Определение № 21554 от 10.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56338/2025
- Вид
- Определение № 21554
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- ЕЛЕНА НИКОЛОВА ДИНЕВА ИЛИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 8605 от 20.01.2026 · ЕЛЕНА НИКОЛОВА ДИНЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 17465 от 05.02.2026 · ЕЛЕНА НИКОЛОВА ДИНЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 36548 от 20.03.2026 · ЕЛЕНА НИКОЛОВА ДИНЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 38675 от 25.03.2026 · ЕЛЕНА НИКОЛОВА ДИНЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за българските лични документи
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21554 гр. София, 10.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110156338 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2026 г. от 13:20 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определениe.
ПРИЕМА на основание чл. 157 ГПК представените по делото писмени документи като писмени доказателства.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 45 ЗБЛД. Ищцата твърди, че с ответника са родители на ненавършилите пълнолетие деца Владимир Ц. П., Д. Ц. П. и М. Ц. П.. Сочи, че тя и децата са с двойно гражданство – българско и македонско. Твърди, че след датите 03.01.2023 г. и 05.03.2023 г. ответникът оттеглил всички пълномощни за пътуване на децата извън страната и наложил забрана за пътуване в МВнР. През месец август 2023 г. ответникът ги изгонил от дома им в гр. София и била принудена да напусне държавата с трите деца, като за лятната ваканция издал нови пълномощни, за да заминат за Македония. На 20.09.2023 г. ответникът наложил нова забрана за пътуване на децата в чужбина. Същият инициирал производство по Хагската конвенция за връщане на децата в България, но загубил делото на всички инстанции. На 28.06.2024 г. компетентният орган в гр. Скопие възложил упражняването на родителските деца върху трите деца на майката, а на 25.10.2024 г. получила и заместващо съгласие от компетентните органи в РС Македония. Въпреки това, с това разрешение децата не можели да напускат границите на България, а само тези на Македония, т.е. могат да влязат на територията на България, но не могат да я напуснат. Поради това, моли съдът да постанови решение, с което 1 да се даде заместващо съгласие на бащата за всяко от децата да пътува в чужбина, придружени от майка си или с посочено от нея лице без баща си за срок от 5 години в държавите от ЕС, Република Северна Македония, Република Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Албания, Република Турция, САЩ, Арабска република Египет, Кралство Мароко, Тунис, Хашемитско кралство Йордания, Обединените арабски емирства, Тайланд, Танзания, Република Малдиви, както и да се издаде заместващо съгласие на бащата, майката да заяви самостоятелно издаването на международни паспорти на децата и да го получи.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на искова молба, с който признава исковете. Твърди, че никога не е създавал пречки и никога не е препятствал възможността на децата да пътуват, а наред с това е съставил декларация с нотариално удостоверяване на подписа от 13.03.2026 г. до държавите, за времето и по начина, поискани от ищцата с исковата молба. Сочи, че би я предоставил на майката, ако същата я поискала по-рано. Поради това, счита, че липсва правен интерес от страна на майката за водене на настоящото дело, доколкото бащата е предоставил съгласие, непосредствено след като е уведомен за завеждането му. Излага доводи, че признава иска и не е дал повод за завеждане на делото, поради което претендира разноски.
Предявява насрещни искове по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 45 ЗБЛД, като претендира заместване на съгласието на майката на детето за пътуването му извън Република България с баща си за срок от 5 години в държавите от ЕС, Република Северна Македония, Република Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Албания, Република Турция, САЩ, Арабска република Египет, Кралство Мароко, Тунис, Хашемитско кралство Йордания, Обединените арабски емирства, Тайланд, Танзания, Република Малдиви, както и да се издаде заместващо съгласие на майката, бащата да заяви самостоятелно издаването на международни паспорти на децата и да го получи
В срока по чл. 131 ГПК ищцата по главните искове подава отговор на насрещния иск, с който твърди, че ответникът имал непостоянно поведение – след издаването на декларациясъгласие, впоследствие я оттеглял. Сочи, че приложената декларация-съгласие към насрещната искова молба е изпратена в ГД „Гранична полиция“, но майката получила телефонно обаждане, че е необходимо бащата лично да заяви пред тях /с оглед предходното му поведение/ или да бъде представено съдебно решение. По същество, оспорва предявените насрещни искове и моли да бъдат отхвърлени.
УКАЗВА на всеки от ищците че по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, в тяхна тежест е да докажат по делото: 1) качеството на страните на родители на децата Владимир Ц. П., Д.Ц. П. и М. Ц. П.; 2) всички обстоятелства, които се твърдят и които обуславят интереса на всяко от децата да пътува извън страната до посочените държави, броя на пътуванията и тяхната продължителност във времето и несъгласието на другия родител да даде такова съгласие, респ. съгласие за издаване на необходимите за това документи.
