Решение № 2722 от 20.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2722 гр. София , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110126668 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Производството е образувано по предявен от „***“ ЕАД срещу ЗАД „Армеец“ частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лева, представляваща част от сума в общ размер на 7 710,26 лева по изплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди по щета № -* ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 26.08.2020г. в гр.София, на ул.“Околовръстен път“, след кръговото кръстовище на кв.“-*“, водачът на МПС с марка „---“, модел „*/“, с рег. № ***-, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата, при предприемане на маневра движение на заден ход, не се е уверил, че пътя зад него е свободен, поради което реализирал виновно ПТП с лек автомобил марка „Ауди“, модел „RS 6 -*“, с рег. № -*- НС, който към датата на ПТП бил застрахован по имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца, обективирана в полица № -*- За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № -* по която на автосервиза, извършил ремонта на автомобила била изплатена сумата в размер на 21 235,54 лева.

Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от 21 250,54 лева, в която била включена и сума в размер на 15,00 лева за ликвидационни разноски, като от ответната страна била изплатена само сума в размер на 13 540,28 1 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП-то застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на МПС марка „---“, модел „*/“, с рег. № ***-, нито наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, описания в протокола за ПТП механизъм на настъпване на същото, нито факта, че произшествието е настъпило по вина на застрахования при ответника автомобил. Оспорва претендирания размер на обезщетение с доводи, че с изплащане на сумата от 13 540,28 лева вредите са обезщетени. Поддържа, че след заплащане на тази сума от ищцовото дружество не е отправяна повторна покана или друг документ, от който да се установи, че съществува допълнително задължение по процесната щета.

Горепосочената сума е платена, тъй като в регресната покана не е съществувало увреждане на спойлер, за което се изразява становище, че не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва се размера на предявения иск с доводи, че е завишен. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на предявения иск като същия се счита предявен за сумата от 7710,26 лева.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването на ПТП, вината на застрахования при ответника водач за ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди /с изключение на увреждане на спойлер/, извършеното от ищеца плащане, както и извънсъдебно плащане от страна на ищеца по регресната претенция на ищеца на сумата в размер на 13 540,28 лева.

Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, застрахователна полица № -*- Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“, 2 уведомление за щета, опис-заключение по щета, възлагателно писмо, фактури, приемопредавателен протокол, ликвидационен акт, справка от системата на Гаранционен фонд относно наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, регресна покана и платежно нареждане за сумата от 13 540,20 лева.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че на база скицата в двустранния констативен протокол за ПТП и описания механизъм на произшествието, може да се допусне извода, че така описаните щети по лек автомобил „Ауди RS 6 -*“, са в причинноследствена връзка със застрахователното събитие и последица от него. Вещото лице е посочило, че съгласно ОУ на застрахователя автомобилът е възстановен в официален сервиз – „-***“. При калкулиране на щетите са приети цени на нови части – по цени на официален вносител, при което е направена отстъпка12 %. Вещото лице е посочило, че се откроява разликата в стойностите на подобни части за автомобили от други модели и марки, но увредения автомобил е от висока класа, с много екстри по отношение на влаганите части и оборудването му със системи за обезопасяване, управление и висок комфорт. В заключението вещото лице е приело, че стойността на ремонта на автомобила възлиза на 21 235,54 лева, от която сума ответното дружество е изплатило 13 540,28 лева. Вещото лице сочи, че в описа на ДЗИ-Общо застраховане АД не фигурира точно записа „Спойлер“, а названието „Лайсна под решетка декоративна карбон“, като от приложения аксонометричен монтажен чертеж, обективиран в констативно-съобразителната част, експертизата приема тези две наименования за една и съща част – „Спойлер под предна декоративна решетка“ или само „спойлер“. Вещото лице уточнява, че местоположението на спойлера е в предната част на автомобила под предната декоративна решетка по цялата му широчина. В конкретния случай ударът по автомобила е в предната му част, като именно едно от предназначенията на спойлера, монтиран в предната му част, е да предпазва частите след предноразположените такива от по-силни по степен увреждания. Следователно – увреждането по спойлера са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие. Спойлера от карбон не подлежи на ремонт при деформация и счупвания.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;

3 настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

В тежест на ответника е да докаже плащане.

Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на ПТП, реализирано на описаните в исковата молба дата, място и по описания механизъм, което е причинено виновно от застрахования при ответника водач и настъпилите вследствие на него вреди; наличието на правоотношения по договори за застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увреденото МПС и застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на виновния водач, и двете валидни към датата на ПТП.

Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди, както и че увреждането на процесния спойлер не е в причинно-следствена връзка с ПТП-то.

Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Предвид горното, съдът приема посочената в заключението на автотехническата експертиза стойност от 21 235,54 лева, съответстваща на пазарната стойност за възстановяване на увредения лек автомобил. Вещото лице подробно е обяснило от къде произтича по-високия размер на платеното обезщетение – от обстоятелството, че автомобилът е ремонтиран с нови части за тази марка автомобили и в официален сервиз. Вещото лице е посочило, че увредения автомобил е от висока класа, с много екстри по отношение на влаганите части и оборудването му със системи за обезопасяване, управление и висок комфорт. Видно още от заключението е, че детайлът „спойлер предна броня“ може да бъде закупен или доставен само от официалния вносител/сервиз на марката „Ауди“ за България. Съдът кредитира и заключението на вещото лице, че тъй като ударът при ПТП-то е бил в предната част на автомобила, то увреждането на спойлера е в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и последица от него.

4

В настоящия случай между страните няма спор, че преди образуване на настоящото производство ответното дружество е заплатило сумата от 13 540,28 лева, поради което е останала неплатена сума от 7695,26 лева, както и 15,00 лева разходи за ликвидация на щетата, или сумата от общо 7710,26 лева.

С оглед предходното исковата претенция следва да бъде уважена изцяло в увеличения по реда на чл.214 ГПК размер от 7710,26, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2021 г. до окончателното изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът В приложения списък за разноските по чл.80 ГПК е включена сума в размер на 50,00 лева – депозит за свидетел, който видно от протокола от проведеното на 14.09.2021 г. открито съдебно заседание е заличен и е определено връщането му на ищеца. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1317,06 лева. Претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в предвидения съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 715,51 лева, като с начислен ДДС възлиза на сумата от 858,61 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*-* да заплати на „***“, -*-, със седалище и адрес на управление: гр.София, -//-* на основание чл.411 КЗ сумата о т 7 710,26 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди по щета № -* ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*-* да заплати на „***“, -*-, със седалище и адрес на управление: гр.София, -//-* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 1317,06 лева, представляваща разноски по производството.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.