Решение № 4276 от 11.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4276 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110207840 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Р. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332001496/10.02.2021 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и липса на доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация, както и за осъществяване на нарушението от субективна страна.

В жалбата е изложено, че купувачът на автомобила не е бил информиран за служебното прекратяване на регистрацията му, като липсват доказателства, че жалбоподателят като водач на автомобила е знаел за това, следователно оспорва нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП поради липса на доказателства за извършването му от субективна страна. Излагат се и твърдения за неясно и противоречиво описание на нарушението в НП.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Н., редовно призован, не се явява лично, като в последното заседание не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. С..

Административнонаказващият орган – отдел „Пътна полиция”, СДВР /доколкото съдебното следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАнн, обн. с ДВ бр. 109/2020 г./, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2020 г. бил сключен договор за покупко-продажба между като А Т А 1 продавач и Л В. И като купувач на МПС – лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. №. Подписите на страните по договора били заверени нотариално на същата дата и нотариусът служебно изпратил преписката на портала на МВР на същия ден с оглед промяната в собствеността на МПС. Но лекият автомобил не бил пререгистриран от новия собственик – Л И в законовия двумесечен срок – до 29.06.2020 г., поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 30.06.2020 г. и това било отразено в база-данни на КАТ. Но собственикът на автомобила не били уведомени за това и той разполагал със СРМПС и регистрационните номера, издадени на предишния собственик.

На 26.10.2020 г. около 00:15 часа в гр. , ул. с посока на движение от ул. към бул. , жалбоподателят В. Н. управлявал лекия автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. № .

Автомобилът му бил предоставен за ползване с всички необходими документи, като той не знаел кога е закупен и че е с прекратена регистрация. В района на ул. № той бил спрян за проверка от служители на СДВР, които извикали за съдействие екип от ОПП СДВР, включително и св. Е. К. на длъжност младши автоконтрольор. Той установил самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, след справка с ОДЧ. Водачът обяснил на св. К., че не е знаел за прекратената регистрация на служебния автомобил.

Въпреки това св. К. съставил АУАН № 831508/26.10.2020 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетели-очевидци на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация.

След постъпването на акта в СДВР, била образувана преписка Вх № 4332р-56776/2020 г. по описа на 09 РУ СДВР, тъй като било преценено, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е постановен отказ за образуване на ДП от 27.01.2021 г. поради липсата на доказателства за умисъл на водача за извършване на престъплението и субективна несъставомерност на извършеното. Но в постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за издаване на НП и санкциониране на водача за нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП /описано в АУАН/.

Въз основа на АУАН № 831508/26.10.2020 г. и постановление за отказ за образуване на ДП от 27.01.2021 г., на 10.02.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл.

175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 26.04.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана направо в СРС на 11.05.2021 г., след което е изискана и административната преписка от ОПП СДВР.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

К., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС и неговото прехвърляне/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй 2 като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Св. К. лично е възприел факта на управление на МПС, за което е установил, че е със служебно прекратена регистрация. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил своята лична карта за проверка.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на покупко-продажбата на МПС, бездействието на приобретателя му и последващото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и датата, на която това е сторено. От представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, както и от показанията на свидетеля, се установява, че собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и той е разполагал със СРМПС и регистрационни номера, издадени на предишния собственик. Съдът установи също и съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.

Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят Н. е управлявал автомобила на 26.10.2020 г., като регистрацията на същия е била служебно прекратена още на 30.06.2020 г., поради бездействието на купувача, който не пререгистрирал автомобила след покупко-продажбата му на 29.04.2020 г., но жалбоподателят не бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС или за датата на придобиване на МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок /приложим към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.2 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 2.10 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП се установява от Заповед № 8121К-13140/25.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.

ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.

Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 3 от ЗАНН. В АУАН и НП ясно е посочено конкретното място, където е извършена проверката на жалбоподателя. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила, след като регистрацията му е била служебно прекратена, но доводите в жалбата са свързани преди всичко с липсата на умисъл за това нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП /след изменението с ДВ бр.

105/2018 г. актуална към датата на деянието/, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. А в чл.

143, ал. 15 от закона е уредено, че „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“

В случая именно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е прекратена служебно регистрацията на лекия автомобила Опел Вектра на 30.06.2020 г., тъй като в двумесечен срок от датата на прехвърлянето на собствеността на автомобила /29.04.2020 г./, неговият нов собственик не е регистрирал превозното средство. Следователно към 26.10.2020 г. автомобилът Опел е бил с прекратена регистрация, което е отразено и в АИС. Като на тази дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена регистрация /независимо от причината/, той от обективна страна е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Но основният спорен въпрос в случая е дали деянието е осъществено от субективна страна, като с оглед данните от конкретния казус, настоящият съдебен състав достигна до отрицателен отговор на въпроса.

Съдът прие, че жалбоподателят В. Н. не е извършил нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП виновно. По делото се установи, че нито новият собственик на автомобила, нито жалбоподателя като негов ползвател са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, като това изключва умисъла на водача Н., поради което и не му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а е постановен отказ за образуване на ДП. Действително, това обстоятелство не изключва непредпазливостта като форма на вината, при която е възможно да бъде осъществено административното нарушение. В случая жалбоподателят твърди, че не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, а то е законова последица от бездействието след придобиване на автомобила, за което също липсват доказателства той да е знаел, тъй като е разполагал със старото СРМПС с посочен предходния собственик на автомобила. По делото не е установено той да е бил уведомен за точната дата на прехвърляне на собствеността върху МПС и за бездействието на новия собственик.