Решение № 15 от 29.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Д.а Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201539 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-001855 от 08.08.2023г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на С. Т. Н., ЕГН ********** са наложени кумулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) за нарушаване на чл.174, ал.3, пр.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършено на 13.07.2023г.в 20:59 часа в гр. Перник, ул. „Софийско шосе”.

Жалбоподателят С. Т. Н., по изложени в жалбата доводи, чрез пълномощника се адв. Г. Б. от ПАК, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е извършено описаното в НП нарушение, тъй като санкционираното лице не е управлявало автомобила.

Излагат се обстоятелства, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Визира се като нарушена разпоредбата на чл.

52, ал.4 от

ЗАНН, доколкото административнонаказващият орган (АНО) не е извършил допълнително разследване въз основа на подаденото възражение срещу АУАН.

Съдебното производство е разгледано в присъствието на жалбоподателя и неговия пълномощник. Поддържат се изложените в жалбата 1 съображения и се иска отмяна на атакуваното НП. Претендира се за направени разноски във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение.

АНО началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледа по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 13.07.2023г., около 20:30 часа, свидетелите Д. С. С. и А. Р. М., изпълнявайки служебните си задължения, като мл. автоконтрольори в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, били уведомени от дежурния офицер, че на тел.

112 е постъпил сигнал, че лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № *******, който се намира на ул. „Софийско шосе” в гр. Перник, се управлява от водач, който е употребил алкохол. Автопатрулът се насочил към указаното място, където възприел, че процесния автомобил е паркиран пред жилищен блок.

Полицейските служители спрели на разС.ие от „Опел Зафирата”, от което имали видима връзка с автомобила. Възприели, че в автомобила се качил мъж, след което колата потеглила по ул. „Софийско шосе” с посока към надлез Иван Вазов. Автопатрулът последвал процесния автомобил, който спрял в района на уширение на лявото пътно платно, в посока на неговото движение. Св. Д. С. слязъл от полицейската кола и се отправил към процесния автомобил. Възприел, че шофьора е сам в моторното превозно средство. По представените документи установил, че автомобилът се управлява от С. Т. Н.. Контролните органи поискали да извършат на водача проверка с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. номер ARNJ-0035 за употреба на алкохол, която жалбоподателят категорично отказал. На С. Н. бил издаден талон за изследване бл. № 78061, препис от който бил връчен на лицето.

Въз основа на установеното на място фактическо положение, св. Д. С.

С. поставил началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, съставяйки в негово присъствие АУАН серия GА, № 988860 от 13.07.2023г., в обстоятелствената част на който описал, че на 13.07.2023г. лицето е управлявало лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № *******, като при проверката водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, след което му е издаден талон за изследване. Приел, че с това си поведение С.

2

Н. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП. Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя, който възразил срещу отразените в него констатациите, като го подписал и получил препис от документа.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от Н. били депозирани писмени възражения, в които той оспорил да е управлявал автомобила. Посочил, че има имплант, в тялото който не му позволява да употребява алкохол.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник група в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП № 23-1158-001855 от 08.08.2023г., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в акта е възприета изцяло, като наложил на С. Н. кумулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) за нарушаване на чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП.

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 21.08.2023г.

От правна страна:

Не се оспорва компетентността на органа, издал НП и на лицето съставило АУАН, предвид кредитираната по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

При извършената проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП е дадено пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е осъществено. И в двата документа ясно и недвусмислено е посочено, че С. Н. е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. номер ARNJ-0035 за употреба на алкохол. По този начин контролните органи са изпълни задължението си по чл. 3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017г.). От фактическите обстоятелства в АУАН и НП е видно, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, чийто номер е вписан в АУАН и в НП, като лицето не се е възползвало от възможността да даде кръвна проба.

Основното възражение на жалбоподателя касае неустановено авторство на деянието. Подобен довод, според настоящия съдебен състав, не би могъл да бъде споделен.

Авторството на деянието е установено от показанията на полицейските служители Д. С. С. и А. Р. М.. Същите поддържат изложените констатации в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и с поведението на водача при осъществяването й.

