Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 21.11.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 526/2025
Вид
Решение № 297
Подписан
21.11.2025
В сила
21.11.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Перник, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500526 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 437 от 08. 05. 2025г., постановено по гр. д. № 7114 / 2024г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:

823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ съществува изискуемо вземане срещу В. И. Б., ЕГН **********, за сума в размер на 780,07 лева главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес *** за периода от 04.04.2022 г. до 05.06.2024 г., ведно със законна лихва от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 99,52 лева - лихва за забава, начислена за периода 18.06.2022 - 10.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 5285/2024 г. по описа на Районен съд Перник.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. Б. е осъдена да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД сума в размер на 555,00 лева, представляваща разноски пред Районен съд - Перник в исковото производство и 505,00 лева в заповедното производство.

Недоволна от постановеното решение е останала В. И. Б., която чрез адвокат К.

Б., го е обжалвала изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Навежда доводи, че жилището е съсобствено между трима съсобственици и 1 подаването на заявление за откриване на партида само от В. И. Б. не я превръща в единствено задължено лице за заплащане на процесната сума. Твърди, че е задължено лице към ищцовото дружество единствено по отношение на собствената си ¼ идеална част, респ. дължи само ¼ от процесната сума, като развива съображения в тази насока.

В заключение моли решението да бъде отменено изцяло и исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, включително и в частта за разноските.

Насрещната страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, чрез пълномощника си адвокат Т. Н., е депозирала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателката разноски.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си п о чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност, съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник към ответника В. И. Б., с адрес: *** за сумата от 780,07 лева, представляваща главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес *** за периода от 04.04.2022 г. до 05.06.2024 г., ведно със законна лихва от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 99,52 лева - лихва за забава, начислена за периода 18.06.2022 – 10.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 5285/2024 г. по описа на Районен съд Перник.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в *** е водоснабден. Посочва, че ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през 2 процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, чиято стойност възлиза на сумата от 780,07 лева. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава, претендирана в размер на 99,52 лева за периода от 18.06.2022г. до 10.07.2024г.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който не е оспорил изцяло твърдението на ищеца относно собствеността на процесния имот, изяснявайки, че е съсобственик с трети за спора лица, като собствеността му върху процесния имот възлиза на ¼ ид. част от същия. Изяснявайки обстоятелствата, относно възникналата съсобственост, ответницата е направила искане за уважаване на исковата претенция до размера на ¼ от претендираната сума. Не е оспорено и наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че независимо от данните за повече от един наследник на общия наследодател И.Д.Б. (баща на ответницата), подаването на молба за откриване на партида за жилищни нужди от ответницата я легитимира като единствена пасивно материално отговорна страна, тъй като това изявление е равностойно на сключен индивидуален договор с ищеца.

Първоинстанционният съд се е позовал и на съдебна практика, обективирана в ТР №2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС и правилото на чл. 13 ЗЗД.

Настоящия съдебен състав не споделя горния извод, намирайки го за неправилен и незаконосъобразен.

Основния спорен въпрос, очертал и пределите на въззивната проверка, се заключава във въпроса дали ответницата е пасивно материално легитимирана да отговаря за задълженията за целия имот или само по отношение на притежаваната от нея ¼ ид. част от правото на собственост.

Съгласно чл. 193 ЗВ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.

По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; респективно юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

В случая първоинстанционният съд правилно е проследил собствеността върху процесния имот през годините като е направил последователен анализ на представените по делото писмени доказателства и направеното признание от страна на ответницата относно обема й от права върху процесния имот (който факт е обявен за 3 безспорен и ненуждаещ се от доказване), от които се установява, че за процесния период ответницата е била съсобственик на процесния имот с трети лица, при квота от ¼ ид. част от последния.

Отговор на въпроса, кой дължи цената на доставената питейна вода е даден в разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Следователно, пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане цената на доставената питейна вода е собственика на имота.

Ирелевантен е въпросът кой от всичките съсобственици ползва имота. Посоченото обстоятелство е от значение за вътрешните отношения между съсобствениците.

В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на имота, следва да се приеме, че ответницатата следва да отговаря за заплащане на 1/4 от стойността на доставената питейна вода на стойност, респ. и ¼ от обезщетението за забава.

Обстоятелството, че именно ответницата е тази, която е депозирала молба за промяна в името на партидата на процесния имот, не променя горния извод. Найнапред защото в настоящия случай подаването на молба за откриване на партида не може да се приравни към сключване на индивидуален договор с ищцовото дружество (доколкото такъв се счита за сключен в момента на придобиване на правото на собственост в съответния обем от ответницата) и на следващо място защото не са ангажирани доказателства, изпълващи изискванията на чл. 62 вр. чл. 59 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на ищцовото дружество. Съгласно последните (чл. 62 ал. 2) при смърт на потребител – физическо лице, ВиК операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на имота по силата на акта. При липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59 ал. 4. В доказателствената съвкупност, събрана по делото, липсват доказателства, които да удостоверяват сключване и представяне на такова споразумение пред ищцовото дружество.

И накрая, за пълнота, следва да се посочи, че съдебната практика, на която се е позовал районният съд, а именно: Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/, разглежда фактическа обстановка, различна от тази по настоящия казус. В посоченото решение, подаването на молба за откриване на партида би могло да се приеме за сключване на индивидуален договор с дружеството-оператор, но само когато се касае за потребител, който не е собственик или лице, с учредено право на ползване. Подобна би била хипотеза, при която наемател прави постъпки за промяна партидата на имота на свое име, въз основа на сключен със собственика договор за наем. Настоящият случай, обаче, не е такъв.

Предвид горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е уважил исковите претенции за сумата над ¼ , съответстваща на квотата на ответницата в собствеността на имота, както и в частта за разноските, 4 съобразно достигнатия понастоящем правен резултат.

По разноските:

С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на първоинстанционното производство разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и съобразно претендираните такива.