Решение № 39 от 13.03.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Силистра, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20233420200546 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Е. Н. Б. от гр.Силистра е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 23-1099-000896 от 03.07.2023 год. на Началник група към ОД на МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция”. Счита, същото за неправилно, а също за и незаконосъобразно. Чрез своя процесуален представител моли НП да се отмени. Подробно развиват съображения за неправилно приложение на материалния закон, поради обстоятелството, че не е извършено твърдяното нарушение от жалбоподателя. Счита също така, че административното обвинение не е ясно и точно формулирано, тъй като не се разбира как е установено нарушението от полицейски органи. Горното намира за отклонение от императивни разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания.

Административнонаказващият орган (АНО) не се явява в съдебно заседание, не изпраща и процесуален представител. В съпроводителното писмо е изразил становище, като счита жалбата за неоснователна и недоказана, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 10.06.2023 г. около 03,30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес Б 180” с рег. № СС4131 АМ. Движел се в централната част на гр.Силистра, по ул.„Симеон Велики”, къде служебните си задължения изпълнявал свид.Г.К.мл.автоконтрольор в ОД МВР-Силистра, сектор „Пътна полиция“. Свидетеля подал сигнал със „Стоп палка“ по образец но водача на л.а. „Мерцедес Б 180” с рег. № СС4131 АМ не 1 спярл. Последвало преследване и заграждане на нарушителя с участието и на друг патрулен автомобил с който сивд.Д.П.- командир на отделение в същата структура на МВР изпълнявал задълженията си. Така на кръстовище пред ул.“Тутракан“ водача на л.а.

„Мерцедес Б 180” с рег. № СС4131 АМ бил принуден да спре движението си.

Самоличността на лицето управлявало МПС /моторното превозно средство/ била установена Е. Н. Б. с ЕГН ********** от гр.Силистра.

За установени от контролните органи административни нарушения на жалбоподателя бил съставен акт , серия GA1013606 от 10.06.2023г., като свидетелството му за управление на МПС било иззето. Така около 04,10 часа Е. Н. Б. се качил в л.а. „Мерцедес Б 180” с рег.

№ СС4131 АМ и потеглил в посока ул.“Тутракан“ и бензиностанция „ОМВ“.

Полицейските органи приели, че водача управлява МПС, след като е бил лишен от това право по административен ред с АУАН.

При така установените факти, на 23.06.2023г. свид.Г.К. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.150а ал.1, от Закона за движение по пътищата. Макар нарушителя да е посочил, че има възражения, такива реално не били направени в предписаните от закона срокове.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление, като АНО наложил наказание по чл.177, ал.1, т.1 ЗДП-“Глоба” в размер на 100 (сто) лева.

Тези факти се установяват по категоричен начин от писмените и гласни доказателствапоказанията на свидетелите очевидци и реално не се отричат в жалбата. Очевидци сочат жалбоподателя като лице управлявало моторното превозно средство. Няма индиция за заинтересованост у показанията на полицейските служители, явно е че същите са дадени пред съд под страх от наказателна отговорност и поетото от тях обещание добросъвестно да изложат всичко което им е известно по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен интерес. По своето естество е основателна.

При съставянето на АУАН и издаване на НП, макар да е спазена процедурата са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описаното деяния в съставения против жалбоподателя акт и в издаденото наказателно не съдържа обективни и субективни признаци на административното нарушение по чл.150а, ал.1, ЗДвП, по начина по който е описано, че Е. Н. Б. управлява МПС, след като е лишен от това право по административен или съдебен ред.

Видно от справката за нарушител/ водач жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и спрямо него няма влязъл в сила санкционен акт, с който да е наказан по административен ред с лишаване от право да управлява МПС. Същото писмено доказателство сочи, че въз основа на АУАН серия GA1013606 от 10.06.2023г. е издадено НП- № 23-1099-000846/28.06.2023г., като едно от наложените му наказания е 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, но същото не е влязло в сила, тъй като се обжалва пред първата съдебна инстанция. Въз основа на същия акт има издадена Заповед за 2 прилагане на принудителна административна мярка № 23-1099-000293/12.06.2023г., връчена на 19.06.2023г.- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (№285145868) до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, постановена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

Предвид на гореизложеното безспорно се налага извода, че към 04,10 часа на 10.06.2023г. спрямо Е. Н. Б. не имало влязъл в сила административен акт, с който да е бил лишен от правото си да управлява МПС.

Според разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 от закона. В установената за нарушителя хипотеза не е са налице обективните признаци на лишаване от право да се управлява МПС по административен или съдебен ред, нито към момента на простъпката свидетелството му за управление на МПС да е било временно отнето по предвидения от закона ред с влязла в сила принудителна административна мярка.

Ето защо съда намери възраженията на защитата за основателни, тъй като естеството на АУАН не с него да се налагат наказания и да се отнемат права.

В случая АНО е санкционирал жалбоподателят за нарушение, който не е извършил.

Неправилната правна квалификация, прави постановлението незаконосъобразно, тъй като при определяне на наказанието АНО е задължен да установи приложимата санкционна норма. Така също посочването на факти, обосноваващи правна квалификация, различна от посочената в наказателното постановление, респ. непосочването на обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице съответната правна квалификация, представлява съществено процесуално нарушение. Нарушава се правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно се обвинява, т. е. за неспазване на които точно правила се цели да бъде ангажирана отговорността му и това нарушение не може да бъдат санирано в съдебната фаза на производството. Изискванията на чл. 57, ал. 1, т.т. 5 и 6 от ЗАНН не е самоцел, а правната квалификация на административното нарушение следва да е релативна на описаните фактически твърдения и същите да се намират в логическо и правно единство, за да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което в случая не е било изпълнено, поради което визираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на санкционния акт.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено, като материално и процесуално незаконосъобразно.

Предвид така възприетото, претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна. По делото е приложено пълномощно, но договора за правна защита и съдействие не е оформен. В този смисъл не е уговорено възнаграждение, като липсва и 3 доказателство за неговото заплащане. Ето защо няма как да се приеме, че в този случай е налице хипотеза по чл.38 ЗА и съда не може да присъди възнаграждение по реда на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. При тези обстоятелства съда е в невъзможност да присъди тези разноски за страната.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с ал.3, т.т.1 и 2 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-1099-000896 от 03.07.2023 год. на Началник група към ОД на МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция”.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4