Решение № 333 от 10.02.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 333 / 10.2.2020г. гр. Перник, 10.02.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 7287 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на П.С.П., с ЕГН: ********** срещу Областна дирекция на МВР-Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1234 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 187 часа за периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Първо РУ при Областна дирекция на МВР (ОДМВР)-Перник, считано от 15.01.1993 г. като съгласно Закона за МВР е със статут на държавен служител. На следващо място се посочва, че същият е полагал труд на смени – по 8, 12 или 24 часа, съобразно утвърден от Началника на РУ управление график. Твърди се, че в периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г. ищецът е полагал труд на смени като в периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017 г. и понастоящем сумарно на тримесечие. В тази връзка ищецът посочва, че за процесния период е положил общо 1307 часа нощен труд, който преизчислен с нормативно установения коефицент от 1.143 възлиза на 1494 часа. В тази връзка ищецът счита, че след преизчисляването на нощния към дневен труд същият е положил извънреден труд от 187 часа, който следва да му бъде заплатен допълнително от ответника съгласно приложимата нормативна уредба, подробно цитирана в исковата молба. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен. Представят се писмени доказателства, прави се искане за назначаване на експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, и искане за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Областна дирекция на МВР-Перник, чрез процесуалния му представител юрк. Звезделина В., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото няма материално правна легитимация. В тази връзка се обръща внимание, че правоотношението със служители на ОД МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може единствено да преназначава на длъжност. Уточнява се и че директорът на ОД на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения.

По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ Перник към ОД на МВР – Перник. Твърди се обаче, че на последния са изплатени всички реално дължими суми за положен извънреден труд, за което са представени писмени доказателства. Уточнява, че при изготвянето на експертизата вещото лице следва да съобрази, че е възможно да има разлика между отчетените часове и изплатените суми за месеца поради представяне на протоколи в сектор ФОУССД след подаване на информация до ДПУБ - МВР и окончателното счетоводно приключване за месеца, като дължимите суми се начисляват и изплащат в следващия месец. Излага подробни доводи, че цитираните от ищеца общи разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не са приложими в настоящия случай, предвид спецификата на служебното правоотношение, в което се намира ищецът. С тези аргументи се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени. Представят се писмени доказателства, като се иска същите да бъдат приети. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото, надлежно упълномощен, е заявил изменение на иска – като е посочил, че искът следва да се счита предявен за сумата от 1126.31 лева, а за сумата от 107.69 лева, представляваща разликата между първоначално предявената претенция в размер на 1234 лева и изменената претенция от 1126.31 лева, е направил отказ от иск, поради което и производството по делото е прекратено за сумата от 107.69 лева. Излага доводи за уважаване на така предявения иск.

Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията и иска същата да бъде отхвърлена.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че през процесния период П.С.П. е заемал длъжността „младши полицейски инспектор“ в ПУ Б. към Първо РУ П. при ОДМВР Перник като е бил държавен служител и е полагал труд на смени, в това число и нощен труд.

По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното заключение не е оспорено от страните. От последното се установява, че ищецът е работил в Първо РУ Перник при ОДМВР Перник на часови работни смени, съгласно график за дежурство, утвърден от началника на Първо РУ Перник при ОДМВР Перник. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице уточнява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 – часов период.

На следващо място от експертизата се установява, че в периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г. ищецът е положил 1 341 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). Предвид поставените задачи в експертното заключение тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получава 192 часа дневен/извънреден труд. В тази връзка от експертизата се установява, че стойността на така положения извънреден труд за процесния период възлиза на 1461.56 лева. При изчисляването му е съобразено, че същият се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на ищеца за съответния период.

Работодателят е заплатил 335.25 лева (нощен труд – 1341х0.25 лева), поради което за целия процесен период на ищеца не били платени 1126.31 лева – изчислени при прилагане на съответната ставка за извънреден труд съобразно съответните възнаграждения на ищеца през процесния период. Така установената от вещото лице сума съвпада с размера на исковата претенция.

От експертизата е видно, че през процесния период ищецът е положил и извънреден труд при ответника, който извънреден труд е положен, начислен и заплатен като такъв от ответника. Посоченият извънреден труд е отразен в таблицата /таблица 2/ в експертното изследване съобразно всеки отделен отчетен период – т.е. на тримесечие /с изключение на м. 11 и м. 12.

2016 г., където са дадени данните по месечен период/. В тази връзка от посочената таблица се установява, че за целия процесен период ищецът е положил общо 920 часа извънреден труд, отчетен от ответника като такъв и заплатен по съответната ставка съобразно съответното възнаграждение на ищеца към момента на полагането му. Посочените данни в таблицата на вещото лице относно този извънреден труд се потвърждават и от приложените платежни бележки по делото.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото на преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на ответника е да установи плащането на дължимото се допълнително трудово възнаграждение.

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявеният иск за допустим, а възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация за неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).

В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. Перник, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно ОДМВР - гр.

Перник е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск, доколкото посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за положен извънреден труд.

По основателността:

В процесния случай, доколкото ищецът е държавен служител по ЗМВР, съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в Първо РУ Перник при ОДМВР Перник. Това налага извод, че приложимият закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР. Последният е специален закон по отношение на ЗДСл и КТ по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения са и допълнително възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта /от 22.00 до 06.00 часа/ - чл.

179, ал. 1 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 – часови смени – сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно съгласно ал. 5, т. 2 от същия текст се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите работещи на смени. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. От своя страна през процесния период нощният труд се е заплащал по 0.25 лева на час.

В настоящия случай липсва спор, че ищецът е полагал труд на смени: 8, 12 и 24 часови смени, а както бе отбелязано и по-горе липсва и спор, че работното му време е изчислявано сумирано на тримесечен период /с изкл. на м. 11 и м. 12 2016 г., когато е изчислявано сумирано на месечен период/. По тези съображения и спрямо ищеца са приложими цитираните правила за сумирано изчисляване на работното време и свързаните с това положения в закона – относно допълнителното заплащане за нощен и извънреден труд, в това число и възможността при работа на смени да се полага и труд през нощта /чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР/, какъвто ищецът е и полагал.