Определение № 784 от 19.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. София, 19.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20228002103865 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите на Република България, чрез юрк. Д. Д., срещу въззивно решение № 909 от 20.06.2022 г. по в.гр.д. № 829/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262211 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 13210/2018 г. на Софийския градски съд. Със същото решение на Софийския апелативен съд е отменено и допълнителното решение от 21.07.2021 г., постановено по гр. дело № 13210/2018 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК на ищеца за допълване на първоинстанционното решение № 262211, и вместо това държавата е осъдена да заплати на В. К. законна лихва върху сумата 520 596, 96 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.10.2018 г. до окончателното □ плащане. С първоинстанционното решение Република България, чрез министъра на финансите, е осъдена на основание чл. 4, § 3 ДЕС, да заплати на В. К. сумата 520 596, 96 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди в резултат от нарушение на правото на ЕС. С първоинстанционното решение е върнат на основание чл.

130 ГПК предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС против Народното събрание на Република България и Районен съд -Сливница, като производството по делото е прекратено срещу посочените ответници. В тази част, имаща характер на определение, решението на Софийския градски съд е влязло в сила.

В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на въззивното решение, а по същество и за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искането е за обезсилване на обжалвания акт, а в условията на евентуалност за неговата отмяна.

1

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на вероятна недопустимост на въззивното решение. Излагат се доводи, че държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 ГПК от министъра на финансите, не притежава нито материалноправна, нито процесуалноправна легитимация да отговаря по така предявения иск. Касаторът счита, че държавата следва да участва в производството именно чрез своите процесуални субституенти, а конституирането й чрез министъра на финансите било недопустимо и необосновано. В подкрепа на своите изводи цитира решение по в. гр. д. № 5037/2018г. и решение по в.гр.д. № 3062/2021 г. и двете на Апелативен съд София по аналогични случаи. Позовава се също така на т. 6 от ТР № 3 от 2005 г. по тълк. д.

№ 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 2948 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 12049/2019 г. на СГС, определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 1867/2015 г., ГК, III г. о. Поддържа се, че ответникът по искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ следва да се определи по реда на чл. 7 ЗОДОВ и като такъв съответно да бъде конституиран държавният орган, от чиито неправомерни действия/бездействия е причинена вредата.

На следващо място се поддържа, че решението на Софийския апелативен съд е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, защото чрез него се толерира престъпна дейност, която е изрично призната от ищеца с признаването и със съгласието му с квалификацията на деянието му и с наложеното му наказание в качеството му на подсъдим по НОХД № 777/2016 г. на Районен съд - Сливница. Касаторът счита, че се касае до злоупотреба с право от страна на ищеца, в подкрепа на което се позовава на мотивите в т. 30 на определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/17 на СЕС.

Твърди се още и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните два въпроса: 1. "При изричното посочване в специалния материален закон (чл. 2в, ал. 1, т. 2, чл.

7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ) и в процесуалния закон (чл. 205, ал. 1 АПК) на реда и органите, които следва да отговарят за обезщетения на вреди, причинени на граждани и юридически лица от правораздавателната дейност, има ли законово основание решаващият спора съд да приеме друг ред и други органи?"; и 2. "След като в т. 6 от Тълкувателно решение № 3/2005г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че пасивно легитимиран ответник по искове за обезщетение за вреди, причинени на граждани, е държавният орган юридическо лице, с който съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения (в какъвто смисъл е и задължителната практика на ВКС в Решение № 1070 от 27.09.1993 г. по гр.д. № 2183/1992 г., IV г.о., и Определение № 269 от 8.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1867/2015 г., III г. о., ГК ), а в Решение № 249/15.01.2021 г. по гр.д. № 4069/2019 г., IV г.о., се поддържа друго становище, а именно: че по искове за обезщетение на вреди поради нарушение на общностното право пасивно легитимиран ответник е държавата, представлявана от министъра на финансите, следва ли да се счита, че последните две решения противоречат на задължителната практика на ВКС и какво произтича от това?". Твърди се, че е налице противоречие с цитираната във втория въпрос практика на ВКС.

Поддържа се също така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните въпроси: 1.

"Представлява ли нарушение на правото на ЕС по смисъла на Регламент (ЕО) № 1889/2005 2 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година, одобряването на споразумение по реда на чл. 381-384 (Глава двадесет и девета) НПК от 06.11.2016 г., с което подсъдимият се е признал за виновен и се е съгласил с наложеното му наказание и с отнемането предмета на престъплението в съответствие с разпоредбите на чл. 251 НК (в редакцията преди изменението им от 17.07.2017 г.) и ако да - "достатъчно съществено" ли е било това нарушение по смисъла на чл. 4, § 3 ДЕС и чл. 9, § 1 от Регламента, след като тези норми от правото на ЕС не дефинират специфични изисквания към държавите членки за определяне на санкциите за умишлени престъпления от общ характер, а им предоставят право на самостоятелна преценка и тълкуване?"; 2. "Имал ли е основание Районният съд в [населено място] към 08.11.2016 г. (когато е одобрил споразумението с ищеца - подсъдим по НОХД № 777/2016 г.) да отправи преюдициално запитване до СЕС за съответствието на чл.

