Решение № 4688 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4688 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330114411 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, против С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ******, ******, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2556,46 евро, с левова равностойност от 5000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 21.08.2019 г. от издателя С. Г. С., за сумата от 2556,46 евро, с левова равностойност от 5 000 лв., с падеж на 21.09.2019 г., с поемател по записа на заповед В. Г. В., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2025 г., до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9962/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІІІ гр.с.

В исковата молба се посочва, че ответникът бил издал в полза на ищеца запис на заповед от дата 21.08.2019 г. за сумата от 5000 лв./ 2556,46 евро.

Падежът на вземането по заповедта бил на 21.09.2019 г. Сочи, че плащане не било постъпило до датата на падежа, нито след това. Ценната книга била издадена във връзка с предоставена преди това сума от В. В. на С. С. в размер също от 5000 лв./2556,46 евро, която отново не била възстановена. Ищецът счита, че записът на заповед е редовен от външна страна и материализира изискуемо вземане в негова полза спрямо длъжника и издател на заповедта С..

За това вземане била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която постъпило възражение от С. С. в срока по чл. 414 ГПК. Описаното 1 обосновавало правния интерес на ищеца В. от предявяването на настоящия иск, като се моли за неговото уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Г. С., който оспорва иска. Признава, че е издал процесния запис на заповед в полза на ищеца с падеж на 21.09.2019 г. Заявява и че същият е издаден с цел да обезпечи каузално правоотношение между страните – договор за заем от 21.08.2019 г., по който е предоставена на ответника сумата от 5000 лв./ 2556,46 евро. Релевира се обаче възражение за изтекла погасителна давност, както по отношение на претенцията по записа на заповед, така и досежно вземането по договора за заем. Счита, че доколкото вземанията са погасени по давност поради бездействие на кредитора, то не може по принудителен ред да се иска тяхното присъждане, респ. не следва ответникът да бъде осъден да заплаща търсената сума по менителничния ефект. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9962/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІІІ гр.с., образувано по депозирано от В. Г. В. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № ****** г., като против заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от ответника. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Налице е пълен идентитет, след направени уточнения на иска, между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция В. Г. В. следваше да докаже при условията на пълно главно доказване вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, а именно – валиден запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца за процесната сума, както и конкретния размер на дълга, който се претендира. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже наличие на основания, които водят до прекъсване и спиране на давността.

Не е спорно между страните наличието на запис на заповед, издаден на 21.08.2019 г. от издателя С. Г. С., за сумата от 2556,46 евро, с левова равностойност от 5 000 лв., с падеж на 21.09.2019 г., с поемател по записа на заповед В. Г. В.. Копие от същия е представен с исковата молба. Въпросната ценна книга отговоря от външна страна на изискванията на чл. 535 ТЗ. Не се спори и че записът обезпечава договор за заем, сключен между страните, за същата сума и с падеж отново 21.09.2019 г. Видно е още от приложенията към исковата молба, че ответникът С. е издал и предходен запис на заповед от 2

20.08.2019 г. в полза на ищеца В. за сумата от 3000 лв./ 1533,88 евро., платими до 20.09.2019 г. Също не се спори и че тази абстрактна сделка обезпечава договор за заем.

Спорният момент по делото се заключава в това дали вземането по процесната ценна книга е погасено по давност или са настъпили основания, които са довели до нейното прекъсване.

На основание чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ давностния срок за предявяване на искове за претенции по менителнични ефекти е три години от датата на падежа. В случая падежът на вземането по процесния запис на заповед е 21.09.2019 г., поради което погасителна давност следва да настъпи на 21.09.2022 г. По делото не се сочи да са били налице основания по смисъла на чл. 115 ЗЗД, водещи до спиране на давностния срок. Поддържа се да се е осъществило основание по смисъла на чл. 116, б. А ЗЗД за прекъсване на давността, а именно признание на дълга, заявено на кредитора от длъжника.

За доказване на този факт от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства и гласни такива чрез разпит на свидетеля Е. Д. – ****** на страните по делото. В своите показания свидетелят Данаилов заявява, че знае за отпуснатия кредит от В. В. на С. С. за сумата от 5000 лв./ 2556,46 евро през лятото на 2019 г., както и че във връзка със същия бил издаден запис на заповед. Посочва и че длъжникът С. многократно обещавал при срещи с В., че ще върне сумите, но след като сам получи пари по изпълнени от него поръчки.

