Решение № 8659 от 28.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8659 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110151030 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Застрахователно дружество „Е..“ АД, ЕИК ., с която срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК . е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане сумите 1 597, 38 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице „ФИРМА“ ООД и 228, 00 лв. разноски за извършен превод от английски eзик на част от документи по щетата. Претендират се и законна лихва от датата на исковата молба, както и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между него и „ФИРМА“ ООД бил сключен договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, обективиран в полица № . от 2019 г. със срок на валидност 01.12.2019 г. – 30.11.2020 г.

На 21.11.2020 г. по силата на договор за превоз „ФИРМА“ ООД изпратило чрез ответника „ФИРМА“ от Б. до търговец в И. осветителни тела на обща стойност 76 170, 92 евро, съгласно фактура № ./19.11.2020 г. Стоката следвало да се превози с камион рег. № ., теглещ ремарке с № ..

Твърди се, че на 24.11.2020 г. пред паркинга на адреса за разтоварване в И., когато шофьорът си почивал, брезентът на камиона бил срязан и била 1 открадната част от превозваната стока, а именно: 75 бр. лед прожектори по 100 вата, лед лента 400 м и 2 бр. улични лампи по 100 вата – всичко на стойност 816, 73 евро или 1 597, 38 лв.

За настъпилото застрахователно събитие при ищеца било депозирано уведомление за щета № ./11.12.2020 г., във връзка с което била образувана щета № ./2020 г. Било определено обезщетение, равняващо се на 100% от фактурираната стойност на липсващия товар, а именно – 1 597, 38 лв. След приспаднато самоучастие на застрахованото лице било изплатено обезщетение в размер на 1 304,01 лв.

Според ищцовата страна с плащането на това обезщетение тя е встъпила в правата на застрахования товародател „ФИРМА“ ООД срещу причинителя на вредата – ответникът превозвач „ФИРМА“, който отговарял за цялостната или частична липса на товара от момента на приемането му до момента на доставянето.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който не се оспорва иска. Отправя се искане за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на дружеството „Д..“ ЕАД, ЕИК ..

Ответната страна твърди, че с това дружество е сключила застраховка „Отговорност на превозвача за товари по шосе“, обективирана в полица № ./08.10.2020 г., със срок на действие 16.10.2020 г. – 15.10.2021 г., по силата на която застрахователят е следвало да отговаря пред трети лица, в случай че превозвачът им причини вреди. Въпреки че е завел щета № . и към настоящия момент „Д..“ не е изплатило обезщетение за настъпилите вреди от процесната кражба. При това положение ответникът превозвач счита, че третото лице помагач следва да бъде обвързано от мотивите на решението, в случай че с него бъде осъден да заплати регресната претенция на ищеца по главния иск, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за настъпилите при превоза вреди на товар.

Ето защо ответникът „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК . предявява при условията на евентуалност и обратен осъдителен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК против „Д..“ ЕАД, ЕИК: . за заплащане на сумата по главния иск. Претендира се и законна лихва върху тази сума от датата на обратната искова молба /05.11.2021 г./ до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач и 2 ответник по обратния иск „Д..“ ЕАД, ЕИК: ., с който оспорва обратния иск по основание и размер. Твърди, че процесното събитие не съставлява покрит риск по аргумент от т. 4.10.2 от ОУ, приложими към застраховката. Оспорва исковата претенция и по размер, при твърдения, че същия не отговаря на разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие неточно изпълнение от превозвача по договор за превоз на товари от 21.11.2020 г., е настъпило конкретното застрахователно събитие – недоставяне на осветителни тела на обща стойност 1 597, 38 лв., поради кражба на същите, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди /стойността на откраднатия товар/.

В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението си.

Установява се от представените по делото с исковата молба писмени доказателства, че със застрахователна полица № . от 28.11.2019 г., между ищцовото дружество и „В..“ ООД, е сключена застраховка „Товари по време на превоз” със срок на застрахователно покритие от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г., при застрахователна сума 100 000 евро на превозно средство и застрахователна премия, която се определя ежемесечно на базата на реално извършените превози. Уговорено е самоучастие в размер на 150 евро от всяка щета. Между страните не се спори, че дължимите вноски по застраховката са платени изцяло от застрахованото лице. Приложени са и приети от застраховащия Общи условия, неразделна част от договора за застраховка.

