Решение № 365 от 23.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Русе, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520100843 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск за делба, с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по допускането й.

Предявени са обективно съединени искове от Й. Б. Б. срещу Л. Л. Б. и С. Б. Б., с правно основание чл.30 от ЗН – за намаляване на завещателни разпореждания и чл.69, ал.1 от ЗН – за делба на наследствени недвижими имоти.

Ищецът Й. Б. Б. твърди, че общата наследодателка Л. П. П. е починала на 08.11.2020г., като след смъртта си тя е оставила следните наследници по закон: Й. Б. Б. – син, С. Б. Б. – дъщеря и Л. Л. Б. – по право на заместване, по смисъла на чл.10, ал.1, пр.1 от ЗН, на починалата на 06.05.2002г. негова майка Л. Б. Б. – дъщеря на общата наследодателка и сестра на другите страни по делото. Към момента на смъртта си общата наследодателка притежавала и била собственик на следните недвижими имоти: 1. Апартамент № 6 – мезонет, находящ се в гр.Русе, ул.”Вардар № 44, вх.Б, ет.2 и 3, с площ от 84.13 кв.м., съгласно нотариален акт № 168, том I, рег.№ 1589, нот.дело № 105/10.08.2004г. на нотариус № 412 с район на действие РРС и 2. Апартамент-К, находящ се в гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, бл.”Транстрой”, вх.Г, ет.4, с площ от 88.06 кв.м. и изба № 24 от 12.69 кв.м., съгласно нотариален акт № 89, том IХ, рег.№ 6323, нот.дело № 961/10.12.2004г. на нотариус № 304 с район на действие РРС. Със саморъчно завещание, съставено на 12.09.2004г., общата наследодателка Л. П. е завещала в полза на ответника Л. Л. Б., цялото си недвижимо и движимо имущество, пари и ценности, които към момента на нейната смърт представляват описаните два недвижими имота. Ищецът твърди, че тя по този начин е накърнила запазените части на своите наследници по закон, в нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.2 1 от ЗН, които запазени части, при две и повече деца или низходящи от тях, е 2/3 от имуществото на наследодателя. При така изложените факти, на основание чл.29, ал.1, пр.2 от ЗН, ищецът има право на 2/6 идеални части от наследствените недвижими имоти. Втората ответница С. Б. също има право на 2/6 идеални части от наследствените недвижими имоти.

Ищецът желае да възстанови запазената си част от наследството, с оглед разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗН и впоследствие да поделят тези имоти съобразно предвидените в закона права и квоти между всички наследници по закон и заветника. Към настоящия момент на ищеца не са известни други имоти, пари и ценности оставени от общата им наследодателка.

Т.е. наследствената маса се образува само и единствено от процесните два апартамента.

Ищецът направил опити да решат доброволно въпроса за прекратяване на съсобствеността, но ответникът Л. Б. категорично не желаел това. Поради това моли съда да постанови решение, с което да намали на основание чл.30 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателката Л. П. П. – починала на 08.11.2020г., направено със саморъчно завещание от 12.09.2004г., в полза на Л. Л. Б., до размер на 1/3 идеални части, като бъде възстановена на Й. Б. Б. неговата запазена част от наследството на общата наследодателка Л. П. П., в размер на 2/6 идеални части и да бъде допуснато извършването на делба на следните недвижими имоти: Апартамент № 6 – мезонет, находящ се в гр.Русе, ул.”Вардар № 44, вх.Б, ет.2 и 3, с площ от 84.13 кв.м. и 2. Апартамент-К, находящ се в гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, бл.”Транстрой”, вх.Г, ет.4, с площ от 88.06 кв.м. и изба № 24 от 12.69 кв.м., между и при права: 2/6 идеални части за Й. Б. Б.; 1/3 идеална част за Л. Л. Б. и 2/6 идеални части за С. Б. Б..

Ответникът Л. Л. Б. оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че процесните два имота не попадат в наследствената маса останала от наследодателката Л. П. П., тъй като те са негова собственост. Баба му Л. била подставено лице при придобиването им и имотите са придобити от него с лични негови средства.

Ответницата С. Б. Б. оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че процесните два апартамента не са част от наследствената маса на наследодателката и нейна майка Л. П.

П., тъй като са били закупени с парите на нейния племенник Л. Л. Б. от обезщетението, което му е било изплатено поради смъртта на неговата майка и сестра на ответницата Л. Б.

