Решение № 9 от 12.01.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 469/2023
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Мария Анастасова Славчева, Тоничка Димитрова Кисьова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Смолян, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500469 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.269 и следващите ГПК, във връзка с чл.45 ЗЗД.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 4926 от 07.08.2023година депозирана от
ГПК „М. п.“с ЕИК ********* чрез адв.Г. В., срещу решение
№316/21.07.2023година, постановено по гр.д.№91282022година по описа на Смолянския окръжен съд, с което е осъдена на основание чл. 49 от ЗЗД, ГПК “М. п.“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Сл., общ.Смолян, представляван от председателя на УС В. В. да заплати на Г. И. Г., ЕГН ********** с адрес гр.Чепеларе, ул.“И.“ №4 обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 947.30 лв. , представляваща стойността на изсечената през 2020г. в поземлен имот с идентификатор *****.*.**, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Сл., община Смолян, област Смолян, одобрени със заповед РД-18-932/13.04.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, с последно тяхно изменение засягащо поземленият имот от 11.01.2019 година, с адрес на поземленият имот — местност „Ал.“, с площ от 5809 квадратни метра, с трайно предназначение на територията горска, с начин на трайно ползване иглолистна гора,. отдел (подотдел) 89/у, с номер по предходен план - ******., при съседи - *****.*.**, *****.*.**, *****.*.**, *****.*.***, *****.*.**.*****.*.** и *****.*.** дървесина към момента на увреждането, сумата от 2 170.06лв., представляваща законна лихва от датата на деликта - 08.01.2020г. до датата на предявяване на иска - 16.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 16.09.2022г. до окончателното плащане, както и е отхвърлен иска за имуществени вреди в частта за разликата над 7 947.30лв. до пълния предявен размер от 21 107.66лв. и иска за законната лихва за периода 08.01.202г. до 16.09.2022г. в частта за разликата над 2 170.06лв. до пълния претендиран размер от 5 764.56лв., като неоснователни.
1
Със същото решение е отхвърлено възражението за прихващане, направено от ГПК “М. п.“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Сл., общ.Смолян, представляван от председателя на УС В. В. за сумата от 12 190.87лв.- представляваща направени от ответника необходими разходи за добива на дървесина през 2020г. от поземлен имот с идентификатор *****.*.**, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Сл., община Смолян, област Смолян, одобрени със заповед РД-18-932/13.04.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, с последно тяхно изменение засягащо поземленият имот от 11.01.2019 година, с адрес на поземленият имот — местност „Ал.“, с площ от 5809 квадратни метра, с трайно предназначение на територията Горска, с начин на трайно ползване иглолистна гора, отдел (подотдел) 89/у, с номер по предходен план - ******., при съседи - *****.*.**, *****.*.**, *****.*.**, *****.*.***, *****.*.**.*****.*.** и *****.*.** , като неоснователно.
Със същото решение е осъдена ГПК “М. п.“, с ЕИК ********* да заплати на Г. И.
Г., ЕГН ********** разноски по водене на делото в размер на 2 378.32 лв., съобразно уважената част от исковете, а Г. И. Г. да заплати на ГПК “М. п.“, разноски по водене на делото в размер на 1 093.42 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала ищцата Г. И. Г. , в частта му относно размера на причинените й имуществени вреди, които са приети от съда единствено и само под формата на претърпяна от нея загуба в резултат на неправомерното изсичане на имота и от ответната кооперация към момента на извършване на деликта и то на базата на протокола от 16.12.2020, според който добитата от имота дървесина е в размер на 78 кубически метра, на стойност 7 974.30 лева, тъй като не е оспорен представеният с отговора на исковата молба протокол от 16.12.2020 година. Не е доволна също така и от решението в частта му с която е отхвърлен иска й за пропуснати ползи. Съответно не е доволна и от размера на уважената изтекла лихва, която е изчислена от съда на базата на протокола от 16.12.2020 година.
Направено е оплакване,че в атакуваните части решението е необосновано, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и е незаконосъобразно.
Моли окръжният съд да отмени решението в атакуваните му части и постанови ново по съществото на делото, с което да уважи исковите претенции изцяло, като претендира направените разноски за воденето на делото в пълният им обем както пред първата, така и пред въззивната инстанция.
С депозирания в срока по чл.263ал.1 ГПК писмен отговор ГПК“М. п.“ с.Сл. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага окръжният съд да не я уважава. Алтернативно ако съдът приеме, че ГПК е причинила увреждане, счита, че от размера на присъденото обезщетение следва да се приспаднат направените разходи за добив на процесната дървесина, които ответната кооперация е извършила вместо нея или които е следвало да извърши сама, за да добие тази дървесина, с което се обосновава основателност на възражението за прихващане.
Недоволна от така постановения съдебен акт е останала и ответната ГПК “М. п.“ с.Сл.. С въззивната жалба се атакува решението в осъдителната част, както и в частта, с която не е уважено възражението за прихващане.
