Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 829 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1413/2024
Вид
Решение № 829
Подписан
12.06.2024
В сила
06.07.2024
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330201413 по описа за 2024 година за да се произнесе намира следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-6207-000022/14.02.2024 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на Х. А. Д. с ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено от нея нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 8 точки.

Жалбоподателят, сочи в жалбата си, че не е съгласен с размера на наложеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Признава нарушението и изразява чувство за вина. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуалният си представител, който поддържа жалбата и моли наказанието да бъде намалено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по закон или пълномощие. В депозирано по делото до съда молба-становище пледира за недопустимост на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната 1 съвкупност прие за установено следното:;

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 02.02.2024 г. около 10:09 часа в с. Калековец, на кръстовището ул.

„Цар Симеон I ” и ул. „Сергей Румянцев“, Х. А. Д. управлявала товарен автомобил „МАН“ ТГХ с рег. № **** и прикачено полуремарке с рег. № **** собственост на фирма „Тоби Транс“ ЕООД, под въздействието на алкохол.

Същата била спряна за проверка от свид. Г. В. – **** и колегата му, които установили, че има признаци на алкохолно опиянение. Жалбоподателят бил изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPM0727, който отчел положителен резултат 1,09 промила в издишания въздух.

Пробата била показана на водача, като същата заявила, че консумирала алкохол предната вечер. На водача Х. Д. бил съставен АУАН с бл. № 939486 от същата дата и час за извършено от нея нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а именно, че е управлявала МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в размер от 1,09 промила на хиляда. Издаден и връчен бил и талон за медицинско изследване с № 108396 и 8 бр. стикери, където било отразено че водачът следва да стигне до УМБАЛ „Свети Г.“ Пловдив за 120 мин. Същата изпълнила предписанието в талона за медицинско изследване и дала кръвна проба за наличието на алкохол в УМБАЛ „Свети Г.“, гр. Пловдив на 02.02.2024г. в 12:38 ч. с лист за преглед на пациент № 108396/02.02.2024 г.

Съгласно протокол № 276 от 20.02.2024г. на БНТЛ Пловдив за извършена химическа експертиза за установяване наличие и концентрация на алкохол в кръвна проба № 108396 е установено наличие на алкохол в кръвната проба с концентрация 0,70 g/L.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 24-6207-000022/14.02.2024 г., с което на основание чл. 174, ал.1. т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката Х. А. Д. била наложена „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено от нея нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР отнети общо 8 контролни точки.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, писмените доказателства - протокол за 2 изготвена Химическа експертиза № 276/02.02.2024г. на БНТЛ Пловдив , протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, т алон за медицинско изследване № 108396, протокол за доброволно предаване, справка за нарушител/водач, справка за първоначална регистрация, 2 бр. оправомощителни заповеди, както и показанията на свидетелят В..

Разпитан в съдебно заседание свидетелят В. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че проверката е осъществена на случаен принцип. Повод за проверка с техническото средство било обстоятелството, че водачът миришела на алкохол, при което била изследвана, а пробата показала резултат над 1,09 промила. По тази причина свидетелят В., издал талон за медицинско изследване и съставил АУАН за нарушението в присъствието на колегата си и водача на автомобила.

Съдът кредитира показанията на свид. Г. В., тъй като същите са логични, непротиворечиви, незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, като същите се допълват взаимно и не съдържат вътрешни противоречия. Кореспондират със съставените и приобщени по делото писмени доказателства - талон за медицинско изследване, издаден на 02.02.2024 г. с начало на проверката 10:05 ч. на 02.02.2023 г., връчен на водача в 10:40 ч. на 02.02.2024 г. с отразен резултат от 1,09 промила, което съответства на акта и свидетелските показания.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че на 02.02.2024 г. около 10:09 часа в с.

Калековец, на кръстовището ул. „Цар Симеон I ” и ул. „Сергей Румянцев“, жалбоподателят Х. А. Д. е управлявал товарен автомобил „МАН“ ТГХ с рег.

№ **** и прикачено полуремарке с рег. № **** собственост на фирма „Тоби Транс“ ЕООД, под въздействието на алкохол в кръвта, установена с протокол за химическа експертиза № 276 от 02.02.2024г. на БНТЛ Пловдив в параметрите на 0.70g/L.

В процесния случай от приложения по делото Талон за медицинско изследване № 108396 се установява, че предоставеният срок е 120 мин.

Мястото на констатиране на нарушението е извън границите на град Пловдив, 3 където се намира лечебното заведение. Безспорно се установява, че талонът е връчен на лицето в 10.40 ч. в с Калековец. Жалбоподателят се е възползвала от правото си да даде кръвна проба, която е била съхранявана и изследвана законосъобразно и правилно. Законосъобразно административнонаказаващия орган е ангажирал отговорността на водача за управление на МПС с концентрация в алкохол в кръвта със стойности сочени от изследването на кръвната проба.

Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и категорично е бил установен да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и под 1,2 на хиляда, а именно в размер на 0,70 на хиляда.

От субективна страна Д. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението да не управлява МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за живота и здравето на всички участници в движението, и е искала настъпването на последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че е употребила алкохол. В този смисъл е извършил деянието си с пряк умисъл.

По спазването на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то.

Актът е съставен от компетентно лице видно от приложената оправомощителна заповед № 8121з-1612/022.12.2021 г. на МВР (т. 2.1. вр. с 1.3.1.) и е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя.

Актът е подписан от актосъставителя, свидетел очевидец на нарушението и жалбоподателя. На последния е връчен за запознаване. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. В него е посочено измереното количество на алкохол в дъха на водача и издадения талон за изследване.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

4

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Съвсем коректно, предвид установената концентрация на алкохол 0,70 g/L е определена и санкционната норма - чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Същата предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за лице, което управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително за срок от 6 месеца и глоба 500 лв . В настоящия случай предвидената санкция е в абсолютно определен размер, поради което и понататъшни съображения относно нейната индивидуализация не се дължат.

Относно молбата на жалбоподателя във връзка с намаляване наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“, доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът е в невъзможност да определи самоволно понисък такъв. В конкретния случай наложената глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен срок са във фиксиран размер, който е спазен.

Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН. Съдът намира, че определената от законодателя санкция е адекватна на значението на обществените отношения, които са непосредствен обект на защита, а именно тези свързаните с опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение, от лица употребили алкохол и качили се да управляват МПС.

По отношение на приложението на института на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г. / същият е неприложим, тъй като приложението му е изключено за нарушения по ЗДвП.