Видно от представената с исковата молба международна товарителница, по време на действието на застраховката е възникнало правоотношение по договор за автомобилен превоз на стоки, по силата на който ответникът "ФИРМА" ООД, в качеството му на превозвач, е поел задължението да извърши превоз на стоки от Б. за И., като за изпращач на товара е посочено 3 застрахованото при ищеца дружество „В..“ ООД.

От приетите по делото уведомление за щета карго, претенция за обезщетение, доклад за подадена жалба, както и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установява, че при извършване на превоза, по време на престой за почивка на улицата пред адреса за разтоварване в И. е извършена кражба на част от превозваната стока, а именно: 75 бр. лед прожектори по 1 100 вата, лед лента 400 м и 2 бр. улични лампи по 100 вата. Обстоятелството за липса на стоки се потвърждава и от съставената между страните международна товарителница, в която е отбелязано, че стоката е получена с резерви, поради установени липси вследствие на извършена кражба.

При тези данни съдът приема, че е налице неизпълнение на задължението на превозвача "ФИРМА“ ООД по сключения с "В..“ ООД договор за превоз, защото предадените за превоз стоки не са били доставени в цялост. Неизпълнението на задължението на превозвача по договора за автомобилен превоз представлява факт, който на основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 67 Закон за автомобилните превози поражда договорна отговорност за превозвача.

От представения доклад – заключение по застраховка „Товари по време на превоз“, се установява, че по предявено от страна на "В.. " ООД искане, при застрахователя е образувана преписка по щета № ., както и че е одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1 597,38 лв., изчислено на база стойността на откраднатата стока, съгласно приложените фактури и съобразно изискването на чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари. На застрахованото лице е преведена сумата 1 304,01 лв., след приспадане на договореното в застрахователната полица самоучастие в размер на 293,37 лв. /левова равностойност на 150 евро/.

Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в настоящата хипотеза чл. 419 КЗ, представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в местоназначението – чл. 419, ал. 2 КЗ и ако не е уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз – чл. 419, ал.3 КЗ. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не 4 отговорността на превозвача /вж. решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г. на ВКС, I т. о./.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, съгласно чл. 410 КЗ.

С оглед на това правило и предвид разпоредбите на чл. 374, ал. 1 и 2 КЗ уговорената и поета от застрахованото лице сума за безусловно самоучастие в размер на 150 евро /с левова равностойност 293,37 лв./ не следва да се присъжда на застрахователя, следователно предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 1 304,01 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение и 228, 00 лв. обичайни разноски във връзка с определянето му /за извършен превод от английски eзик на част от документи по щетата/, или в общ размер на 1 532,01 лв., а за разликата до пълния предявен размер 1 597,38 лв. да се отхвърли.

На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 01.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на спора по главния иск, следва да бъде разгледан и заявения при условията на евентуалност обратен иск, поради сбъдване на процесуалното условие за това.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между „ФИРМА“ ЕООД и „Д..“ ЕАД е бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача за товари по шосе“, обективирана в полица № ./08.10.2020 г., със срок на действие 16.10.2020 г. – 15.10.2021 г., по силата на която застрахователят „Д..“ ЕАД е следвало да отговаря пред трети лица, в случай че превозвачът "ФИРМА" ООД им причини вреди. Видно от застрахователната полица, страните са уговорили, че застрахователното покритие по нея се определя в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари и е валидно за всеки превоз от момента на издаване на С. – товарителницата до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено за краен пункт.

Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или 5 повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Когато обект на застраховането са стоки и товари, за превоза на които се прилагат правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както е в случая, отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача” е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията. /вж. решение № 127 от 05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г.на ВКС, решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г.на ВКС, решение № 27/29.07.2016 г. по т. д. № 2415/14 г. на ВКС/. Това означава, че за отношенията от застрахователния договор се прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ, респективно застраховката покрива отговорността на превозвача, а не вредите, причинени на товара.

Следоватeлно предявеният обратен иск намира своето правно основание в чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ. Основателността на осъдителният иск, предявен от застрахования делинквент против застрахователя, предпоставя наличие на твърдяно валидно застрахователно правоотношение по застраховка "отговорност на превозвача на товари по шосе", в срока на покритие на която е настъпило застрахователно събитие – покрит риск по застраховката, от което е последвала отговорността на превозвача за вреди, уведомяване на застрахователя за събитието, размера на застрахователното обезщетение и удовлетворяване на увреденото лице от застрахования делинквент.