Б..

По делото са предявени от Л. Л. Б. против Й. Б. Б. и С. Б. Б. инцидентни установителни евентуални искове – главният с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за признаване нищожността като привидни на договорите за продажба на недвижими имоти извършени с нотариален акт № 168, том I, рег.№ 1589, нот.дело № 105/10.08.2004г. на нотариус № 412 с район на действие РРС и с нотариален акт № 89, том IХ, рег.№ 6323, нот.дело № 961/10.12.2004г. на нотариус № 304 с район на действие РРС; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване нищожността, като заобикалящи закона, на договорите за продажба на недвижими имоти извършени с нотариален акт № 168, том I, рег.№ 1589, нот.дело № 105/10.08.2004г. на нотариус № 412 с район на действие РРС и с нотариален акт № 89, том IХ, рег.№ 6323, нот.дело № 961/10.12.2004г. на нотариус № 304 с 2 район на действие РРС; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване нищожността, като противоречащи на закона, на договорите за продажба на недвижими имоти извършени с нотариален акт № 168, том I, рег.№ 1589, нот.дело № 105/10.08.2004г. на нотариус № 412 с район на действие РРС и с нотариален акт № 89, том IХ, рег.№ 6323, нот.дело № 961/10.12.2004г. на нотариус № 304 с район на действие РРС; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за признаване нищожността, поради нарушаване на добрите нрави, на договорите за продажба на недвижими имоти извършени с нотариален акт № 168, том I, рег.№ 1589, нот.дело № 105/10.08.2004г. на нотариус № 412 с район на действие РРС и с нотариален акт № 89, том IХ, рег.№ 6323, нот.дело № 961/10.12.2004г. на нотариус № 304 с район на действие РРС и на основание чл.17 от ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Л. Л. Б. е собственик на двата процесни апартамента, тъй като той е реалният купувач по продажбите извършени с нотариален акт № 168, том I, рег.№ 1589, нот.дело № 105/10.08.2004г. на нотариус № 412 с район на действие РРС и с нотариален акт № 89, том IХ, рег.№ 6323, нот.дело № 961/10.12.2004г. на нотариус № 304 с район на действие РРС и с негови средства са били закупени двата недвижими имота. Ищецът по тези искове Л. Б. твърди, че на 06.05.2002г., кагото бил на 9 години, при ПТП загинали неговия брат и майка Л. Б. Б., по мъж М.. През м.февруари 2004г. баба му Л. П. продала апартамента си в гр.Русе, кв.”Чародейка” и заживели на квартира на ул.”Петко Д.Петков” в гр.Русе. Част от сумата получена от продажбата тя дала на вуйчо му, за да направи основен ремонт на жилището си, друга част дала на леля му, за да си закупи апартамент в гр.Русе, кв.”Възраждане”, а останалата част запазила за себе си. През м.август 2004г. застрахователната компания, чрез наетия от семейството му гръцки адвокат, изплатила на всички потърпевши сума в размер на общо 207 000 евро, както следва: на Л. Б. – 59 000 евро, на баба му Л. П. /майка на починалата/ - 59 000 евро, на дядо му /баща на починалата/ - 59 000 евро, на С. Б. /сестра на починалата/ - 15 000 евро, а на Й. Б. /брат на починалата/ - 15 000 евро. Сумата била преведена по сметка на представляващия ги гръцки адвокат и получени от потърпевшите.