Св. Д. С. С. детайлно и в необходимата хронология пресъздава станалите събития непосредствено преди и по време на извършената проверка 3 на жалбоподателя. Той обективно дава сведения, че във връзка с проверка на постъпил сигнал на тел. 112, че лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № *******, който се намира на ул. „Софийско шосе” в гр. Перник, се управлява от водач, който е употребил алкохол, автопатрулът е бил насочен към указания район, където е установил моторното превозно средство, което било паркирано пред жилищен блок. Актосъставителят категорично заявява, че полицейската кола е спряла на разС.ие от което служителите са имали пряка видимост към „Опел Зафирата”, в резултат на което е било възприето качването на мъж в автомобила и неговото потегля по ул. „Софийско шосе”, в посока към надлез Иван Вазов. Св. Д. С. С. е категоричен, че след като е потеглил автомобила на жалбоподателя, полицейският автопатрул не е губил в нито един момент визуален контакт с движещия се пред него „Опел Зафира”, който след след кратко разС.ие спрял в уширение на пътното платно на ул. „Софийско шосе”, намиращо се до лявата лента в посока на движението му. Актосъставителят ясно и безусловно посочва, че веднага се е отправил към спрелия автомобил, където възприел, че водачът, който управлява моторното превозно средство е сам. Уверено и недвусмислено свидетелства, че лично е установил, че на шофьорското място седи жалбоподателя. От своя страна св. А. Р. М. потвърждава авторството във връзка със съставения АУАН и направените в него констатации.

Няма основания да се счита, че показанията на полицейските служители не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Не е налице индиция за възможна тяхна заинтересованост, тъй като няма данни да са познавали или да са се намирали в особени отношения с жалбоподателя, които да ги мотивират да го уличат в нарушение, което не е извършил. Показателно е тяхното решение процесния автомобил да потегли, предвид подадената информация на тел. 112, че неговия водач е употребил алкохол, след което да предприемат необходимите действия да установяване на тези обстоятелства.

Във връзка с така установените в хода на съдебното следствие факти, свързани с движението на управляваното от нарушителя моторното превозно средство, застъпената позиция от защитника на жалбоподателя, че от пътен възел Марина бара няма видимост към блока, където е бил паркиран автомобила на жалбоподателя, респективно мястото на проверка на ул.

„Софийско шосе” се явява неотносима. Това обстоятелство е без значение за авторството на административното нарушение, тъй като е ирелевантно за правния спор. Актосъставителят ясно и обосновано изясни, че пътен възел Марина бара и надлез Иван Вазов са посочени единствено като ориентири, за да се очертае каква е била посоката на движение на автомобила на жалбоподателя. Полицейският автопатрул не е наблюдавал подадения автомобил от района на пътен възел Марина бара, каквато версия се лансира от защитника на жалбоподателя. Св. С. даде подробни пояснения в хода на съдебното следствие, че след като е било установено, че „Опел Зафирата” е паркирана пред жилищен блок, полицейският автомобил е спрял след 4 автомобила на жалбоподателя при посока на движение от пътен възел Марина бара към надлез Иван Вазов, откъдето полицейските служители са имали пряка видимост към паркираното пред жилищния блок пътно превозно средство. Актосъставителят ясно очертава, че след около 20 минути е видял как мъж се качва в автомобила, който потегля в посока към пътен възел Иван Вазов и спира в уширения, намиращо се на ул. Софийско шосе, в ляво на неговата посока на движение. Освен, че полцейските служители потвърждават авторството на процесното нарушение, св. Д. С. споделя и личните си и непосредствени впечатления по време на проверката, а именно, че жалбоподателят е заявил да не го изпробват за употреба на алкохол, защото е пил. Споделил е и че неговия брат е магистрат в съдебен орган.

Показанията на свидетелите М.Е.Г. и В.Х.Д., допуснати по искане на защитника на жалбоподателя, не разколебават установената по-горе фактическа обстановка. Съобразно казаното от св. Г., прибирайки се през м. август, привечер, от работа, е видяла да стоят пред магазина на ул. „Софийско шосе” жалбоподателя и собственика на магазина Н.. Твърди, че в един момент към С. Н. се приближили полицаи, които го поканили да ги придружи до патрулната кола. Св. Д. дава сведения, че е възприел през м. септември, след обяд жалбоподателя да разговаря със собственик на магазина на ул.

„Софийско шосе”, когато видял, че полицейска кола, пристигайки в посока от пътен възел Марина бара и спира на паркинга. Заявява, че в този момент е влязъл в магазина, за да пазарува и не дава сведения за последващи действия.

Посоченият от двамата свидетели времеви отрязък бележи съществено несъответствие на предявеното на жалбоподателя административнонаказателно обвинение, което е за деяние извършено в много по-ранен момент - на 13.07.2023г. в 20:59 часа. Ето защо и при така изнесените от тях данни не може да се изведе еднозначен извод, че Г. и Д. свидетелстват именно във връзка с процесното нарушение.