Решение № 833 от 17.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Варна, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20243100501081 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на държавата, чрез Националната агенция за приходите, със седалище гр. С., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № ************** год., постановено по гр. дело № ********** год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от държавата, чрез Националната агенция за приходите – гр. С. срещу Б. М. К.; И. Г. И. и Г. Й. И., тримата от гр. Варна, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, за обявяването им за недействителни спрямо държавата на следните две сделки: 1) Договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №***, том 4, рег. номер *****, дело № ********* от *********, на нотариус О.С. с район на действие района на РС-Варна, с който Б. М. К. е продал на И. Г. И., по време на брака му с Г. Й. И., собствения си недвижим имот, находящ се в с. З., община Варна, местност „Ю.“, съставляващ поземлен имот с идентификатор ********** по КК на с. З., с площ от 475 кв. м., за сумата от 4500, 00 лева и 2) Договор за покупкопродажба на МПС от ********** г., сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на съдоговорителите, с рег. № *************** год. по рег. на нотариус О.С. с № ***, с район на действие района на РС-Варна, с който Б.

М. К. е продал на И. Г. И., по време на брака му с Г. Й. И., свой собствен лек автомобил марка „И.“, модел *****, с рег. номер *********, за сумата от 9500 лева.

1

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая анализът на доказателствата не обосновавал извод, че при извършването на двете разпоредителни сделки, ответникът Б. М. К. не е действал с намерение за увреждане на държавата. Счита, че анализът на установените по делото факти, а именно: наличието на публични задължения в големи размери; отчуждаването на цялото притежавано от длъжника, настоящ ответник Б. К., имущество след като същият е узнал за започналото срещу него ревизионно производство; липсата на имущество (в смисъл активи); липсата на доброволни плащания за погасяване на публичните му задължения, обосновават извод за намерението на ответника Б. К., чрез извършването на двете разпоредителни сделки да увреди публичния взискател – държавата, с оглед невъзможността вземанията й да бъдат удовлетворени.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В писмени отговори въззиваемите – ответници по исковете – Б. М. К.;

И. Г. И. и Г. Й. И., тримата от гр. Варна, оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание държавата, чрез НАП – С., чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемите Б. М. К.; И. Г. И. и Г. Й. И., тримата от гр. Варна, в писмени становища оспорват жалбата, поддържат подадените писмени отговори.

Съдът съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

В исковата си молба, държавата, чрез НАП-С., е навела следните твърдения:

Със заповед за възлагане на ревизия с номер

**********************************, връчена на 17.10.2019г., срещу първия ответник Б. М. К. е започнало ревизионно производство за установяване на отговорността му по реда на чл. 19 ДОПК за задълженията на „М.Ф.“ ЕООД. Производството е завършило с издаване на ревизионен акт № *********************************г., влязъл в сила, с който са установени публични задължения в размер на 67 485, 41 лева. Срещу задълженото лице Б.

К. е образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания. При проверка относно наличие на движимо и недвижимо имущество, собственост на длъжника, годно за обезпечаване и погасяване на публичните му задължения, е установено, че длъжникът е извършил две последователни разпоредителни сделки, чрез които е отчуждил цялото си налично имущество 2

(активи). На **********г. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, ответникът Б. К. е продал на ответника И. Г.

И. собствения си лек автомобил марка „И.“, модел „*****“, с рег. номер ******** за сумата от 9500, 00 лева, при застрахователна стойност 15 000 лева. На *********г. с договор за покупко – продажба на недвижим имот ответникът Б. К. е продал на ответника И. Г. И. следния свой недвижим имот, находящ се в с. З., община Варна, местност „Ю.“, с идентификатор ********** по КК на с. З., с площ от 475 кв. м., за сумата от 4500, 00 лева.

Към датата на сключването на горните два договора за продажба купувачът И.

Г. И. е бил в брак с ответницата Г. Й. И., с оглед на което и вещите – МПС и недвижим имот – са придобити от ответниците И.и в режим на съпружеска имуществена общност.

Твърди се още, че в хода на проверката, извършена по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК за установяване на обстоятелства по чл. 19 ДОПК, въз основа на която проверка с оглед установените при извършването й данни, е образувано и ревизионното производство, първият ответник – Б. К., е депозирал през месец юни 2019 год. обяснения, представил е и писмени доказателства за притежавани от него активи, според които е собственик на недвижимия имот в с. З. и на лек автомобил марка „И.“, продадени впоследствие на втория ответник. В рамките на образуваното против първия ответник изпълнително дело при публичен изпълнител за принудителното удовлетворяване на публичните вземания на държавата е констатирано, че Б. К. не притежава никакви активи, от които държавата да се удовлетвори; не е извършвал и плащания по изпълнителното дело.

