Решение № 4 от 08.01.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1261/2025
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 1, т. 37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Ихтиман, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20251840101261 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5, представлявано от Н. Д.
Ч. и И. И. Г. – изпълнителни директори, чрез адв. К. П. против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“. Със същата е предявен установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 136,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 47042424248358, ведно със законната лихва от 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 5927/26.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1304/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав. Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2024 г. по първокласен път I-8 на км. 107+400 в общ. Ихтиман е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на лек автомобил „Пежо 308“, собственост на „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Произшествието е настъпило поради преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с размер: 3 метра на 80 см и дълбочина 15 см, с остри ръбове, в резултат на което са увредени следните части – предна дясна гума и предна дясна джанта.
Съставен бил протокол за ПТП № 1532583 от 17.05.2024 г., като на 19.06.2024 г. с платежно нареждане е изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 136,04 лв. Ищцовото дружество е поканило АПИ да възстанови 1 заплатеното обезщетение, като поканата е получена на 02.09.2024 г.
Ищцовото дружество е образувало на 09.01.2025 г. ЧГД № 1304/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, по което в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е постъпило възражение от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Моли се съдът да приеме за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 410 КЗ дължи на ищеца сумата от 136,04 лв., заедно със законната лихва от 09.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Моли се ответникът да бъде осъден да заплати и направените разноски по настоящото и по заповедното дело разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 17.05.2024 г. и сключен застрахователен договор – 22.01.2024 г. ОУ за застраховка на ищеца; че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило произшествието, както и че не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на мястото на произшествието. Счита, че протоколът не е изготвен след посещение на полицесйки служител на местопроизшествието, не е представен и снимков материал от мястото на твърдяното ПТП, поради което документът не е формирал обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и настъпилите вреди. Иска протоколът за ПТП да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.
Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва обстоятелството, че застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват настъпването на покрит риск. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.
По изложените съображения иска от съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира Д.одни разноски. При евентуалност възразява за прекомерност срещу претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К. П., който поддържа исковата молба. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира и направените разноски, за което представя списък.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрк. Г. Н., който поддържа отговора на исковата молба и изложените в него съображения за отхвърляне на предявените искови претенции. Сочи, че водачът на моторното превозно средство се е движел в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, а скоростта, с която сочи, че се е движел не отговаря на обективната истина и не е ясно как е установил същата. Твърди, че не са били налице моторни превозни средства, които да са се движели в насрещното платно, нито други аварирали автомобили. Сочи, че в случай че се приеме 2 заявеното от разпитания свидетел, че може би е имало друго моторно превозно средство, движещо се пред него, то той се е движел в нарушение на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, тоест не е спазвал дистанция и с оглед скоростта на движение, която не му е позволила при наличие на препятствие безпрепятствено преминаване през същото или предприемане на други действия – спиране или маневра.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка по щета № 470424242428358 от 2024 г., включваща протокол за ПТП № 1532583/17.05.2024 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“, свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, знак за първоначален технически преглед, опис на претенция № 50-01600-07624/24 от 17.05.2024 г., фактура № 0710051771/17.05.2024 г., издадена от „Ес Еф Ей Рител – 3“ ЕООД, уведомление за клиентска банкова сметка на „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 11.06.2024 г., изд. от „УниКредит Булбанк“ АД, доклад по щета и платежно нареждане от 19.06.2024 г. се установява, че „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „Пежо 308“, собственост на „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121006242, е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 136,04 лева на собственика на автомобила „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
В цитираното уведомление за щети по МПС св. К. Д. е заявил, че на 17.05.2024 г., управляваният от него автомобил по пътя между с. Нови хан и с.
Вакарел при движение в прав участък с асфалтово покритие с недобро качество преминал през дупка с големи размери и невъзможност да бъде избегната поради размера й и едновременното придвижване на автомобил в насрещното платно за движение, в резултат на което били разкъсани предна дясна гума на автомобила, а също била наранена и джанта.
Тези обстоятелства са установени и от приложения протокол за ПТП № 1532583/17.05.2024 г., в който е отразено, че автомобилът „Пежо 308“, движейки се по Първокласен път (ПП) I-8, в района на 107.000 км. в посока от с. Нови хан към с. Вакарел внезапно попада в необезопасена и несигнализирана с пътни знаци дупка с размери: дължина 3 метра; ширина 80 см; дълбочина 15 см, с остри ръбове и е повредена предна дясна джанта с гума.
На 02.09.2024 г., видно от представената обратна разписка, на Агенция „Пътна инфраструктура“ е била връчена регресна покана по щета № 470424242428358 за заплащане на ищеца на сумата от 136,04 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От показанията на св. К. Д. се установява, че при движение по пътя между с. Нови хан и с. Вакарел в посока към с. Вакарел, управлявайки автомобил „Пежо 308“ преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, която била пълна с вода и около 2 метра дълга, широка около 30-50 см, с дълбочина 13 см. Свидетелят сочи, че в резултат на преминаването 3 през дупката се спукала предна дясна гума на управлявания от него автомобил. Спрял автомобила и видял, че пред него имало спрени още два автомобила със същия проблем, като заключил, че явно и те са били преминали през същата дупка. Св. Д. сочи, че за тези два автомобила дошли хора от Вакарел, които им взели гумите и отишли да ги оправят във Вакарел.
Св. Д. в показанията си твърди, че около час и половина чакал пристигането на полицейски екип, а след това и още толкова време пристигането на „Пътна помощ“. Сочи също така, че при настъпването на инцидента срещу него се движел средно голям камион. Св. Д. заявява също, че е видял препятствието от десетина метра, като не се е движел с много висока скорост – може би с около 60 км/час.
Съдът кредитира показанията на св. Д. като обективни, последователни и непротиворечиви. Не са налице основания да не бъдат кредитирани показанията му в частта им както относно движението в насрещното платно на камион по време на инцидента, така и в частта им относно скоростта, с която свидетелят се е движел при настъпването на инцидента. По отношение на обстоятелството относно наличието или липсата и на други спрели автомобили с подобен проблем като този на управлявания от свидетеля автомобил следва да се посочи, че при изготвянето на приобщените към доказателствения материал фотоснимки тези автомобили не са се намирали на мястото на инцидента, тъй като същите са го били напуснали предвид изчакването от св. Д. на полицейските служители и на автомобила на пътната помощ.
От заключението на изготвената съдебно-автотехническа оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на 17.05.2024 г. ПТП е свързан с преминаване на процесното МПС през препятствие на пътя – дълбока неравност на пътното платно с голяма дължина, при което са били увредени предна дясна гума и джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с произшествието, описано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 329,69 лева.
При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Сочи, че възприемайки данните от показанията на водача на автомобила при движение с 60 км/час и възприемане от негова страна на процесната неравност от разстояние 10 метра, а също и при наличие на насрещно движещ се камион, то това препятствие ще се яви непредотвратимо за водача, тъй като опасната му зона за спиране би била поне 27 метра.
Твърди, че е възможен и различен механизъм на настъпване на вредите, но не са налице данни по делото за такъв – удар в бордюр или удар в дълбока шахта.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число и в случаите относно вреди, произтичащи от неизпълнение на 4 договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са:
- съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице, покриващо конкретния застрахователен риск и заплащането на застрахователно обезщетение на същото;
- наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.