Решение № 14595 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14595 гр. С., 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110139969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и се намира в първа фаза - по допускане на делба.

Образувано е по искова молба на А. Г. Б. срещу К. Г. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.***.***.*.** по КККР, одобрени със Заповед № **-** **/**.**.**** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма, с адрес гр. С., район „К. с.“, ж. к. „Б.“ бл. *, вх. *; ет. *, ап. **, който имот се намира на етаж * в сграда с идентификатор *****.***.***.* с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 6, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 75,31 кв. м. и при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - имот с идентификатор *****.***.***.*.**; *****.***.***.*.**; под обекта:

*****.***.*.** и над обекта *****.***.***.*.**, ведно с прилежащи части зимнично помещение и 1,639 % идеални части от общите части на сградата, при квоти 1/6 идеална част за ищеца и 5/6 идеални части за ответника.

В исковата молба се твърди, че процесният имот е бил собственост на родителите на страните Г. А. Б. и Р. Г.а Б.а. Бащата Г. А. Б. е починал на 26.06.1995 г. и оставил за наследници преживялата съпруга Р. Г.а Б.а и страните в настоящото производство. С нотариален акт за прехвърляне на 1 идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **, том ***, рег. *****, дело № *** от 2016 година, Р. Г.а В. прехвърлила собствените си 4/6 идеални части от гореописания недвижим имот в полза на ответника. С оглед извършеното прехвърляне ищецът притежава 1/6 ид. ч. от процесния имот, а ответникът 5/6 ид. ч. Делбеният имот се ползвал само ответника. В тази връзка се отправя покана за плащане на месечно обезщетение в размер на 1000 лв.

Прави се искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, с искане ответникът да заплаща на ищеца месечна сума в размер на 800 лв. до окончателно извършване на делбата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че с ищеца са братя, както и че процесният имот е придобит от родителите им. Излага, че през 1988 – 1989 г. ищецът с помощта на родителите си и ответникът е закупил жилище, а освен това придобил и имот, построен от Ж., в която членувал баща им, с разбирането и уговорката, че процесният имот ще остане за ответника и семейството му. С това разпределение се осъществила фактическа подялба на имуществото, притежавано от родителите им. Поддържа, че е установил самостоятелна власт върху имота, както и че живее там, заедно със семейството си. Започнал да владее имота още приживе на Г. А. Б., като това фактическо положение продължило и след смъртта му. Така установил фактическа власт върху имота през 1993 г., като в продължение на повече от 30 години, ищецът винаги се придържал към уговорената помежду им подялба. Също посочва, че след влошаване на отношенията помежду им, майка им, е прехвърлила 4/6 ид. ч. от процесния имот в негова полза. Твърди, че е единствен собственик на имота, като в тази връзка прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и сочи, че фактическата власт върху имота е установена със съгласието на собствениците и упражнявана в продължение на 10 години.

Оспорва искането на ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, като в тази връзка отново сочи, че е единствен собственик на имота.

В условията на евентуалност и в случай че се установи, че процесният имот е съсобствен между страните, изразява готовност да предостави целия имот за ползване на ищеца при условия, че същият му заплаща обезщетение в размер на 5000 лв. месечно. Моли съда да отхвърли иска за делба. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ, акт № *** дело ***, дело ****/** год. на * нотариус при Софийски народен съд, с който Г. А. Б. и Р. Г.а Б.а са собственици на апартамент № **, бл. № *, етаж ***, на жил. комплекс „Б. – 2 ул. Г. С.“, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 75,31 кв. м., заедно с 1,639 върху сто идеални части от общите части на сградата.

По делото е представено удостоверение за наследници на Г. А. Б., починал на 26.06.1995 г. и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга Р. Г.а Б.а и синовете А. Г. Б. и К. Г. Б..

Представено е нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **, том ***, рег.

№ *****, дело № ***/2016 г., с който Р. Г.а Б.а прехвърлила на К. Г. Б. собствените си 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.**.

Представена е схема №**-******-**.**.**** г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по КККР на гр. С., общ.

Столична, обл. С. (столица), одобрени със Заповед № **-**-**/**.**.**** г, на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение със заповед; адрес на самостоятелния обект: гр. С., район К. с., ж. к. Б. бл. 6, вх. Г, ет. 3, ап. 47, намиращ се на трети етаж от сграда с идентификатор *****.***.***.*, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, брой етажи: 6, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 75,31 кв. м., прилежащи части: зимнично помещение и 1,639% ид. ч. от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, под обекта:

*****.***.***.*.**, над обекта:

*****.***.***.*.**.

По делото са представени: решение № ***/**.**.**** г. по гр. д. № ****/**** г. на СРС, 81 състав, списък на член-кооператори на Ж. „А.“ -**, подписали окончателния разпределителен протокол, в който е вписан ищеца, молба за издаване на констативни нотариални актове за собственост, договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от **.**.**** г., предавателен протокол от **.**.**** г., сметка за заем, фиш за заплата, вносни бележки и квитанции от ищеца, удостоверение за сключен граждански брак на 10.10.1982 г., протокол за избор за жилище от **.*.**** г., договор за покупкопродажба на жилище от 05.05.1988 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ в кв.

