Решение № 169 от 05.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Разлог, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240100758 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от „Т.Б.“ЕАД с ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, ж.„М..“, Б.П.С., с.6, представлявано от О.Б.Ш., чрез пълномощника си адв. З.Ц. от САК, против А.Я.П., с ЕГН*, от г.Р., у.„Б.р.“№12, е.4, а.9.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 1`414.72 лева - дължима и неизплатена сума по договор за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към договора за мобилни/фиксирани услуги и издадени данъчни фактури №* от 05.11.2018 г., №* от 05.12.2018 г., №* от 05.01.2019 г. и №* от 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В СЗ ищецът не се явява, процесуалният представител на ищцовото дружество представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и приложените към нея доказателства и направените доказателствени искания. Не прави възражение по изготвения доклад по делото.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника А.Я.П., чрез назначения особен представител адвокат Е.П.Я., депозира писмен отговор, с който се правят възражения за нередовност на ИМ като неотговаряща на изискванията на чл.127 от ГПК, прави твърдения по неоснователността на иска, оспорва фактическите твърденията на ищеца.

Правят се възражения за нищожност на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение, сключени между страните на основание чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.

В СЗ се явява преупълномощен от назначения особен представител адв. М., който поддържа депозирания отговор на ИМ, ведно с всички направени възражение за нередовност и неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в ИМ, оспорва всички представени с ИМ доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр. д.

1

№894/2020 г. по описа на Рг.РС, по което са издадени заповеди за изпълнение на парични задължения №503681 от 24.09.2020 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение №* от 05.02.2021 г. Разпоредено е ответникът да заплати на ищеца сумата от 1`414,72 лева дължима и неизплатена сума по договор за мобилни услуги №*/22.12.2013 г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги №*/18.06.2018 г., договор за лизинг от 18.06.2018 г., заявление за смяна на № от 02.07.2018 г. и данъчни фактури №*/05.11.2018 г., №* от 05.12.2018 г., №* от 05.01.2019 г. и №* от 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 388,29 лева от които 28,29 лева внесена държавна такса и 360,00 адв. възнаграждение във заповедното производство, както и сумата от 121,71 лева държавна такса за образуване на настоящото производство и 394,84 лева заплатен адв. хонорара за процесуално представителство в настоящото производство.

Длъжникът е уведомен при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 11.06.2021 г. заявителят по ч. гр. д. №894/2020 г. по описа на РС-Рг. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото са представени договор за мобилни услуги №*/22.12.2013 г., Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице от 22.12.2013 г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги №*/18.06.2018 г., договор за лизинг от 18.06.2018 г., Заявление за смяна на № от 02.07.2018 г. и данъчни фактури №*/05.11.2018 г., №* от 05.12.2018 г., №* от 05.01.2019 г. и №* от 05.02.2019 г., последна покана за доброволно плащане от 07.01.2019 г.

С проток. определение, постановено в ОСЗ, проведено на 29.09.2023 г., съдът задължи ищеца да представи оригиналите на приложените към ИМ доказателства. Изрично указа на ищеца, че при непредставяне на доказателствата до следващото ОСЗ по делото, ще бъде приложен състава на чл.161 от ГПК и ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

В указания срок ищецът представи в оригинал на документите с изключение на Заявлението за смяна на № от 02.07.2018 г. С проток. определение, постановено в ОСЗ на 03.11.2023 г., съдът задължи повторно ищеца да представи оригинал на Заявление за смяна на № от 02.07.2018 г., както и доказателства за сключени в периода от 2015-2017 г. договори.

Изрично указа на ищеца, че при непредставяне на доказателствата в предоставения от съда 10-дневен срок считано от датата на проведеното СЗ, същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

С проток. определение, постановено в ОСЗ по делото на 03.11.2023 г., съдът откри производство по чл.193 от ГПК, по отношение на поставените подписи в Договор за мобилни услуги №*/22.12.2013 г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги №*/18.06.2018 г., Договор за лизинг от 18.06.2018 г., Заявление за смяна на № от 02.07.2018 г.

В указания срок ищецът не представи оригинал на Заявление за смяна на № от 02.07.2018 г., както и не представени доказателства за сключени допълнителни договори в периода от 2015-2017 г., предвид което съдът с нарочно определение постановено в ОСЗ, проведено на 13.12.2023 г., ги изключи от доказателствения материал по делото, поради което и в настоящия съд. акт същите не следва да бъдат обсъждани.

