Протокол № 572 от 13.10.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 572 гр. Перник, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. П. при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. П. Гражданско дело № 20231700100300 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищците А.андър А., И. Д. и Й. Д. се явяват лично и с адв. Т..

За ответника ЗД „Далл бог живот и здраве“ АД – редовно призован, не се явява представител.

Трето лице-помагач ЗД „ОЗК Застраховане“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.

Свидетелят К. Ш., редовно призован, не се явява.

На 09.10.2023 г. е постъпило заявление от свидетеля Ш., призован по искане на ответника, с която уведомява съда, че няма възможност да се яви в днешното с.з. поради служебна ангажираност, командировка в гр. Елхово, във връзка с което представя и доказателства.

Явява се в.л. Ч., останалите вещи лица С., П., В. и К. - редовно призовани, не се явяват.

На 02.10.2023 г. е постъпила молба от в.л. В., с която уведомява съда, че възложената му експертиза следва да бъде изготвена след разпита на свидетели, поради което моли да бъде призован за следващата дата след изслушване на свидетелите.

Постъпила е молба на 02.10.2023 г. от в.л. Ч., с която уведомява съда, че поради замяна на в.л. М. моли да бъде дадена възможност на вещите лица да изготвят заключение до следващото с.з. и даване на разумен срок за изготвяне на експертизата.

1

На 09.10.2023 г. е постъпила молба от ответното дружество, с която процесуалния представител на ответника уведомява съда, че не е в състояние да се яви поради служебна ангажираност, не възразява да се даде ход на делото, заявява, че оспорва исковата молба, поддържа отговора, няма възражения по доклада на делото, също така моли да се даде възможност на вещите лица да изготвят допуснатите експертизи. Заявява, че държи на разпита на призования свидетел Ш., поради което, ако същият не се яви в днешното с.з., моли да бъде призован за следващото. В останалата част има характер на писмена защита.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Т.: Поддържам иска, нямам възражения по проекта за доклад, оспорваме отговора. Водим допуснатите ни пет свидетели, които молим да бъдат разпитани в днешното с.з. На 20.09.2023 г. сме депозирали молба, с която представяме лист за преглед на пациент – ищеца Д. и резултати от образно изследване, които молим да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, изготвен с определение № 703/04.08.2023 г.

Адв. Т.: Поддържам заявеното в докладваната молба да бъдат приети представените с нея документи. Снабдили сме се със съдебни удостоверения, депозирали сме ги пред съответните институции, но към настоящия момент нямаме отговор.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените с молбата от 20.09.2023 г. документи, а именно лист за преглед на пациент – ищеца Д. и 2 резултати от образно изследване.

Адв. Т.: Водим петимата свидетели, като с молба, депозирана на 24.08.2023 г. сме посочили трите имена на допуснатите при режим на довеждане свидетели.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелите като сне самоличността на свидетелката:

С. П.А Г. – 36 г., българка, българско гражданство, неосъждана, с ЕГН **********, живуща гр. ***, сестра на И. Д..

Свидетелката: Желая да дам показания.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелката: Спомням си за ПТП, беше началото на февруари 2022 г.

Сутринта се обадих на снаха ми, тя не ми вдигна. След това звъннах на брат ми и той не вдигна. Малко по-късно се обади снаха ми и каза, че брат ми е пострадал при ПТП. Беше доста разстроена, каза, че той е в болницата в Перник. Отидох в болницата, той беше там. Изглеждаше ужасно - имаше травми около очите. В болницата остана два-три дни. Повечето спомени бяха като го прибраха у тях, защото ходих доста често. Беше посинен, не си спомням точно кое око, имаше лепенки по главата. Спомням си, че имаше лепенка, на челото също. Видях го много набързо в болницата. Мисля, че три дни лежа в болницата. Като се прибра вкъщи ходих всеки ден да го виждам.

Беше изпаднал в много тежко депресивно състояние, което е нетипично за него. Лежеше. Като го питах как се чувства има ли някакви травми той казваше, че го болят гърдите, гърба го боли. Той ми казваше, че не може да си обясни защо на него му се е случило. Разказа ми за случая. Носех му храна, той почти не я поглеждаше, почти не ставаше. След около 4-5 дни започна да става, да си говорим. Казваше, че едва ли ще шофира повече. Знам от снаха ми, че беше тръгнал на психолог. След това започна да става по-добре. Дълго време имаше рана на главата, ходеше на превръзки. Имаше рана на главата от едната страна. Може би 5-6 месеца след инцидента попитах брат ми дали вече не е забравил инцидента. Исках да отидем на почивка заедно и той каза, че ще отидем само ако аз карам. За мен лично, психически му беше тежко, въпреки че на мен той самият много неща ми спестяваше, за да не ме натоварва. Знам, че имаше проблеми от финансова гледна точка, тъй като камионът му беше 3 пострадал, а той беше единственото превозно средство, с което караше стока и изкарваше пари. Същия ден когато стана инцидента разбрах от моята снаха, че положението не е много хубаво. Като отидох там разбрах и от снаха ми и от брат ми, че за някакъв период брат ми е загубил съзнание, ударът е бил доста тежък. Аз също много тежко го преживях като го видях. След това се установи, че брат ми е имал някакво мозъчно сътресение. След като го видях у тях, като го бяха изписали, имаше все още белези по гърдите, като той ми сподели, че е бил с колан и тези белези са от колана. Така че е бил с колан по време на инцидента. Преди две седмици се събрахме вкъщи и той подхвана темата за инцидента отново. Според мен все още не го е забравил. Сега брат ми вече шофира, но е много по-предпазлив. Преди четири месеца може би се е качил за пръв път след инцидента да шофира на по-дълги разстояния.

