Решение № 16 от 17.05.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгения Т. Генева

Васил А. Василев

Росина Н. Дончева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20201800500571 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 119 от 19.06.2019 г., постановено по гр. дело № 483/2015 г. по описа на Районен съд - гр. С. е отхвърлен предявения установителен иск от А. Й. Т. срещу Община С. за установяване съществуването към момента на предявяване на иска на наемно правоотношение по договор от 22.10.1992 г. за отдаване под наем на терен в к.к. Б., като неоснователен. Отхвърлен е установителен иск, предявен от А. Й. Т. срещу Община С. и срещу Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно право на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м., построени върху имот с идентификатор № *** в к.к. Б., като неоснователен. Отхвърлен е осъдителния иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на правото на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м., построени върху имот с идентификатор № *** в к.к. Б., като неоснователен.Ищецът А. Й. Т. е осъден да заплати на община С. сумата от 300 лева-разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство 1

А. Й. Т., с доводи за неговата неправилност, евентуално недопустимост, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Първоинстанционният съд не обсъдил правилно събраните доказателства, като направил изводи в интерес на ответниците. Неправилни били изводите на съда, че срока на договора е изтекъл, защото всички допълнителни споразумения от 23.10.2002 г., удължаване на срока на договора до 22.10.2004г., анекс от 24.09.2003 г., удължен срок на договора от 22.01.2005 г., споразумение от 10.10.2005 г., договор от 21.05.2008 г. са незаконни и нищожни като противоречащи на материалния закон по чл. 14, ал. 1 ЗОбС, защото не са отдадени от общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и не пораждат правно действие. Съдът не издирил и обсъдил съдебните решения по заведени дела от Областния управител, че споразуменията на Община С. са незаконни. Първоинстанционният съд „голословно“ приел, че имота върху който е била построената сградата е частна държавна или общинска собственост и неправилно приел, че давността спира да тече до 31.12.2022 г. От съда било цитирано неотносимо доказателство АЧОС № 10471, който акт не бил приобщен по делото.

Отделно от това твърди, че АЧОС № 10471 е неотносимо по делото доказателство, защото не е относим за процесния период, не били представени и доказателства, с които ответниците се легитимират като собственици. Излага твърдения, че е владял добросъвестно земята през процесния период, върху която е придобил право на строеж. Съставеният АЧОС № 10471 е за собственост върху поземлен имот и не засяга придобито по давност преди издаването му право на строеж. Построената сграда била масивна, а не преместваем обект. Жалбоподателят упражнявал фактически добросъвестно владение през процесния период върху вещното право на строеж, като е изградил сграда, която използвал за ресторант и владеел необезпокоявано до незаконното й разрушаване по време на мораториума за събаряне на строежи през месец ноември 2012 година от Кмета на Община С..

Излага съображения, че неправилно е отхвърлен и ревандикационния иск, защото установителния иск за собственост е напълно основателен и доказан.

По същество моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и уважени всички кумулативно обективно съединени искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Община С. изразява становище за неоснователност. Излага, че сключеният договор за наем от 22.10.1992 г. е прекратен, считано от 01.05.2008 г. Преди изтичане на срока, уговорен в анекса от 10.10.2005 г., ищецът нито е подавал молба за продължаване на срока на договора, нито е вземано такова решение от Общински съвет-С., нито е сключван нов анекс или нов договор между страните, поради което наемното правоотношение е прекратено с изтичане на уговорения срок – 30.04.2008 г. Излага съображения, че предявения иск за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно право на строеж 2 е недопустим, тъй като с определение № 809/20.11.2013 г. на Софийски окръжен съд производството по делото е прекратено по този иск и определението е влязло в законна сила. Алтернативно излага съображения за неоснователност. Намира за недопустим и иска по чл. 108 от ЗС, тъй като ищецът цели защита на ограничено вещно право, което е недопустимо.

Отделно от това посочва, че предявеният иск може да бъде уважен само ако вещта съществува, а в случая процесния преместваем обект не съществува.

Със заповед № ЛС-0120/11.01.2010 г. на Кмета на Община С., терена е бил иззет от А.Т. и освободен. Същата заповед преминала през съдебен контрол и потвърдена с Решение №430/28.05.2010 г. по адм.д. № 65/2010 г. на АССО.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивника А. Й. Т., чрез адв. Ж. поддържа жалбата, а Община С., чрез юрк. Л. я оспорва и моли да бъде отхвърлена.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът А. Й. Т. е предявил субективно и обективно съединени искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, срещу Община С. за установяване съществуването към момента на предявяване на иска на наемно правоотношение по договор от 22.10.1992 г. за отдаване под наем на терен в к.к. Б.;установителен иск, предявен от А. Й. Т. срещу Община С. и срещу Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно право на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м., построени върху имот с идентификатор № *** в к.к. Б.; осъдителния иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на правото на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м., построени върху имот с идентификатор № *** в к.к. Б..

