Решение № 9323 от 15.07.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1290/2026
- Вид
- Решение № 9323
- Подписан
- 15.07.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Веселина Чолакова
Други актове по делото
- Определение № 5384 от 29.04.2026 · Веселина Чолакова
- Определение № 5629 от 05.05.2026 · Веселина Чолакова
- Разпореждане № 5800 от 08.05.2026 · Веселина Чолакова
- Определение № 6442 от 21.05.2026 · Веселина Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.176,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а,б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 9323
Варна, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050701290 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Производството по делото е образувано по жалба от М. В. М., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0442-000098/15.04.2026 г. издадена от началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 04, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 1 бр. рег. табела № В5782К.
Жалбоподателят оспорва заповедта с основанията на чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Сочи се, че не е изпълнено задължението съгласно чл.35 от АПК и оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че не са били налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ, тъй като не са установени относими към хипотезата на чл. 171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП факти, а именно, че е предоставил, допуснал или по друг начин разрешил управлението на МПС от неправоспособно лице. Счита, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и е издадена при нарушаване на принципа за съразмерност съгласно чл.6 от АПК. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от адв. В., който поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът – началникът на сектор към ОДМВР – [област], в писмено становище и в съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че за налагането на процесната принудителна административна мярка законът не поставя като материалноправна предпоставка наличието на виновно поведение. Излага, че по делото са установени всички релевантни фактически обстоятелства, обуславящи прилагането на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
С. Н. Ж. Н. е съставен АУАН № [Наименование]от 12.04.2026 г., от младши автоконтрольор при Четвърто РУ, ОДМВР-[област] ,за извършено нарушението на чл.150 от ЗДвП. Според констатациите в АУАН на 12.04.2026 г., в 16:30 часа в [населено място], по [улица] посока улица ***, управлявал мотоциклет Сузуки РФ 600 Р, с регистрационен № ******, собственост на М. В. М., като същият не притежавал съответната категория за управляваното от него МПС, а именно категория А.
С оспорената заповед за прилагане на ПАМ, е наложена на собственика на мотоциклета, с който е извършено нарушението- М. В. М. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети 1 брой рег. табела № В5782К и СРМПС № *********.
Видно от приложената по делото справка от автоматизираната информационна система на МВР, собственик на процесното ППС е М. В. М..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. В. Д. В. , свид. Н. Ж. Н. и дадени обяснения от жалбоподателя по реда на чл.176,ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК.
Свидетелят В. заявява, че Н. Н. бил спрян за полицейска проверка в [населено място] чифлик, след като полицейските служители го следвали няколко улици. Посочва, че проверката е извършена пред гаражната врата на жалбоподателя, без към момента на спирането да им е било известно, че той живее на този адрес. След поискване на свидетелството за управление заявил, че не притежава съответната категория. При извършената справка било установено, че той не притежава необходимата категория за управление на процесния мотоциклет, както и че мотоциклетът не е негова собственост, след което бил съставен АУАН.
Свид. Н. заявява, че на 12.04.2026 г. управлявал процесния мотоциклет, собственост на М., който му бил предоставен около седмица по-рано за ремонт на спукан картер. Посочва, че не извършва търговска дейност или сервизни услуги, а ремонтира автомобили и мотоциклети като услуга. След извършване на ремонта решил да изпробва мотоциклета, за да провери дали картерът не пропуска масло след достигане на работна температура, като изминал около 300–400 метра. Заявява, че не е искал изрично съгласието на собственика за пробното управление, тъй като считал това за част от ремонта. След извършената полицейска проверка уведомил собственика за случилото се и тогава разбрал, че застраховката на мотоциклета е изтекла. Посочва още, че не е носил свидетелството си за управление, а ремонтът извършвал в гаража на дома си, намиращ се с излаз към улицата.
Жалбоподателят заявява, че познава Н. от детството им и знае, че той се занимава с ремонт на багери, камиони и мотоциклети. Посочва, че му е предоставил процесния мотоциклет за ремонт на спукан картер, като се уговорили ремонтът да бъде извършен в срок от една до две седмици, след което жалбоподателят да му се обади, за да си го прибере, срещу заплащане. След около седмица го уведомил, че е бил спрян от полицейски служители, които свалили регистрационните табели и иззели свидетелството за регистрация на мотоциклета. Сочи, че Н. е професионален шофьор и има съответната категория за управление на ТИР, като не му е било известно дали притежава и други категории за управление на ППС. Сочи, че към момента живее в [населено място], но всяка седмица посещава [населено място] чифлик.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, от надлежната страна и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По валидността на акта:
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП/. По делото е Заповед № 3653-7399/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР-[област] , с която са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДВР началниците на сектори „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-[област]. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Същата е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването й. Предвид така изложеното съдът приема, че оспорената принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган и при спазване на законовите изисквания за форма, с оглед на което не са налице основания същата да бъде обявена за нищожна.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието с целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предложение последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.
За прилагането на принудителната административна мярка от вида на процесната следва да са налице предвидените в закона обективни предпоставки – управление на моторно превозно средство от лице, което не притежава необходимата правоспособност за съответната категория, както и установяване на собствеността на ППС и съзнателното му предоставяне от страна на собственика на неправоспособния водач.
На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се представиха доказателства, които да установят, че Н. Н. е притежавал съответната категория за управление на мотоциклет. Обстоятелството, че е притежавал правоспособност за управление на други категории моторни превозни средства, включително като професионален водач, не променя този извод, доколкото правото на управление е обвързано с конкретните категории, за които водачът е придобил съответната правоспособност.
Съдът приема, че е било налице фактическото основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП "прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2 а, буква "а" от ЗДвП е длъжен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2 а, буква "а" от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма - субектът, по отношение на който, законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на ППС - в случая жалбоподателят.
По делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи че жалбоподателят е допуснал собственото му ППС да бъде управлявано от лице, което към момента се явява неправоспособен водач. Законът не предвижда наличието на виновно поведение като материалноправна предпоставка за налагането на принудителна административна мярка. Следователно установяването на вина не е елемент от фактическия състав, обуславящ прилагането на тази мярка.
Не може да бъде споделено възражението, че жалбоподателят е предоставил мотоциклета на Н. единствено с цел извършване на ремонт, поради което не е могъл да предвиди, че същият ще бъде управляван от неправоспособен водач. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е предоставил моторното превозно средство на лице, което извършва ремонтни дейности без да разполага с регистриран или оторизиран сервиз, а по твърденията му – като лична услуга. При тези обстоятелства не може да се приеме, че превозното средство е било оставено в професионален сервиз, при който собственикът основателно би могъл да разчита, че достъпът до него и извършването на пробни действия ще се осъществяват при спазване на изискванията за правоспособност.
Нещо повече, от показанията на жалбоподателя се установява, че той не е предоставил изрично съгласие за управление на мотоциклета след извършения ремонт, но и не е предприел действия, с които да ограничи или изключи възможността такова управление да бъде извършено. Предвид характера на възложената дейност и обстоятелството, че проверката на извършения ремонт по необходимост предполага изпитване на превозното средство, собственикът е следвало да прояви необходимата грижа и да се увери, че лицето, на което предоставя мотоциклета, притежава необходимата правоспособност за неговото управление.
Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1709c95-95bd-45ae-bd3a-f88bd3fdda23