Решение № 347 от 06.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Разлог, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101367 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ, подадена от Я.С.К., с ЕГН*, от г.Р., у.

„Б.К.“№31, е.1, а.2, ч/з адв. С.П. и адв. В.П., с/у „Б.А.К.Т.“ООД, ЕИК*, с адрес г.Р., у.

„И.”№88, представлявано Б.В.Б. и А.Б.Б. – заедно и поотделно.

Ищецът е предявил обективно съединени искове, с които претендира заплащане на трудовото му възнаграждение за периода от 01.07.2024 г. до 13.08.2024 г. общо на 6`566.00 лв., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на настоящата ИМ пред Рг.РС до окончателното изплащане на дължимата сума и мораторна лихва от 186.45 лв. за периода от 18.05.2024 г. до 31.10.2024 г.

С ИМ, ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В СЗ ищецът, ч/з процесуалния си представител, поддържа исковете и направените доказателствени искания.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който не оспорва факта, че м/у ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение за исковия период и че същият е престирал труд. Възразява досежно основателността на иска, оспорвайки размера на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за сочения в ИМ период.

В СЗ ответникът, ч/з процесуалния си представител, поддържа писмения отговор. Излага съображения за неоснователност на иска предвид събраните в хода на съд. дирене док-ства.

Претендира присъждане на разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото докства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не оспорват фактите, че са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на ТД №20 от 15.05.2023 г., по силата на който Я.К. е заемал длъжността „Шофьор т. а." /м/ународни превози/ при „Б.А.К.Т.“ООД, ЕИК*.

Не се оспорва и факта на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 17/13.08.2024 г.

По делото е приет като писмено доказателство РКО, без № и дата за сумата от 5`000.00 лева с основание „аванс заплата“ и с дата в графа „пълномощно №/дата“ от 27.09.2024 г. /л.14 от делото/.

1

В хода на процеса във вр. с направеното оспорване на РКО са допуснати, изслушани и приети СГрЕ, съгласно които подписът в графата „получил сумата“, е положен именно от ищеца.

По делото е прието заключение и на ВЛ, изготвило ССчЕ. От него се установява, че в счетоводството на „Б.А.К.Т.“ООД за м.07.2024 г. на ищеца са начислени - заплата + клас от 944.20 лв., от които 211.51 лева са удържани за осигуровки и данък. Начислени са и 5`680.00 лева командировки. Според ВЛ начислените суми, които ищецът има за получаване са общо на 6`412.69 лева, от които 732.69 лв. са осчетоводени като платени в брой по сметка „Каса“.

За м.08. са начислени - заплата + клас от 343.35 лв., от които 76.91 лв. са удържани за осигуровки и данък. За получаване са начислени 266.44 лева, които са осчетоводени като платени в брой по сметка „Каса“.

Общо сумите, които са начислени за получаване за периода от 01.07.2024 г. до 13.08-2024 г. са 6`679.13 лева. От тях 999.13 лева са осчетоводени като платени в брой.

ВЛ е установило, че в ответното дружество има РКО за получени суми от ищеца от 5`000.00 лева, които не са осчетоводени по сметка „Каса“ и към датата на изготвяне на експертизата.

В СЗ, ВЛ заяви, че РКО за сумата от 5`000.00 лева не съдържа необходимите реквизити, съгласно на изискванията на ЗСч.

При изпълнение на процедурата по чл.176 от ГПК, се установи че управителят на ответното дружество А.Б., лично е попълнил РКО за сумата от 5`000.00 лева с основание „аванс заплата“.

В подкрепа на възражението за извършени плащания по делото са приети извлечения от банкова сметка на ищеца.

Приета е и служебна бележка от „Е.Е.“ООД, в уверение, че Я.С.К. е служител във фирмата и от 05.09.2024 г. до датата на издаване на същата – 07.02.2025 г., е на обект К.-Ф..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени док-ства и писмени доказателствени средства, в частност заключенията на ССчЕ и на основната и повторна СГрЕ и СТЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, а по същество – частично основателни, предвид следните съображения:

По силата на чл.128 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Касае се за основно задължение на работодателя като насрещна престация с/у положения труд от работника или служителя, който е възмезден (чл.242 КТ). Трудовото възнаграждение следва да се плаща от работодателя всеки месец, доколкото м/у страните не е уговорено друго (чл.270, ал.2 КТ).

Съгласно чл.270, ал.3 от КТ, изпълнението на произтичащо от писмен ТД парично задължение за изплащане на дължимо трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и посредством документ за банков превод по влог на работника. Изготвянето на ведомостите е предварителна счетоводна дейност и не установява наличието на плащане до полагането на подпис от работника или служителя, или от пълномощника му, с който се удостоверява получаването на сумата, или до превеждане на трудовото възнаграждение на влог в банка.

В практиката се приема, че годно доказателствено средство за получаването на всякакви плащания в трудовите правоотношения е всеки нарочно съставен за целта документ /в т.см. решение №131/12.07.2018 г. по г.д.№131/2018 г., на ВКС, IV г.о./. В Решение №141/30.10.2010 г. по г.д.№2715/2008 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270, ал.3 КТ.