„О. к. *“, молба за вписване на законна ипотека от ищеца, молба-съгласие от „Б. Д.“ ЕАД за заличаване на законна ипотека, нотариален акт за собственост върху апартамент, построен върху държавна земя от Ж. „А.-**“, ул. „С. Р." № ** – гр. С. от 08.11.1999 г., с който А. Б. придобил право на собственост върху апартамент в ж. к. „П.“, протокол от 03.10.97 г., договор за заем за покупка (строеж) на жилище апартамент от 10.12.1991 г., съобщение за налагане на възбрана по изп. дело № 21/2000 г. върху апартамент в ж.к. „П.“, съобщение за 3 вдигане на възбраната от 27.08.2001 г. и мемориален ордер от влогова сметка от 02.05.95 г. за сумата от 46800.97 лв. на гърба, на който е записано: „за Ж. дадено на А.“.

По делото е разпитан свидетелят Д. Т. Т., която установява, че знае за апартамент, притежаван от Г. Б. и съпругата му в С., ж. к. „Б.”. Посещавала апартамента преди 1989 г. и там е виждала д-р Б.а и д-р Б., А. Б. е имал брат, но никога не го е виждала там. През 1991-1992 г. отишли с д-р Б.а до апартамента да вземат багаж, но не се качили горе, а била пред блока. Не е чувала А. да заявява, че апартаментът е негов. Дядо Г. казвал, че е оставил по нещо за синовете си.

От показанията на свидетеля Р. А. Б.а - С., дъщеря на ищеца, се установява, че апартаментът се намира в гр. С., ж. к. „Б.“, бл. *, ет. *. Родена е през 1983 г. и в този апартамент живяла със семейство си. По-късно брат й е роден там, живеели в апартамента заедно с баба й, дядо й и чичо й. Живеели там преди първи клас, може би е било до 1990 г. След това ходила при баба й и дядо й, от там е ходила и на училище. Дядо й починал през 1995 г. и след това много пъти ходили с родителите си в апартамента, с братовчедите си също се виждали там, с чичо й. Началото на 90-те години, когато е ходила в апартамента, чичо й не живеел там. Живеел с жена си в кв. Н.. След смъртта на дядо й, чичо й е живял там и многократно са ходили и се виждали с братовчедите, които също са ходили. Последно ходила през 2017 г., когато трябвало да вземе преписи на дядо й от апартамента. Никога не е чувала дядо й приживе да ги разделя, да казва нещо – за единия син, за другия син друго.

Не е чувала този апартамент да се дели, да остава за чичо й. След смъртта на дядо й чичо й живеел постоянно в Б.. Живеел е в Б. и преди това. През 91-ва и 92-ра година е ходила в апартамента, била е с баба си и дядо си и не си спомня чичо й да е бил там. Иначе преди това е живял там. Известно й е дядо й да е бил сред учредителите на Ж.. С брат й имали две срещи с чичо й през 2023 2024 г., на които не е заявявал, че е собственик на имота.

От показанията на свидетеля Ц. А. Б.а, която е съпруга на ищеца, се установява, че с ищеца станали семейство и заживяли в жилището в кв. Б., бл.

*, ет. *, заедно с родителите на съпруга й. К. Б. е брат на мъжа й, който също живеел там. Той обитавал хола, а те били в едната спалня, родителите били в другата. К. Б. често е отсъствал, защото бил активен спортист – хокеист, ходел по лагери, международни състезания, но основно е живял в това жилище.

През 1990 - 1991 г. може би станал семеен и отишъл да живее в жилището на съпругата му в кв. Н.. През 1989 г. закупили жилище със съпруга си в О. к. и в периода 89-90-та се пренесли в него, а в Б. все още живеели родителите Г. и Р.

Б.и. Никога не е чувала свекър й да казва „това жилище не е за вас или това жилище е за еди кой си“. В периода 1992 - 1993 година са ходили в апартамента. Г. Б. починал през 1995 г. и тогава си спомня, че се родило второто дете на ответника. Няколко месеца след това съпругата на К. Б. се изнесла окончателно и никога не е стъпвала на Б. с децата си да живеят заедно, защото вече имали бракоразводно дело. След като свекър й починал, 4 по-често се събирали в Банско, където свекърва й отишла да пребивава, но са ходили и на Б.. В първите години, когато се преместили в О. к.. През 20062008 г. А. имал достъп до жилището, но в годините се ограничавали срещите им и към 2010 - 2011 г. взаимоотношенията между двамата братя и майката се влошили. Вече нямали достъп. Ключовете, които имали, не съответствали на патрона на входната врата. Никога не е чувала нито от К., от свекър й или от баба Р., че това жилище е разпределено по някакъв начин на някого и този би имал достъп, а другият – не. В последните години нямали достъп до жилището, защото са сменили патрона. Последно посетили имота през 2016 г. или началото на 2017 г., когато дъщеря й се качила в апартамента да вземе ръкописи на Г. Б.. Няма спомен Р. Б.а да е давала пари на А. през 1995 г. или след това. Жилището, което притежавали в О. к., е било общинско жилище.

Взели кредити за това жилище, които изплатили в годините. Строежът на Ж. е стартирало от работата на свекър й. Това жилище останало на съпруга й, защото той е бил съучредител. За него не са получили финансови средства като помощ. Със строителството на това жилище имало проблеми около 15-20 г. и затова решили да си купят жилище в кв. О. к.. Финансови средства не са им давани, нито от родителите, нито от брата на мъжа й. След смъртта на свекър й, К. Б. е бил на Б., защото нямал друга възможност къде да живее.