неизразходвана при експертните изследвания част, като съдът е постановил същите да бъдат предадени за унищожаване по реда, предвиден в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

В подадения протест и допълнението към него се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е оправдал обвиняемата по повдигнатото обвинение. В протеста са изложени съображения, че постановеното решение от СРС било неправилно, тъй като по делото били налице достатъчно доказателства за виновността на подсъдимата в извършване на Д.ието, за което било повдигнато обвинение. Поддържа се, че от субективна страна Д.ието било извършено при условията на пряк умисъл. В допълнението към протеста се излагат оплаквания, че съдът, без да извърши каквато и да е проверка на обясненията на обвиняемата, бил кредитирал същите, независимо, че те не били подкрепени от събрания в досъдебното производство доказателствен материал. Видно от изготвената докладна записка по случая и показанията на полицейските служители, 1 обвиняемата била сама по време на проверката и била признала, че в дамската си чанта има зелена тревиста маса за лична употреба, която предала доброволно. В хода на производството не се установило обвиняемата да е била с други лица или да е държала тревистата маса в якето си. Подчертава се, че обвиняемата не била заявила, че тревистата маса не е нейна, а напротив - в протокола за доброволно предаване сама вписала, че е за лична употреба.

Твърди се, че била недостоверна и житейски нелогична версията, че обвиняемата била забравила тревистата маса в якето си, доколкото същата имала силна и специфична миризма. Съдът, без да провери обясненията на обвиняемата или да ги обсъди в светлината на защитна версия, единствено въз основа на тях бил приел, че Д.ието било несъставомерно от субективна страна. Посочва се, че липсвало каквото и да е съмнение, че обвиняемата държала наркотични вещества, за които нямала разрешително, и е съзнавала това, съзнавала е и общественоопасния характер на Д.ието си и безспорно е предвиждала настъпването на общественоопасните последици. Д.ието било съставомерно и от обективна страна – обвиняемата упражнявала фактическа власт върху наркотичното вещество, като го държала в продължителен период от време, а при извършена полицейска проверка веднага била признала, че конопът се намира в нея (чантата ). Прокуратурата е изказала критика в насока, че съдът не бил подложил на анализ обясненията на обвиняемата, не бил разпитал лицата – приятели на обвиняемата, не бил назначил съдебно-психиатрична и психологична експертиза на обвиняемата за оценка на нейните „емоционално-поведенчески затруднения”, не бил събрал данни за личността от обективни източници. Посочва се, че изводът за неголямото количество наркотично вещество и стойността му бил отчетен при повдигане на обвинението. В случая се касаело за маловажен случай, а не за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото Д.ието било в достатъчна степен общественоопасно, а ниската стойност и количество на наркотичното вещество били взети предвид при квалифицирането на Д.ието.

Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение, с което обвиняемата е била призната за невиновна, и признаването за виновна по повдигнатото ѝ обвинение.

Не е постъпило писмено възражение от обвиняемата или защитника срещу депозирания въззивен протест и допълнението към него.

В производството пред въззивната съдебна инстанция не са били събирани нови доказателства.

В открито съдебно заседание прокурорът е заявил, че поддържа подадения протест. На етап съдебни прения представителят на държавното обвинение е посочил, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Прокурорът накратко е преповторил съображенията, вече 2 изложени по делото, и е направил искане за отмяна на протестирания акт и признаване на обвиняемата за виновна.

В открито съдебно заседание обвиняемата се е явила лично и е била представлявана от служебно назначен защитник. Защитникът е направил искане за оставяне без уважение протеста на Прокуратурата, тъй като актът на съда бил правилен и законосъобразен. Посочено е, че мотивите на районния съд били правилни и правилно са били кредитирани обясненията на обвиняемата. В случая била налице „несъзната непредпазливост” – т.нар.

„престъпна небрежност”, и малозначителност на Д.ието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Обвиняемата лично е допълнила за случая, че е носила инкриминираните вещества от солидарност за своите приятели, че тя и брат имат здравословен проблем, като брат очаква от нея финансова подкрепа.

Количеството от 0,2 тетрахидроканабинол показвал, че бил див и че не бил от вида „Индика”, който бил наркотично вещество, а бил канабис „Родералис”, който бил местен и не бил наркотичен вид. Обвиняемата е изложила съображения, че екстракти и семена се намирали в магазините и се използвали в хуманитарната медицина.

При дадена последна дума обвиняемата е направила искане да бъде оправдана.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна:

Обвиняемата Д. А. М., с ЕГН **********, е родена в гр. София, живуща е на адрес: гр. София, ж.к. ****, български гражданин е, с основно образование, неомъженa, и работи в учебен център. Обвиняемата има брат, за който полага грижи, включително и финансови.

