Решение № 55 от 02.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Христина П. Николова като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300602460 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260135 от 12.10.2021 г. по НЧХД № 6232/2020г., Районен съд-Пловдив, 8 н.с. е признал подсъдимата В. Й. Р. за виновна в извършване на престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като й е наложил на основание чл.54 от НК наказание глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание. Съдът се е произнесъл и по направените разноски.

Срещу присъдата е депозирана жалба от подсъдимата чрез нейния защитник, в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде призната за невинна подсъдимата и оправдана по повдигнатото й обвинение.

В хода по същество на делото пред окръжния съд процесуалните представители на частния тъжител М.Г.-адв.К. и адв.Г. аргументираха искането си за потвърждаване на първостепенната присъда като правилна и законосъобразна, приемайки, че са налице достатъчно доказателства за осъществяване състава на процесното престъпление по чл.147 от НК.

Тъжителят Г. се съгласи изцяло с позицията на своите повереници по делото.

При въззивните прения адв.М.-защитник на подсъдимата, пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, като претендира да бъде отменена 1 същата изцяло и бъде призната подзащитната й Р. за невинна по повдигнатото й обвинение. Аргументира се с липсата на достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме, че стореното от подсъдимата се субсумира под разпоредбата на чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимата Р. се присъедини към изложеното от своя защитник и в последната си дума отправи молба да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, намери, че въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя е подадена в срок, от лице, което притежава съответната активна процесуална легитимация да обжалва присъдата.

В преценката на делото по същество, въззивната инстанция намира, че са налице предпоставките за ревизиране на съдебния акт с неговото изменение по реда на чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.2 и т.4 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата В. Й. Р. е родена на ********. в гр. П.. Тя е б., б. г. е, разведена, не е осъждана, има ЕГН: **********.

Частният тъжител М.Г. и подсъдимата В.Р. били преподаватели в "Технически университет - София", Филиал Пловдив, Катедра "Електротехника", като години наред отношенията им били коректни и колегиални. От 2019г. поведението на Р. към частния тъжител, а и към други колеги, се променило, като след проведена годишна инвентаризация, в комисията по която участвала и подсъдимата, последната започнала да отправя обвинения към Г., мотивирани с твърдяни от нея липси. Макар че според окончателното становище на инвентаризационната комисия, липси за 2019г. в Катедра "Електротехника" не били констатирани и всички описи били подписани от всички членове на комисията /вкл. и от Р./, без възражения или особено мнение, подсъдимата започнала в устна форма и в писмени доклади и писма до ръководството на учебното заведение да твърди, че колегата й Г. е извършил злоупотреби с имущество на университета. В тези писмени доклади и устни изказвания пред Катедрения съвет Р. отправяла нееднократно твърдения, че частният тъжител имал от години доказано неморално и неетично поведение, което било „хем престъпно, хем нахално“, че е лъгал четири години цялата катедра относно два SSD и пр. Тази деятелност на подсъдимата била квалифицирана от ръководството на Филиал Пловдив към ТУ-София като нарушение на Етичния кодекс, като се акцентирало върху презумпцията за невиновност, поради което със Заповед №160/31.07.20г. на служителката било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

На 02.09.20г. Р. се явила за връчване на Заповедта, но отказала да получи документа, което било удостоверено с двама свидетели.

2

Недоволна от наложеното й наказание, подсъдимата депозирала на 09.09.2020г. подробно възражение до Ректора на ТУ София и Директора на Филиал на ТУ Пловдив, в което изложила аргументация във връзка с нееднократно отправяните по адрес на тъжителя обвинения от нейна страна, за които й била наложена атакуваната от нея дисциплинарна санкция. Според избрания от Р. подход, в изложението си същата е цитирала вече отправяни от нея през минал период обвинения към Г., като след всяко от тях навеждала аргументи, с които според нея се мотивирало поведението й.

Няколко дни по-късно отново през месец септември 2020г.-на 25.09.2020г. подсъдимата разпратила от служебната си електронна поща писмо до редица адресати, всички колеги на частния тъжител, а и на самата Р., в което последната написала за М.Г. следното: „Човекът, който мами, лъже, злоупотребява със служебно положение /успя да накаже колежката, която го документира/". По повод писмото на подсъдимата от 25.09.20г., в което същата употребила посочената реплика, Р. била уволнена дисциплинарно от учебното заведение със Заповед №236/27.10.20г.

Впоследствие подсъдимата сигнализирала и прокуратурата със своите твърдения, като във връзка с нейна жалба било образувано на 16.12.21г. досъдебно производство срещу неизвестен извършител с оглед евентуално извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за това, че през месец януари 2020г. длъжностно лице в кръга на службата си е съставил официален документ, в който са били удостоверени неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и изявления.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно, поради което се споделя и от този съдебен състав.

Първостепенният съд при формиране на крайните си фактически изводи е отчел показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели:П.

