Решение № 300 от 23.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330121961 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищецът поддържа, че на 02.11.2020 г. е сключил с ответното дружество договор за кредит за сумата от 1500.00 лв.. Твърди се, че в договора е заложена клауза, задължаваща кредитополучателя да осигури обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство в срок до края на деня, следващ сключването на договора. При неизпълнение на това условие е предвидена неустойка в размер на 900.00 лв.. Ищецът излага доводи, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, тъй като реално цели неоснователно обогатяване на кредитора и скрито оскъпяване на кредита над законовия лимит. Предвид това, се претендира осъждане на ответника да върне сумата от 78,06 евро/ след допуснато изменение на иска на осн.214ГПК/, представляваща платена неустойка без правно основание , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв, с който моли да бъде отхвърлен иска.

1

От фактическа страна съдът приема за установено, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от 02.11.2020 г.. В него е фиксиран лихвен процент от 36.00% и ГПР в размер на 42.58%. Клаузата за неустойка при липса на обезпечение предвижда плащане на 900.00 лв. заедно със следващата погасителна вноска. От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е усвоил сумата по кредита и впоследствие е извършил плащане, част от което е отнесено за погасяване на процесната неустойка.

От правна страна съдът намира предявения иск за основателен.

Клаузата за неустойка за неосигурено обезпечение в срок от 24 часа е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави. Подобно изискване поставя потребителя в крайно неравностойно положение, като изисква от него действия, които практически са невъзможни за изпълнение в посочения кратък срок. Това превръща неустойката не в средство за обезщетяване на вреди, а в механизъм за изкуствено увеличаване на цената на кредита. Когато една неустойка е уговорена по начин, който излиза извън присъщите обезпечителна и наказателна функции, тя се явява нищожна. Тъй като основанието за плащане на сумата от 78,06 евро. е нищожно, ответникът е получил тази сума без правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и дължи нейното връщане. Акцесорното искане за законна лихва върху главницата също е основателно на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза съразмерно с уважения иск.

РЕШИ:

Осъжда „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159 , да заплати на К. А. Т., ЕГН **********, сумата от 78,06 евро, представляваща платена без основание неустойка по договор за кредит от 02.11.2020 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба/18.12.2024г/ до окончателното изплащане.

2

Осъжда „Стик – Кредит“ АД да заплати на К. А. Т. направените по делото разноски съгласно представените доказателства в 102.26 евро.

Осъжда „Стик – Кредит“ АД да заплати на адв. Е. И. ЕАД на осн. 38 ЗА за проц. представителство на К. А. Т. сума в размер на 200 евро/ с ДДС/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3