251 от НК - в редакцията му към тази дата, с правото на ЕС, след като институтът за преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси в НПК (въведен с новата Глава тридесет и седма) е в сила след една година - от 05.11.2017 г.)?"; 3. „Има ли ретроактивно действие, или има действие ex nunc, определението на СЕС от 30.01.2019 г. по съединени дела С-335/18 г. и С-336/18 г., според което разпоредбите на чл. 4 §2 и чл. 9 §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година не допускат национална правна уредба, предвиждаща за неизпълнение на предвиденото в Регламента задължение за деклариране на парични суми над 10 000 евро при преминаване на външна граница на държава членка наказание лишаване от свобода или глоба, както и отнемане предмета на престъплението в полза на държавата?". Сочи се противоречие с решения на СЕС по следните дела: C-224/01 Kobler, C-173/03 Traghetti del Mediterraneo SpA, C-168/15, C-278/05 Robins, C-392/93 British Communications, C-255/14 Chmielewski, C-190/17 Lu Zheng и др.

Във връзка с твърдяното наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1. "С оглед нормата на чл. 46, ал. 1 ЗНА, съгласно която разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, по кои правила следва да се решава въпросът за пасивната процесуална легитимация по делата на обезщетение на вреди, причинени от дейност на правораздавателни органи - по правилата на ЗОДОВ и АПК, или по други правила и основания и кои са те?"; 2. "Ако осъдително решение по иск за обезщетение на вреди от нарушения на норми от общностното право е обосновано с решения на ВКС, които са в противоречие със задължителната практика на ВКС, в т.ч. и с тълкувателно решение, при обжалване на осъдителното решение по касационен ред длъжен ли е касационният съд да се произнесе по жалбата по реда на чл. 293 ГПК, или е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 292 ГПК, като спре производството по делото и направи предложение пред общото събрание да постанови ново тълкувателно решение?". Сочи се, че така формулираните въпроси ще допринесат за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона, съобразно произтичащия от чл. 5 ГПК принцип, тъй като въззивният съд е приложил разпоредбите на закона (чл. 2в, ал. 1, т. 2, чл.

3

7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ) в противоречие с правната логика и действителния им смисъл.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба В.

К., със съдебен адрес - [населено място], в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Не претендира деловодни разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че производството е било образувано по искова молба, уточнена с няколко допълнителни молби, с която съдът е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС за солидарното осъждане на Народното събрание на Република България, Районен съд Сливница и Държавата, представлявана от министъра на финансите, да платят на ищеца сумата 520 596, 96 лева или 266 177 евро, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от нарушаване правото на ЕС. Доколкото впоследствие с първоинстанционното решение производството е било прекратено по отношение на ответниците Народно събрание на Република България и Райнонен съд - Сливница и същото е влязло в сила, това не е било предмет на въззивната проверка.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че не се спори между страните, че на 06.11.2016 г. е образувано незабавно производство № 63/2016 г. по описа на Столична митница против ищеца В. К. за това, че на 06.11.2016 г. на Митнически пункт Калотина, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", при влизане от Република Сърбия в Република България, не е изпълнил задължението си да декларира парични средства, пренасяни през границата на страната, в размер на 266 177 евро и 3 865 турски лири.

Впоследствие по внесения от Районна прокуратура - Сливница обвинителен акт за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК и в образуваното пред Районен съд - Сливница НОХД № 777/2016 г., което е приключило с протоколно определение № 285/08.11.2016 г., наказателният съд е одобрил постигнатото по реда на чл. 384, вр. с чл. 382, ал. 7 и чл. 24, ал.

3 НПК споразумение между подсъдимия В. К. и представителя на Районната прокуратура Сливница. Посочено е, че стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, поради което и на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК, подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок 8 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 НК за срок три години, а на основание чл. 251, ал. 2 от НК в полза на държавата се отнемат 266 177 евро и 3 865 турски лири - веществени доказателства, предмет на престъплението. Не се спори, че след постановяване на определение от 12.07.2018 г. на СЕС по дело № С-707/2017 по отправено преюдициално запитване от Районен съд Свиленград, с което е прието тълкуване на член 9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, Народното събрание е изменило Наказателния кодекс, отменяйки алинея 2 на чл. 251 НК, обн. ДВ брой 83/2019 г.