К., П.Й. и И.Т., както и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства-разпечатка от изпратеното по електронната поща на подс.Р. писмо от 25.09.20г., възражение на В.Р. от 09.09.20г., Заповед №160/31.07.20г. за наложено дисциплинарно наказание „забележка“, Заповед №236/27.10.20г. за дисциплинарно уволнение, доклад вх. №19/14.01.20г. от В.Р. като член на инвентаризационната комисия, писмо изх. №237/03.09.21г. от Директора на Филиал Пловдив на ТУ-София относно резултатите от инвентаризацията от месец декември 2020г. в Катедра „Електротехника“, ведно с приложените към него заверено копие от инвентаризационен опис със сравнителна ведомост, свидетелство за съдимост.

С оглед наведените възражения от защитата за недоказаност на предявеното на подсъдимата обвинение, настоящият състав също проведе съдебно следствие. В неговите рамки бяха депозирани допълнителни 3 обяснения от Р. и изискана и получена официална информация и документи, надлежно приложени по делото. Извличащото се от тях не води до промяна в приетите от районния съд за установени релевантни факти, напротив, потвърждава същите и допринася за формирането на съдийското убеждение по изискуемият се в чл. 303 ал.2 от НПК начин.

При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в първата съдебна фаза. Депозираната в срок частна тъжба отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, като съдържа всички факти, обосноваващи обвинителната теза за вменената във вина на Р. деятелност, а и възражения за годността на процесуалния документ не се навеждат от подсъдимата и нейния защитник.

Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване на принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения. И служебно не се откриват такива от категорията на абсолютните, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305, ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на закона.

Районният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване, не е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници, не се констатира некоректно, превратно или неточно интерпретиране на събраната информация.

Правилно първият съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, отчитайки тяхната последователност, взаимното им съответствие и безпротиворечивост по основните факти от предмета на доказване. От друга страна, изложеното от въпросните свидетели е в синхрон с извличащите се от писмените доказателства, а и от обясненията на подсъдимата факти по основните въпроси от предмета на доказване, поради което показанията им следва да се кредитират, така, както правилно е сторил районният съд.

И пред тази инстанция подсъдимата даде обяснения по предявеното й обвинение, в които признава, че е депозирала инкриминираното възражение от 09.09.20г., както и че е разпратила по служебната си електронна поща писмото от 25.09.20г., но заяви, че по време на инвентаризацията наистина са били констатирани липси, които същата свързва с поведението именно на тъжителя Г.. По отношение на подписаните вкл. от нея като член на инвентаризационната комисия протоколи, в които е документирано, че няма установени липси, подсъдимата твърди, че това е сторила под психологически натиск на ръководителя на Катедрата, както и поради това, че „нямало време, понеже събитията“ се случили между 12 и 18 декември 2019г.

4

В обобщение на горното, няма спор по делото, че съответно на 09.09.20г. и на 25.09.20г. подсъдимата е изпратила инкриминираните възражение, респ. електронното съобщение със съдържанията и при обстоятелствата, отразени в частната тъжба и възприети от първостепенния съд. Всъщност междувпрочем, акцентът на защитната претенция е твърдението за неправилно приложение на материалния закон, аргументирано с липсата на съставомерните елементи на престъплението „клевета“.

Водим от горните изводи за фактите по делото, въззивният съд споделя част от правните доводи на първата инстанция, обективирани в мотивите към обжалваното решение, като намира, че същите са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с установените по делото факти.

Правилно първостепенният съд е приел, че изпращането на 25.09.20г. на съобщение от електронната поща на подсъдимата до редица нейни и на тъжителя колеги, в което е употребила по адрес на Г. израза:„човекът, който мами, лъже, злоупотребява със служебно положение“ се субсумира под разпоредбата на чл.147 ал. 1 от НК.

В настоящия случай в електронното писмо са посочени напълно конкретизирани обстоятелства по отношение на частния тъжител, които се характеризират като позорни. Подсъдимата всъщност е манифестирала ясно и категорично твърдение за общественоукоримо поведение на тъжителя с изречението, съдържащо квалификациите „човекът, който мами”, „лъже“, „злоупотребява със служебно поведение“. В съобщението от 25.09.20г. е изразено категорично убеждение, че подсъдимият осъществява подобна деятелност, което категорично опровергава защитната теза, че става въпрос не за правомерно упражнено от Р. гражданско право да подава сигнали при констатирани от нея нарушения. Такива сигнали същата е депозирала до ръководството на учебното заведение, в което работят тя и тъжителят, а така също и до прокуратурата, които именно са инстанциите, които са призвани да извършат проверка и вземат отношение по отправените от Р. твърдения и обвинения. Израз на това право, признато в редица решения на ЕСПЧ и националните ни съдилища, а и на правото на лична защита в едно санкционно производство, каквото е дисциплинарното, е и инкриминираното възражение на Р. от 09.09.20г. във връзка с наложената й „забележка“.