Въз основа на изложеното ищецът счита, че извършените от ответника Б. К., след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, продажбени сделки от ********** год. и от ********* год., с които е отчуждил цялото притежавано от него имущество (в смисъл активи) са извършени с намерение да се увреди държавата в лицето на НАП-С. в качеството й на публичен взискател, при което сделките са недействителни спрямо държавата, съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

При така наведените твърдения са и отправените искания – да се обявят за недействителни спрямо държавата, в лицето на НАП, със седалище гр. С., следните две сделки: 1) Договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №***, том 4, рег. номер *****, дело № ********* от ********* год. на нотариус О.С. с № ***, с район на действие района на РСВарна, с който Б. М. К. е продал на И. Г. И., по време на брака му с Г. Й. И., собствения си недвижим имот, находящ се в с. З., община Варна, местност „Ю.“, съставляващ поземлен имот с идентификатор ********** по КК на с. З., с площ от 475 кв. м., за сумата от 4500, 00 лева и 2) Договор за покупкопродажба на МПС от ********** г., сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на съдоговорителите, с рег. № *************** год. по рег. на нотариус О.С. с № ***, с район на действие района на РС-Варна, с който Б.

М. К. е продал на И. Г. И., по време на брака му с Г. Й. И., свой собствен лек автомобил марка „И.“, модел *****, с рег. номер *********.

3

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б. К. оспорва исковете, счита, че са неоснователни, тъй като при сключване на атакуваните два договора, у него е липсвало намерение за увреждане на държавата, а провеждането на ревизионно производство, завършило с издаването на ревизионен акт, с който са установени публични задължения, само по себе си не е проява на намерение за увреждане. Държавата не е ощетена с извършените продажбени сделки, защото като последица няма намаляване на имуществото на ответника, а напротив – сделките са възмездни. Твърди, че преговорите за продажба са били проведени много преди връчването на заповедта за възлагане на ревизия, респ., преди установяването на публичните задължения с ревизионния акт. На 02.09.2019г. с ответника И. И. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот в с. З. и извършената през месец ноември 2019 год. продажба на имота с договор в нотариална форма, е в изпълнение на задълженията му по предварителния договор. Навежда доводи, че чл. 216 ДОПК предвижда недействителност на сделки, които са извършени след установяване на задълженията за данъци и задължителни здравни осигуровки.

В случая НАП не е поискала налагането на обезпечителни мерки спрямо имота и лекия автомобил, при което и бездействието на приходната агенция не може да се вменява в отговорност на ответника, който в изпълнение на поетите с предварителния договор за продажба на недвижимия имот задължения и съобразно и договорките за продажба на МПС, е извършил сделките с тях.

По тези съображения счита исковете за неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците И. и Г.

И.и оспорват исковете. Твърдят, че е липсвало намерение у ответника Б. К. да се увреди държавата. Наличен е предварителен договор за прехвърляне на имота, преди да бъде издаден ревизионният акт. Твърдят, че не е налице и договаряне между свързани лица. Навеждат възражения и доводи, идентични с наведените в отговора по чл. 131 ГПК, подаден от ответника Б. К.. Настояват за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за възлагане на ревизия с номер

********************************** на орган по приходите срещу първия ответник Б. М. К. е започнало ревизионно производство за установяване на отговорността му по реда на чл. 19 ДОПК за задълженията на „М.Ф.“ ЕООД, на което дружество К. е бил управител и едноличен собственик на капитала.

Заповедта е връчена на Б. К. на дата 17.10.2019 г. Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт

№

*********************************г., влязъл в сила, с който са установени публични задължения в размер на 67485, 41 лева.

С ревизионен акт от 10.07.2020 г., субект на отговорност по който е Б. М.

4

К., имащ качеството на управител и собственик на „Ка-ве комфорт“ ЕООД, задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК, са установени задължения по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО в размер на 67074, 39 лева.

Преди издаването на дата 09.10.2019 год. на заповедта за възлагане на ревизия, в хода на извършена проверка по реда на чл. 110 ДОПК, по повод на искане от органа по приходите с № ******************************* год. до ответника Б. К. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, Б. К. е предоставил доказателства за притежаван от него недвижим имот, находящ се в с. З., община Варна, местност „Ю.“, представляващ поземлен имот с идентификатор ********** с площ 475 кв. м., закупен през 2016 год., както и лек автомобил марка „И.“ модел „*****“ с рег.

№ *********, закупен през 2018 г.

С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №***, том 4, рег. № *****, дело № 558 от ********* г. на нотариус о. С. с рег. № ***, с район на действие района на РС-Варна ответникът Б. М. К. е продал на ответника И. Г.

И. недвижим имот, находящ се в с. З., община Варна, местност „Ю.“, представляващ поземлен имот с идентификатор ********** по КК на с. З., с площ 475 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, за сумата от 4500 лева, която според посоченото в договора, продавачът е получил преди подписване на договора.