Обезщетението, което се полагало на ищеца останало на разположение и разпореждане на баба му, тъй като останал пълен сирак и живеел с нея. На 10.08.2004г., с обезщетението получено от ищеца от смъртта на майка му, неговата баба Л. П. закупила за него Апартамент № 6, представляващ мезонет разположен на ет.2 и 3, с площ от 84.13 кв.м., находящ се в гр.Русе, ул.”Вардар” № 44, вх.Б, за сумата от 29 000 евро, за което е съставен нотариален акт № 168, том I, рег.№ 1589, нот.дело № 105/10.08.2004г. на нотариус № 412 с район на действие РРС. В нотариалния акт като купувач е записано името на баба му, но тя била подставено лице, тъй като към него момент ищецът бил на 11 години. На 10.12.2004г., с част от остатъка от обезщетението 30 000 евро, баба му Л. П. закупила за ищеца Апартамент К, находящ се в гр.Русе, бл.”Транстрой”, вх.Г, ет.4, за което е съставен нотариален акт № 89, том IХ, рег.№ 6323, нот.дело № 961/10.12.2004г. на нотариус № 304 с район на действие РРС. В нотариалния акт като купувач е записано името на баба му, но тя била подставено лице, тъй като към него момент ищецът бил на 11 години. Ищецът твърди, че като пълен сирак получавал пенсия, а баба му била назначена за негов настойник, като двамата живеели 3 в апартамента в бл.”Транстрой”. Другият апартамент Л. П. отдавала под наем, като с тези пари двамата се издържали. До момента, в който превели обезщетението за смъртта на майка му, неговата баба не разполагала със средства. От 2001г. била безработна, като и преди това нямала много трудов стаж. След злополуката с майката на ищеца, баба му работила няколко години – от 2004г. до 2010г., след което преустановила дейността на фирмата и живеела с парите получени от обезщетението, пенсията на ищеца и наемите от апартамента на ул.”Вардар”. С парите от нейното обезщетение баба му закупила чисто нов лек автомобил „ Шкода Октавия”, гараж № 19 в гр.Русе по ул.”Вардар” № 44; магазин № 4 находящ се на партера в сграда на бул.”Съединение” № 37 в гр.Русе, регистрирала „Люси” ЕООД, чийто собственик и управител била тя с капитал на дружеството 5 000 лева и си купила дворно място в с.Басарбово, обл.Русенска. Баба му купила двата апартамента в гр.Русе за ищеца, а това се знаело и афиширало пред всички близки роднини и приятели.

Тъй като към момента на сделките ищецът бил на 11 години, баба му решила, че е поуместно имотите да са закупени на нейно име, за да може да го контролира. А за да е сигурна, че имотите ще останат наистина за него направила саморъчно завещание, с което завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ищеца. Счита, че саморъчното завещание следва да се счита за начало на писмен документ. През периода 2010г. – 2017г. баба му продала всички свои недвижими имоти: на 25.02.2010г. продала магазина на ул.”Съединение”; на 22.04.2016г. продала гаража на ул.”Вардар”; на 17.07.2017г. продала имота в с.Басарбово, обл.Русенска, като дала на вуйчо му Й. повече от половината сума, а през 2016г. или 2017г. продала и лекия автомобил „Шкода Октавия”. На 25.02.2010г., когато продала магазина на ул.”Съединение”, до пенсионираните й през 2012г. или 2013г. баба му била безработна. Тъй като не й достигал осигурителен стаж се наложило да закупи такъв. Тя получавала минимална пенсия, като през 2019г. тя била в размер на 176.46 лева, а само разходите за комунални услуги били в размер на около 350 лева месечно. Към момента на откриване на наследството в банковата сметка на баба му имало около 300 – 400 лева.

Единствените имоти, с които баба му Л. П. не се разпоредила приживе са неговите два апартамента. До края на живота си баба му живеела в неговия апартамент в гр.Русе, бл.”Транстрой” и всички роднини и близки на семейството знаели, че той е реалният собственик на двете жилища – мезонета на ул.”Вардар” № 44 и апартамента в бл.Транстрой”, кв.”Възраждане”. Това са и съображенията за предявяването на инцидентните установителни евентуални искове.

Й. Б. Б. оспорва изцяло предявените инцидентни установителни евентуални искове.

Твърди, че ако двата процесни апартамента са били закупени именно за Л. Б., то след навършване пълнолетието му, неговата покойна баба е имала на разположение 9 години за да му ги прехвърли – нещо, което тя не е направила до нейната смърт, настъпила на 71 годишна възраст. Покойната Л. П. нееднократно е била заявявала през хора, че иска да прехвърли тези жилища на някой, който би я гледал на стари години. От това очевидно е ясно, че двете жилища не са били предназначени за ищеца по насрещните искове. Оспорва и че е получавал пари от Л. П. от продажбата на апартамента й в кв.”Чародейка”, тъй като към момента на продажбата му не е притежавал собствено жилище и е нямало как да прави 4 основен ремонт на такова. Твърди и че лекият автомобил „Шкода Октавия” е бил продаден на 22.04.2016г. от Л. Б., а не от Л. П., тъй като той е управлявал този автомобил с пълномощно от баба си, включващо клауза за продажба от упълномощения. Още през 2012г.