В случая за доказване плащането на претендираните трудови възнаграждения ответникът е представил 1 бр. разходен касов ордер. Тъй като разходният касов ордер е 2 частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващ факта на заплащане на посочената в него сума, то за да бъде зачетена доказателствена му сила следва да е подписан от получателя на сумата. Само в този случай този документ представлява писмено извънсъдебно признание на получателя на този неизгоден за него факт– получаването на сумата.

Ищецът оспорва верността на РКО, макар подписът в графата „получил сумата“ да е изпълнен от него.

В правната теория се приема, че когато обективираното в подписан частен документ изявление действително принадлежи на подписалото го лице, но изявлението не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, такъв документ не е неистински по смисъла на чл.193 от ГПК, а е налице документ с невярно съдържание по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Точно защото документът с невярно съдържание не е неистински документ, при решаване на правния спор във вр., с който е представен документа, съдът не го изключва от док-ствата по делото, а го обсъжда и преценява с оглед на всички данни и докства.

В настоящия случай съдът не възприема довода на ответното дружество, че трудовото възнаграждение, ведно с дължимите командировъчни за пътни, дневни и квартирни на ищеца е заплатено с РКО, без № и дата, но с дата в графа „пълномощно №/дата от 27.09.2024 г. /л.14 от делото/. По разбиране на съда същият не отговаря на изискванията на ЗСч – липсва № и дата, липса на адрес /изписаният адрес не е нито настоящ, нито постоянен адрес на ищеца/, липса на нанесени данни за лична карта, липса на нанесени данни в графата „за“, липса на подписи в графата „гл.счетоводител“, както и в графата „броил сумата“ . В посочения РКО, като основание за превода е отразено единствено "аванс заплата", без да е посочено за кой месец се отнася или каква част е дължима за аванс, за командировъчни и каква за трудово възнаграждение. Действително РКО, съгласно приетите заключения по СГрЕ, е подписано от ищеца. От събраните по делото писмени док-ства не се установи ищецът да е упълномощавал някого да получава вместо него следващото му се възнаграждение и изобщо да е изразявал волята си то да му се изплаща не лично, а ч/з посочено от него лице. Нещо повече житейски нелогично и невъзможно е на твърдяната от ответника дата – 27.09.2024 г., ищецът да е получил в брой и на ръка сумата от 5`000.00 лева, след като от служебната бележка, издадена от „Е.Е.“ООД и неоспорена от ответната страна, е видно че ищецът в периода от 05.09.2024 г. до 07.02.2025 г. е бил на работа в чужбина.

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че РКО не е осчетоводен в счетоводството на ответното дружество, който факт отново не установява плащане и реално предаване на паричните средства.

Настоящият съд. състав не обсъжда факта, че РКО с твърдяна от ответното дружество дата 27.09.2024 г. и изписано основание за плащане „аванс заплата“ е издаден след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 17/13.08.2024 г.

От гореизложеното следва единственият възможен извод при така установената фактическа обстановка и при този разбор на док-ствата, а именно, че твърдяното от ответника изплащане на трудовите възнаграждения, които се полагат на ищеца за процесния исков период не е удостоверено по надлежния начин. Поради което не може да се приеме, че тези плащания са валидно извършени и по същество задължението на работодателя по чл.128 КТ, следва да се смята за непогасено. Това важи по отношение на дължимите суми, начислени според ВЛ в ответното дружество като платени в брой и осчетоводени за периода м.07. и м.08.2024 г., тъй като в тази част заключението е само догатка и не почива на каквито и да било док-ства.

При това положение, предявеният иск по чл.128 КТ, за неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен и доказан в предендирания в ИМ размер.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът трябва да допусне предварително изпълнение на 3 решението за уважения размер от предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ.

Изводът за основателност на основния иск обуславя уважаването на и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Дължима лихва за забава в/у неизплатеното трудово възнаграждение е в претендирания от ищеца размер, а именно 186.45 лева за периода от 18.05.2024 г. до 31.10.2024 г.

Следва да бъде присъдена и законната лихва в/у присъдените главници за трудово възнаграждение по чл.128, ал.2 КТ, считано от завеждане на ИМ – 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед на направеното в тази насока изрично искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът сумата от 1`000.00 лв., съставляващи сторени по делото разноски, включваща заплатено адв. възнаграждение и възнаграждения на вещи лица.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на Рг.РС на държ. такса от 50.00 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове и сумата от 100.00 лв., съставляваща изплатеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение на ВЛ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Б.АК.Т.”ООД, с адрес: г.Р., у.„И.“№88, с ЕИК*, да заплати на Я.С.К., от г.Р., у.

„Б.К.”№31, е.1, а.2, с ЕГН*, сумата 6`566.00 лева, неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2024 г. до 13.08.2024 г. в това число и дължимите командировъчни за пътни, дневни и квартирни за работата му като „Шофьор, т. а. (м/ународни превози“ код по НКПД:* по ТД №*/15.05.2023 г.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението по отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ, като УКАЗВА да се издаде ИЛ.