С проток. определение, постановено в ОСЗ по делото, проведено на 13.12.2023 г., съдът във вр. с откритото производство по чл.193 от ГПК, допусна и назначи съдебно-графологична експертиза.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд – Рг.РС, в съдебния район, на който е местожителството на ответника.

2

Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и недоказан.

Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение - наличие на действителен сключен между страните по делото договор, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника мобилни услуги и предоставяне на GSM за процесния период от време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането.

От друга страна в тежест на ответника е да установи чрез надлежните доказателства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

В хода на съдебното производство, ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение между „Т.Б.“ЕАД и А.Я.П.. Съдът по искане на ответника задължи ищеца да представи оригиналите на представените с ИМ доказателства, както и доказателства за това дали в периода от 2015 г. до 2017 г. са съществували договорни правоотношения между тях и ответника, като изрично предупреди, че при непредставяне същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото. В предоставения от съда срок ищцовото дружество не представи Заявление за смяна на № от 02.07.2018 г. и доказателства за това в периода от 2015 г. до 2018 г. дали са съществували договорни отношения, поради което и съдът ги изключи от доказателствения материал по делото.

Съдът с проток. определение, постановено в ОСЗ по делото на 03.11.2023 г., откри производство по чл.193 от ГПК, по отношение на поставените подписи в Договор за мобилни услуги №*/22.12.2013 г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги №*/18.06.2018 г., Договор за лизинг от 18.06.2018 г., като допусна и назначи съдебно-графологична експертиза.

Съдът изцяло кредитира с доверие представеното и прието по делото заключение, с което се устави, че Договорът за мобилни услуги №*, сключен на 22.12.2003 г. между К.Б.М.“ЕАД и А.Я.А.М. не е изпълнен от лицето, изпълнило ръкописните подписи за потребител и лизингополучател в Допълнително споразумение №* към договора за мобилни услуги между ответника и „Т.Б.“ЕАД и в Договора за лизинг от 18.06.2018 г. между ответника и „Т.Б.“ЕАД.

С приемане по делото на заключението и обстоятелството, че представените към ИМ доказателства и непредставянето от ищцовото дружество на други такива доказателства, установяващи облигационно отношение между тях и ответника, ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение, наличие на изискуеми вземания и основателността на предявените искове и неустойки и законна лихва във вр. с неизпълнение по договор от ответната страна.

За да бъде уважен иска за установяване на вземане по договорно задължение, то ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличието на облигационното отношение. В настоящото производство това не беше доказано от ищцовото дружество, като същото не представи доказателства, от които да се установи наличието на облигационно отношение с ответника.

Съдът кредитира с доверие и представената по делото съдебна-графологична експертиза, от която се устави, че представените към ИМ доказателства не са подписани от едно и също лице. Съдът приема, че твърденията на ищцовото дружество за наличие на облигационни отношение между тях и ответника, не бе подкрепено с доказателства, които да установяват наличието на облигационно отношение между тях.

Ищцовото дружество не доказа наличието на изискуеми задължения по твърдяното от него облигационно отношение. Тъй като не се установи наличието на договорни отношение между страните по делото, то и представените фактури към ИМ се явяват недължими.

Ищцовото дружество не доказа реалното потребление на услуги, начисляването на 3 задължения, тяхната изискуемост и ликвидност.

След като ищцовото дружество не представи изисканите по чл.183 от ГПК оригинали на доказателства, то същото не доказа наличието на заявление за смяна на № и ползването на този тел. № от ответника, както и че ответникът е лицето, което дължи сумите по издадените и представени към ИМ фактури. Нещо повече, не бяха представени и допълнителни договори или допълнителни споразумения към договори за периода от 2015 г. до 2017 г., с което отново не бе доказано наличието на облигационно отношение между страните по делото.

С оглед изложеното ищцовото дружество не доказа основателността на предявения от него установителен иск за наличие на задължения за неплатени от страна на ответника, като същото не доказа наличието на облигационно отношение и наличието на документ, удостоверяващ вземанията му по него.

Предвид изложеното дотук е налице основание за формиране на извод за недоказаност на твърденията на ищеца по установителна претенция, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С ИМ се претендира законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Според чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната лихва обезпечава изпълнението на поетите с облигационното отношение задължения и служи за обезщетяване при забава. Законната лихва винаги е акцесорно задължение и като такова за да възникне е необходимо наличието на главно задължение. В настоящия случай не се установи от ищеца наличието на такова главно задължение, от което да произтичат и последващите акцесорни такива. В тази връзка и искането за присъждане на законна лихва за забава е неоснователно, поради което и не следва да бъде присъждана исканата лихва за забава.