Решение № 372 от 20.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Смолян, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500516 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 44 от 12.07.2025 г. по гр. д. № 53/2025 г. на PC – Чепеларе, поправено с решение № 53 от 06.08.2025г, ответникът СУ "В. Д.", гр. Ч., ул.

Б." № *, представлявано от директора К. В. К., е осъден да заплати на М. Г.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. "****" № * на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата в размер на 1833.91 лева (хиляда осемстотин тридесет и три лева и 91 ст.) - главница, представляваща разликата между изплатеното и полагащо й се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 21.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 20.03.2025 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 375.90 лева (триста седемдесет и пет лева и 90 ст.), представляваща мораторната лихва за периода от 21.09.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 20.03.2025 г.; сумата в размер на 685.31 лева (шестстотин осемдесет и пет лева и 31 ст.), представляваща разликата между изплатеното и полагащо й се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 42 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 20.03.2025 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва 1 върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 140.47 лева за периода от 21.09.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 20.03.2025 г., като неоснователен. Ответникът е осъден още да заплати на ищеца на основание чл. 222, ал. 3 от КТ сумата в размер на 3592.49 лева (три хиляди петстотин деветдесет и два лева и 49 ст.), представляваща разликата между изплатеното и полагащо й се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование Д01- 269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 20.03.2025 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 736.36 лева за периода от 21.09.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 20.03.2025 г., като неоснователен.

Постановено е на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищеца и лихвите върху него.

Ответникът е осъден още да заплати на ищцата сумата в размер на 1761.87 лева (хиляда седемстотин шестдесет и един лева и 87 ст.) - направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Чепеларе държавна такса по уважените искове в общ размер на 317.06 лева (триста и седемнадесет лева и шест стотинки), както и разноски в производството в размер на 200 лева (двеста лева) - за платени от бюджета на съда разноски за експертиза.

Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 125.02 лева - направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищеца М. Г. М., в която са изложени подробни съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Акцентира се върху обстоятелството, че от момента на подаване на писменото заявление на 21.09.2023 г. ищцата е отправила покана за изпълнение на дължими плащания и от този именно момент ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Счита се, че съдът правилно приема, че вземанията за заплата и обезщетения са дължими и изискуеми по право и че не е необходимо наличие на допълнително споразумение между страните, но именно заради това е следвало да присъди в пълен размер мораторните лихви съобразно заключението на вещото лице. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която мораторната лихва върху неизплатени трудови възнаграждения се дължи от датата на поканата, независимо от това кога се установява вземането по съдебен ред. Счита се за неправилен изводът на районния съд за липса на валидна покана относно обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, като в тази връзка се поддържа, че съдът необосновано е приел, че в 2 подаденото от ищцата писмено заявление от 21.09.2023 г. не е налице искане за преизчисляване на дължимите обезщетения. Твърди се, че в заявлението до работодателя се съдържа изрично искане: "да бъдат преизчислени, съгласно увеличението на заплатите с Анекса, трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на договора, като й бъде изплатена разликата в законоустановения срок." Според ищцата този израз обхваща, както възнагражденията за положения труд, така и всички производни вземания от него - включително дължимите обезщетения, които се изчисляват на база на основната заплата (в случая - по Анекса). Припомня се, че съгласно трайната съдебна практика обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение, поради което искането за преизчисляване на трудовото възнаграждение по необходимост включва и тези производни суми. Следователно, към датата на подаване на заявлението 21.09.2023 г., работодателят е бил редовно поканен да изплати дължимите преизчислени суми, в т.ч. и обезщетенията. От тази дата следва да се счита, че е започнала забава, поради което мораторната лихва е дължима от деня, следващ датата на входиране на заявлението - 21.09.2023 г. Поддържа се, че погрешното приемане от страна на съда, че едва исковата молба е "поканата", влиза в противоречие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и със съдебната практика, според която не е необходимо изрично да се формулират всички компоненти на едно трудово вземане, когато изрично се иска изплащане на възнаграждения съгласно нормативна промяна със задна сила. Прави се анализ на съдебната практика по сходни казуси.

Търси се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което акцесорните претенции се уважат изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника СУ "В. Д." - гр. Ч., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че главниците неправилно са присъдени с решението, в чиято осъдителна част ответникът е подал също въззивна жалба и поради недължимост на главниците, лихви за забава също не се дължат.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника СУ "В. Д." - гр. Ч., в която са изложени подробни съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържат се доводи, че разпоредбите на подписания на 10.08.2023г. Анекс към Колективен трудов договор от 2022г. не се прилагат за служителите, освободени от заеманата длъжност преди подписването му. Сочи се, че планираното увеличение на индивидуалните работни заплати, макар и считано от задна дата - 01.01.2023г., ползва само педагогическия и непедагогически персонал, зает в училищното и предучилищното образование към датата на подписване на анекса. В случая ищцата не попада в тази категория, тъй като е била освободена от системата на образованието преди посочената дата, а именно на 21.06.2023г. Позовава се на съдебна практика в този смисъл по идентични дела, за която се излагат доводи, че е следвало да бъде възприета от 3 първоинстанционния съд.

Търси се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което исковите претенции се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба се съдържа и самостоятелно искане за изменение на решението в частта за разноските по отношение на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение, което се счита за прекомерно. По това оплакване обаче районният съд се е произнесъл с определение № 207 от 22.08.2025г, като го е оставил без уважение. Определението е влязло в сила като необжалвано, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по този въпрос.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението в обжалваната му осъдителна част, което се иска да бъде потвърдено. Цитира се обилна съдебна практика във възприетия от районния съд смисъл.

Допълнителни съображения страните излагат в писмени бележки и в съдебно заседание.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ищцата е предявила против ответника обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал.

3 КТ, чл. 224, ал.1 КТ вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на: 1. увеличения размер на трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 21.06.2023 г.; 2. увеличения размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и 3. увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава върху трите главници в размер на законната лихва, считано от 21.09.2023 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Твърди, че е работила в ответното училище по трудов договор до 21.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че през времето на работата си при ответника е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители, който е страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022г. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към този договор били увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., 4 както и било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че за заеманата от нея длъжност „старши учител“ било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. С оглед на това счита, че й се дължи разликата между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса, а именно разликата между изплатено и дължимо основно трудово възнаграждение, преизчислено с минимум 15 %, ведно с дължим процент за прослужено време; разликата между изплатено и дължимо обезщетение при пенсиониране от 11 брутни заплати спрямо КТД и разликата между изплатено и дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ /42 дни/. Твърди, че на 21.09.2023г поканила ответника да изплати доброволно сумите, но без резултат, като от тази дата счита, че той дължи и обезщетение за забава върху всяка от главниците.

Ответникът оспорва претенцията. Признава, че ищцата е работила при него на длъжност „учител“ до 21.06.2023г., когато трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не оспорва, че е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023г., въз основа на който са увеличени минималните основни работни заплати от 01.01.2023г.