ОТДЕЛЯ като безспорен факта, че страните са родители на децата Владимир Ц. П., Д. Ц. П. и М. Ц. П..
2
Съдът приканва страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за опазване интересите на техните деца.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21554 гр. София, 10.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110156338 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2026 г. от 13:20 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определениe.
ПРИЕМА на основание чл. 157 ГПК представените по делото писмени документи като писмени доказателства.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 45 ЗБЛД. Ищцата твърди, че с ответника са родители на ненавършилите пълнолетие деца Владимир Ц. П., Д. Ц. П. и М. Ц. П.. Сочи, че тя и децата са с двойно гражданство – българско и македонско. Твърди, че след датите 03.01.2023 г. и 05.03.2023 г. ответникът оттеглил всички пълномощни за пътуване на децата извън страната и наложил забрана за пътуване в МВнР. През месец август 2023 г. ответникът ги изгонил от дома им в гр. София и била принудена да напусне държавата с трите деца, като за лятната ваканция издал нови пълномощни, за да заминат за Македония. На 20.09.2023 г. ответникът наложил нова забрана за пътуване на децата в чужбина. Същият инициирал производство по Хагската конвенция за връщане на децата в България, но загубил делото на всички инстанции. На 28.06.2024 г. компетентният орган в гр. Скопие възложил упражняването на родителските деца върху трите деца на майката, а на 25.10.2024 г. получила и заместващо съгласие от компетентните органи в РС Македония. Въпреки това, с това разрешение децата не можели да напускат границите на България, а само тези на Македония, т.е. могат да влязат на територията на България, но не могат да я напуснат. Поради това, моли съдът да постанови решение, с което 1 да се даде заместващо съгласие на бащата за всяко от децата да пътува в чужбина, придружени от майка си или с посочено от нея лице без баща си за срок от 5 години в държавите от ЕС, Република Северна Македония, Република Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Албания, Република Турция, САЩ, Арабска република Египет, Кралство Мароко, Тунис, Хашемитско кралство Йордания, Обединените арабски емирства, Тайланд, Танзания, Република Малдиви, както и да се издаде заместващо съгласие на бащата, майката да заяви самостоятелно издаването на международни паспорти на децата и да го получи.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на искова молба, с който признава исковете. Твърди, че никога не е създавал пречки и никога не е препятствал възможността на децата да пътуват, а наред с това е съставил декларация с нотариално удостоверяване на подписа от 13.03.2026 г. до държавите, за времето и по начина, поискани от ищцата с исковата молба. Сочи, че би я предоставил на майката, ако същата я поискала по-рано. Поради това, счита, че липсва правен интерес от страна на майката за водене на настоящото дело, доколкото бащата е предоставил съгласие, непосредствено след като е уведомен за завеждането му. Излага доводи, че признава иска и не е дал повод за завеждане на делото, поради което претендира разноски.
Предявява насрещни искове по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 45 ЗБЛД, като претендира заместване на съгласието на майката на детето за пътуването му извън Република България с баща си за срок от 5 години в държавите от ЕС, Република Северна Македония, Република Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Албания, Република Турция, САЩ, Арабска република Египет, Кралство Мароко, Тунис, Хашемитско кралство Йордания, Обединените арабски емирства, Тайланд, Танзания, Република Малдиви, както и да се издаде заместващо съгласие на майката, бащата да заяви самостоятелно издаването на международни паспорти на децата и да го получи
В срока по чл. 131 ГПК ищцата по главните искове подава отговор на насрещния иск, с който твърди, че ответникът имал непостоянно поведение – след издаването на декларациясъгласие, впоследствие я оттеглял. Сочи, че приложената декларация-съгласие към насрещната искова молба е изпратена в ГД „Гранична полиция“, но майката получила телефонно обаждане, че е необходимо бащата лично да заяви пред тях /с оглед предходното му поведение/ или да бъде представено съдебно решение. По същество, оспорва предявените насрещни искове и моли да бъдат отхвърлени.
УКАЗВА на всеки от ищците че по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, в тяхна тежест е да докажат по делото: 1) качеството на страните на родители на децата Владимир Ц. П., Д.Ц. П. и М. Ц. П.; 2) всички обстоятелства, които се твърдят и които обуславят интереса на всяко от децата да пътува извън страната до посочените държави, броя на пътуванията и тяхната продължителност във времето и несъгласието на другия родител да даде такова съгласие, респ. съгласие за издаване на необходимите за това документи.
ОТДЕЛЯ като безспорен факта, че страните са родители на децата Владимир Ц. П., Д. Ц. П. и М. Ц. П..
2
Съдът приканва страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за опазване интересите на техните деца.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3