В постъпилият отговор от ответника Община С. /л. 42 от гр.д. № 483/2015 г. на РС-С./ изразява становище за неоснователност.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстационния съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.

3

Пред въззивната инстанция са разпитани двама свидетели на ищеца. От показанията на свидетеля Г. И.К. се установява, че познава ищеца А.Т. от 1996-1997 година. Ищецът имал заведение в к.к. „Б.“, свидетелят от 1996 г. до 2006 г. работил там като готвач и поддръжка.Половината от сградата била масивна, а другата половина – фасадата отпред била дървена конструкция.

Свидетелят не знае някой да е оспорвал собствеността на А. върху къщата, докато е работил там.

От разпита на свидетеля В.С.С. се установява, че познава А. откакто му работил на къщата по строителството. Спорове за имота свидетелят не знае да е имало, не е идвал никой, който да предявява претенции. Свидетелят извършват строителни работи по имота – мазал, лепил плочки, извършват довършителни работи. След 1995 г. къщата била съборена.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори, че с договор за отдаване под наем от 22.10.1992 г., сключен между Община С. и А. Й. Т., общината е предоставила за временно и възмездно ползване терен в к.к. Б., с площ 55 кв.м., за срок от 10 години, считано от дата на подписването му. С анекс от 22.10.2002 г., страните са се споразумели за удължаване срока на действие на договора от 22.10.2002 г. до 22.10.2004 г. С анекс от 24.09.2003 г. страните са се съгласили да се удължи срока на договора за наем до 22.10.2005 г. На 10.10.2005 г. е подписано допълнително споразумение към договора за наем, като в раздел IV, т. 14 е определен срок на действие на договора от 23.10.2005 г. до 30.04.2008 г. В т.

15 от допълнителното споразумение е посочено, че се прекратява с изтичане на срока по т.14. Ако наемателят желае продължаване на договорните отношения след този срок – 30.04.2008 г., най-малко един месец преди изтичането му подава писмена молба до наемодателя за това и след решение на общински съвет С. може да сключи допълнително споразумение. Клаузата на т. 14 е ясна, поради което съдът приема, че договорът е прекратен с изтичане на срока, който е бил до 30.04.2008 г. вкл. Представеният по делото договор за отдаване под наем на недвижим общински имот от 21.05.2008 г. не е подписан от наемателя /л. 37 от дело 42/2013 г./, поради което договорните отношения между страните са прекратени.

Видно от Заповед № ЛС-0120/11.01.2010 г. на Кмета на Община С., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе от лицето А. Й. Т., с ЕГН:

**********, владението на общински недвижим имот – празен общински терен, намиращ се в общ. С., к.к. Б., с площ 189,00 /сто осемдесет и девет/ кв.м., върху който е разположен временен обект, поради владеене на имота без правно основание – след изтичането на срока на действие на договор за отдаване под наем № Б-25/22.10.1992 г., анексите и допълнителното споразумение към него на дата 30.04.2008 г. Тази заповед е оспорена от А. Й.

4

Т. пред Административен съд – С.област, който с Решение № 430/28.05.2010 г. по адм. дело № 65/2010 г. отхвърля жалбата срещу заповед № ЛС0120/11.01.2010 г. на кмета на Община С.. Решението на Административен съд – С.област е оставено в сила с Решение № 9894/04.07.2011 г. по адм. дело № 14498/2010 г. по описа на ВАС на Р.България. С Решение № 1892/08.02.2012 г. по адм. дело № 13910/2011 г. на ВАС на Р. България е отхвърлена молбата на А.Т. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 9894/04.07.2011 г. по адм. дело № 14498/2010 г. на състав на трето отделение на ВАС. От представен протокол от 28.11.2012 г., е видно, че Общината е пристъпила към принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № ЛС-01 20/11.01.2010 г. на Кмета на Община С.. Протоколирано е, че на 28.11.2012 г. в 15, 45 часа назначена комисия, съвместно с работници на фирмата изпълнител „Б.” ЕАД и служители на Полицейско управление – Б. са пристъпили към оглед на мястото. Към момента на огледа обектът е бил празен, имуществото изнесено от собственика, след което служители на фирмата „Б.” ЕАД предприели СМР за демонтиране на обекта и освобождаване на общинския терен. В протокола е посочено, че СМР са приключили окончателно на 29.11.2012 г. в 15, 00 часа, като годните за използване материали от обекта са предоставени на разположение на собственика, а общинския терен е почистен чрез извозване на отпадъчните материали.

От горе изложеното следва, че към момента на предявяване на иска наемно правоотношение между страните не е съществувало, тъй като вече е било прекратено -след 30.04.2008 г. Предявеният установителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Неоснователен и недоказан е и предявения установителен иск А. Й. Т. срещу Община С. и срещу Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно право на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м., построени върху имот с идентификатор № *** в к.к.