На неустановена дата през месец август 2019 г. и преди датата 28.08.2019 г. обвиняемата Д. А. М. отишла с двама свои приятели с неустановена по делото самоличност на разходка във Витоша. По време на разходката приятелите на обвиняемите намерили в планината и набрали коноп. Лицата дали на обвиняемата набрания коноп, която да го пази при евентуална полицейска проверка. Обвиняемата прибрала дадения коноп в джоба на якето, с което била облечена. Впоследствие в неустановен по делото момент обвиняемата преместила конопа в дамската си чанта.

На 29.08.2018 г. около 4,30 часа обвиняемата се намирала на кръстовището на бул. „Сливница” и бул. „Константин Величков”. Същата носила със себе си дамската чанта и прибрания в нея коноп. По същото време свидетелите Т.Г.Ц. и Ц.Й.М. – полицейски служители при 03 РУ – СДВР, 3 били на работа. В изпълнение на своите задължения същите извършили проверка на обвиняемата. По време на проверката обвиняемата не била придружена от други лица. Обвиняемата заявила на полицейските служители, че в дамската чанта се намира зелена тревиста маса (коноп), която обвиняемата предала доброволно, за което бил съставен протокол за доброволно предаване.

От експертните изводи по назначената физикохимична експертиза се установява, че предадената зелена тревиста маса представлява високорисково наркотично вещество коноп с тегло 9,80 грама и с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол в размер на 0,2 %.

Съгласно Постановление на Министерски съвет № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на наркотичното вещество възлиза на 58,80 лева.

За държането на откритото наркотично вещество обвиняемата не е имала съответното разрешително.

Изложената фактическа обстановка, въз основа на която въззивният съд постанови решението си, се основава на събраната по делото доказателствена маса, както следва: показанията на свидетелите Т.Г.Ц. и Ц.Й.М., частично обясненията на обвиняемата, протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост. Съдът се позова и на експертните изводи в Протокол № 515-X/2019 и Експертна справка № 2782-Х/2019, представляващи всъщност, въпреки наименованието им, заключения по назначена в досъдебното производство физикохимична експертиза, от които се извеждат характеристиките на процесното наркотично вещество – вид наркотично вещество, нетно тегло, активно действащ компонент.

Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVIII от НПК. За да достигне до гореизложените фактически изводи, настоящият съдебен състав се позова приоритетно на показанията на свидетелите – полицейски служители, извършили проверка на обвиняемата в процесната вечер. Показанията на свидетелите са подробни, последователни и логични, в съответствие помежду си и с останала кредитирана по делото доказателствена маса. От разказаното от тях се установява времето, мястото и обстоятелствата досежно проведената полицейска проверка. В показанията си свидетелката Т.Г.Ц. изрично посочва, че обвиняемата е посочила, че зелената тревиста маса се намирала в дамската чанта, противно на обясненията на обвиняемата, че конопът бил държан в якето , където го е забравила. Тук следва да се подчертае, че доколкото обясненията на обвиняемото лице, респ. подсъдимото лице, имат двойствена природа, същите следва да бъдат преценявани с особена критичност. Обвиняемата е дала 4 обяснения пред първостепенния съд. Въззивният съд кредитира същите само частично, а именно - в частта относно обстоятелствата относно набавянето на процесното количество коноп, съхранението му у обвиняемата за други лица и относно семейното положение на обвиняемата. Нелогично и хаотично заявено звучи посоченото от обвиняемото лице, че поради разсеяност е забравила във връхната си дреха дадения за съхранение коноп, който същата била оставила в якето си. Нещо повече, това противоречи на разказаното от свидетелката Т.Г.Ц., че обвиняемата сама е посочила, че в чантата си държи зелената тревиста маса. Съдът даде приоритет на показанията на свидетелката, доколкото по делото не са налице основания за съмнение в тенденциозността на разказа , а и същата като служител на СДВР е имала възможност непосредствено да възприеме изказванията и поведението на обвиняемата по време на проверката. Съдът не констатира противоречие в показанията на служителите на СДВР, доколкото свидетелят Ц.Й.М. е посочил, че растителната маса е била предадена в съответното РПУ, но не и къде обвиняемата я е съхранявала преди да я предаде. От находящия се по делото протокол за доброволно предаване се установява връзката на предмета на престъплението с обвиняемата, предала го, и начина на приобщаването му като веществено доказателство по делото. Тук следва да се маркира, че твърдението на прокуратурата, че в протокола за доброволно предаване обвиняемата сама била вписала, че наркотичното вещество е за лична употреба, не отговаря на съдържанието на посоченото в протокола – в същия не се намира подобно изявление.