Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 13.01.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 834/2019
Вид
Решение № 33
Подписан
13.01.2020
Състав
КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.199 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.200 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.201 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.202 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.143 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

13.01.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав на ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА

Прокурор: ……………………………. като разгледа докладваното от съдията

ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д. № 834 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1455/29.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 3314/2019 г. по описа на същия съд е осъдил Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София, да заплати на В.В.Ц., ЕГН**********, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1653,33лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 22.05.2016-31.03.2019г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-22.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата до претендираните 2042,16лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдил е Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София, да заплати на В.В.Ц., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 230,93лв., направените по делото разноски, по компенсация.

Осъдил е Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 66,13лв., дължимата държавна такса върху уважената претенция и 140лв., разноски за възнаграждение на ВЛ.

Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, в която се изразява становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.

На първо място, неправилен е извода на съда, че за исковия период е действало правилото на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143 и е тя е запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата наредба. Решението на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. по описа на същия съд, с което е отменена Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е обнародвано в Държавен вестник на 29.07.2016 г. На 02.08.2016 г. в ДВ е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С тази Наредба се отменя Наредба № 8121з-407.

Следователно Наредба № 8121з-407 е била действаща през четири дни от исковия период. Неправилно е допуснато субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2017 г. На следващо място, въззивникът твърди, че в чл.199 и чл.200 от ЗМВР е регламентирана основна заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на пет вида възнаграждения. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5, според която допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена т.5 – възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана, като старите чл.201 и чл.202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл.202. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. На следващо място, въззивникът твърди, че приетата като доказателство съдебно-счетоводна експертиза е с манипулативен резултат и по този начин съдът е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положени4я нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като извънреден труд. Въззивникът моли, Окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника алтернативно моли, да бъде отхвърлено първоинстанционното решение частично в частта му за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., през който период не се е извършвало преизчисляване на часовете нощен труд към дневен на основание чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия В.В.Ц..

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия – адв. В.В. изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли, да бъде оставено в сила. Претендират се направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

В тази връзка следва да се уточни, че в отхвърлителната си част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящето въззивно производство.

Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „Старши пожарникар“ в Районна служба „ПБЗН“-гр.Плевен при ОД“Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?

Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.

/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.

Става ясно, че в рамките на процесния период, от 22.05.2016 год. до 31.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;

2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.