Адв. Т.: Нямам повече въпроси, да освободим свидетеля.

Адв. Т.: Моля вместо свидетеля А. Н. да бъде разпитан свидетеля А. Б., който водим.

Съдът сне самоличността на свидетеля:

А. А. Б. – 25 г., българин, българско гражданство, осъждан, с ЕГН **********, живущ гр. ****, брат на А. А..

Свидетелят: Желая да дам показания.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелят: За пръв път видях А. А. след инцидента миналата година, не помня точна дата, мисля че беше зимата. Знам, че брат ми е отишъл да помага на г-н И. и тогава на връщане от София се е случило ПТП. Те двамата са били тежко пострадали със затруднени дишания. Брат ми и И. са пътували заедно в един бус, брат ми е бил пътник, И. е бил шофьор. В един момент буса катастрофира не по тяхна вина, а по вина на другия участник. Брат ми лежа на легло два-три дни у нас. Имаше проблеми не можеше да става. Отказа да ходи на лекар, не знам защо. Лежа вкъщи 2-3 дни, може и повече. Имаше няколко вечери, даже и сега го прави – буди се насън, говори, крещи, не е добре положението. Мислим да го водим по лекари за психическото му състояние. Има травми от тогава, не говори толкова, не споделя колкото преди. Доста страни от нас, от семейството и се чувства изолиран след този 4 случай. Имаше болки в гърдите, които отшумяха след известно време, около седмица след инцидента. Имаше удар в главата. Брат ми сподели, че при въпросното ПТП е бил с предпазен колан, понеже буса е по-тесен и може би заради това си е ударил главата. Точно където го е притискал колана го боляха в тази област гърдите и гърба. Беше отпаднал цялата седмица, много тежко му беше. Мисля, че с И. ходиха на някакъв частен преглед, не съм сигурен точно къде. Мисля, че някакви специализирани лекари, защото тук в Перник не е имало такива специалисти. След около седмица започна брат ми да се раздвижва. На психиатър не е ходил, ако майка го е водила, аз не знам.

Главата го е боляла, нещо като сътресение е имал, но не е изпадал в безсъзнание.

Адв. Т.: Нямам повече въпроси, да се освободи свидетеля.

Съдът сне самоличността на свидетелката:

А. Й. Б.А – 51 г., българка, българско гражданство, неосъждана, с ЕГН **********, живуща гр. ****, без родство и дела със страните.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелката: Приятелка съм на И. Д.. След инцидента не беше добре.

Видях го една-две седмици след инцидента. Беше миналата година м.февруари, датата не помня. Бях му на гости в неговия дом. Външно имаше белези по лицето, на главата в задната част, говореше трудно малко неразбираемо. Всъщност не беше човека, когото познавах както си говори нормално. Не съм стояла много да не го притеснявам. Беше на легло. Мисля, че ходиха в болница в Пазарджик при познати доктори. След това ходиха и в Перник в болницата. Не ми е споделял във връзка с престоя му в болницата по време на Ковид мерките. Знам, че гърдите го боляха, държеше се за гърдите. Мисля, че доста време се възстановяваше, месеци наред. Според мен И. не се е възстановил напълно. А., който беше с И. в колата го познавам, но не много добре. И А. съм го виждала след инцидента, на пазара. А. имаше белези по лицето. За него нямам толкова задълбочени впечатления.

Адв. Т.: Нямам повече въпроси, да се освободи свидетеля.

Съдът сне самоличността на свидетеля:

А. К.ОВ Ст. – 54 г., българин, българско гражданство, осъждан, е ЕГН 5

**********, живущ гр. ****, без родство и дела със страните.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелят: Миналата година работех в гр. София като строителен работник и всеки ден пътувах с автобус от Перник до централна гара София, който тръгва 6-6,15 ч. На 03.02.2022 г. ми беше рожден ден и почивах. На 04 сутринта бях извикан на работа в София, като пътувах с градския транспорт на „Ивкони“. На Драгичево на спирката автобусът спря. Подмина ни БМВ, което караше с доста бърза скорост и непосредствено се отклони вляво и навлезе в насрещното платно. В момента, както се отклони, срещу него идваше камион и се чу силен трясък. Пътниците станаха, започнаха да гледат, започнаха да коментират какво се случва, започнаха някои да коментират „какви са тези малоумници, виж какво правят“. Оказа се, че въпросният камион, който пое удара, е на мой познат. Ние се познаваме най-вече с баща му. Аз се познавам по-скоро с бащата на И., който се казва Пепи, бяхме колеги на времето. Извадих телефона и звъннах, но никой не ми вдигна. В момента на инцидента разбрах, че камионът е на мой познат. Звъннах на И., но никой не ми вдигна. След около половин час, вече бях в София, отново се опитах да звънна. Попитах го дали това е неговия камион, какво се случва.