В своите показания обаче свидетеля не е конкретен кога точно са се осъществявали тези срещи. Изтъква, че това ставало почти ежемесечно след падеж, а по-късно в показанията се изяснява, че свидетелят говори конкретно за периода 2023 г. – 2024 г. Свидетелят също заявява, че В. В. бил изпращал покани към С. С., чрез куриер, за заплащане на дълга. Видно е обаче от приетата справка от дружеството „Еконт“ АД, че в периода 21.09.2019 г. – 06.02.2024 г. няма данни такива покани да са били изпращани. Установява се по делото, че едва през м. февруари 2024 г. е подготвена нотариална покана от ищца към ответника, копие от която е представено, без информация дали тя е била връчена. Други доказателства не са ангажирани от ищеца.

При това положение съдът намира, че ищцовата страна не доказа наличие на основание за прекъсване на давността в рамките на давностния срок. Съгласно трайната съдебна практика признанието на вземането е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено пред кредитора или по начин, че изявлението да може да достигне до него, съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към въпросния кредитор. Това признаване следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. В този смисъл е както приетото с Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГТК, така и в отделни актове на касационната инстанция – Определение № 1291 от 7.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 207/2026 г., I т. о., ТК, Определение № 1296 от 7.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2123/2025 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т.

3 о., ТК, и др.

Следователно изпращането на покани от кредитора до длъжника само по себе си не може да доведе до прекъсване на срока на погасителната давност, тъй като не съдържа изявление на кредитора. Изтъкнатото действие не може да се квалифицира и като такова по смисъла на чл. 116, б. В ЗЗД, защото не е налице производството за принудително събиране на вземането по предвидения в ГПР ред за това. От друга страна твърдените срещи между В.

В. и С. С., при които последният е обещавал да върне сумите по записа на заповед, не се установяват по безспорен начин да се осъществели, още помалко да са се случили в период от време, обхванат от давностния срок.

Единствените доказателства в тази насока са показанията на свидетеля Е. Д., които обаче са изолирани и не са подкрепени от останалия доказателствен материал. Напротив, налице е известно противоречие между изложеното от свидетеля относно твърденията за изпращани покани към длъжника и писмените доказателства по делото в тази насока. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че в показанията на свидетеля отсъства конкретика относно осъществените срещи, за които той говори. Липсва индивидуализиране на периода на срещите и обстоятелства около тяхното осъществяване в рамките на давностния срок. Посочва се от свидетеля, че такива срещи са били реализирани, но в периода 2023 г. – 2024 г., когато вече е била настъпила погасителната давност и признанието на дълга не би имало правен ефект.

Отделно от изтъкнатото вече, свидетелят в случая заявява, че между страните е бил сключен и друг заем, като в показанията му отсъства ясно разграничение досежно претенции по кое правоотношение е заявявал В. В.. При това положение съдът намира, че единствено от разпита на Е. Д. не могат да се изведат достатъчно категорични данни за осъществяването на основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. А ЗЗД – признание на дълга от страна на С. С., заявено пред кредитора В. в рамките на давностния срок.

Доколкото тежестта да докаже настъпването на това основание бе за ищеца, то при отсъствието на други доказателствени материал, подкрепящи тезата на ищцовата страна, следва да се приеме за неустановена по делото реализацията на юридически факт, годен да прекъсне срока на погасителната давност за процесното вземане по записа на заповед преди неговото изтичане.

С оглед на гореизложеното искът ще се отхвърли като погасен по давност.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ответната страна, чиято претенция обаче се изчерпва с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Поради това в полза на **** "Д., Д. *****“, с което е сключен представения по делото ДПЗС, ще се присъди сумата от 490 евро – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, против С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ******, ******, иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът С. Г. С., ЕГН **********, дължи на ищеца В. Г. В., ЕГН **********, сумата от 2556,46 евро, с левова равностойност от 5000 лева, по запис на заповед, издаден на 21.08.2019 г. от издателя С. Г. С., за сумата от 2556,46 евро, с левова равностойност от 5 000 лева, с падеж на 21.09.2019 г., с поемател по записа на заповед В. Г. В., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2025 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9962/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІІІ гр.с., КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ****** „Д., Д. *****“, Булстат ******, със седалище ******, сумата от 490 евро – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника С. Г. С. по настоящото дело.