Излагат се оплаквания,че жалбоподателят няма никакви задължения към ищцата, тъй като по делото не е установено виновно и противоправно поведение на лицата, на които е възложена сечта на процесния имот, а от всички доказателства е установено,че сечта е извършена при спазване всички законови изисквания. Липсата на виновно и противоправно поведение на извършителя на работата е основание за отхвърляне иска по чл.49 от ЗЗД съобразно указанията дадени с ППВС №7/29.12.1958 година ,ППВС №7/1959 година, ППВС №9/28.12.1996 година и трайната съдебна практика. От събраните оп делото доказателства не се установява осъществяване фактическия състав на непозволеното увреждане поради 2 недоказаност на незаконосъобразни действия на лицата осъществили сечта в процесния имот. Изводът за отговорност на ответната кооперация по смисъла на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е неверен и предвид признанието на ищцата,че не я е уведомила за извършената покупка, с което е допринесла за настъпване на вредата и нарушена разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД във вр. с указанията по т.7 ППВС№17/18.11.1963г. Ако съдът приеме,че ответната кооперация е причинила увреждане е направено оплакване, че съдът следва да приспадне от размера на присъденото обезщетение да се приспадне онова,с което ищцата се е обогатила вследствие причиненото увреждане,тъй като би се достигнало до нарушение забраната за неоснователно обогатяване. Счита, че ако кооперацията дължи изобщо нещо на ищцата, то не е на плоскостта на непозволеното увреждане, а на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като ищцата се е обогатила с размера на разходите,които ответната кооперация е извършила вместо нея или които ищцата е трябвало да извърши, за да добие дървесината.
С писмения отговор депозиран в срока по чл.263 ал.1 ГПК Г. Г. поддържа неоснователност на въззивната жалба и предлага съдът да я остави без уважение.
В съдебно заседание жалбоподателката Г. Г. редовно исвоевременно призована не се явява и се представлява от адвокат Б. К., който поддържа въззивната жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Жалбоподателят ГПК“М. п.“с.Сл. редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молба пълномощниците адвокати Б. В.и Г. В.а предлагат делото да се гледа в тяхно отсъствие, поддържат въззивната жалба, оспорват въззивната жалба на насрещната страна и писмения отговор.
Смолянският окръжен съд, след като взе в предвид оплакванията в двете въззивни жалби, писмените отговори на страните и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, след обсъждане събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищцата се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *****.*.** по КККР на с.Сл., придобит чрез покупка от Ив. Д. М. Последната е придобила имота по силата на дарение от нейната майка през 2013 г., след извършена делба между наследниците на В. Ш.. Твърди още, че до 2013 г. този имот в нарушение на изискванията на ЗЗД е отдаван имота под наем и ответната кооперация добива и ползва дървесината му. След 2013г. Ив. М. не е сключвала с ответната кооперация договор за отдаване на този имот за ползване и добиване на дървесина.
Междувременно длъжностни лица на ответната кооперация са открили от името на кооперацията процедура за изготвяне на лесоустройствен проект, без да уведомят собственицата на имота и без нейно знание. Изготвен е впоследствие технологичен план за добив на дървесина от нейния имот, както и на името на кооперацията е издадено позволително за сеч №0536941/ 08.01.2020 г., от инж. П. М. на Л. К., като представител на ГПК „М. п.”, като преди това пак от длъжностни лица на кооперацията е било извършено маркиране с одобрен карнет опис с приложени сортименти и ведомости, а сечта и извоза са реализирани в полза на кооперацията. Имотът попадал в отдел 89, подотдел „у 10” от ГСП на ответната кооперация., че за всички тези действия не само, че не е уведомявана, но не е получила каквито и да е парични суми за този реализиран от кооперацията от нейния имот дървен материал. Извършената сеч е изцяло незаконна, тъй като тя не е възлагала в качеството си на собственик на имота на никого да извършва неговото освидетелствуване в лесоустроийствено отношение, нито е давала съгласието си за издаване на позволително за сеч на кооперацията или на нейни длъжностни лица. Вредите за нея са настъпили в резултат на тези противозаконни действия на длъжностни лица на кооперация и са в пряка причинно следствена връзка с тези противозаконни действия. Имотът й е почти изцяло изсечен, въпреки че тя към онзи момент е нямала намерение да го изсича, при което й е нанесена 3 щета в резултат на противозаконните действия на длъжностни лица на кооперацията, в размер на 15 000 лева. По данни от прокурорската преписка от имота й са добити 78 кубични метра дървесина от бял бор и бук, която кубатура счита, че не отговаря на действителността, тъй като не е разбита по сортименти, не показва количеството и на дървата за огрев, а по нейна преценка изсеченото количество дървен материал е много повече от 78 кубически метра. Счита, че щетата й е в този размер - около 15000 лева, а не както първоначално е била информирала кооперацията - в размер на 10 000 лева, или в размер на 7947.30 лева, както е посочено в прокурорската преписка, защото междувременно след изсичането на имота й и към настоящият момент цената на дървеният материал се е увеличила много, т.е. в сумата от около 15000 лева - щета се включва и пропуснатата от нея полза. Твърди се от ищцата, че за извършената незаконна сеч е разбрала едва на 06.08.2021 година, когато посетила имота и видяла, че на пъновете имало марка КГМ. В тази връзка веднага заедно със съжителя си Анг. К. е посетила ответната кооперация, за да изяснят ситуацията и е подала молба вх.№ 14/06.08.2021 г., както и се срещнали с председателя на кооперацията В. В.. На тази среща той им обяснил, че не е знаел за продажбата на имота, и че тя е новият му собственик , като след закупуването на имота е следвало да го уведомят, че те са собственици. Обяснила му, че не е била длъжна да го уведомява за продажбата, тъй като нотариалният акт е вписан в службата по вписванията, а целта на вписването е именно да се придаде публичност на сделката и той е могъл да се информира за този факт стига да е бил добросъвестен. В същото време е придвижил горната преписка за добив на дървеният материал в полза на кооперацията. На тази среща председателят й предложил кооперацията да й заплати сумата от 1 390,00 лева, равняваща се на полагащите се за имота дивиденти, които не били получавани от никого след 2017г., предвид липсата на договорни отношения с кооперацията,ищцата отказала да получи предложената й сума, а поискала пълно обезщетение, равняващо на нанесената й имуществена вреда, поради незачитане на нейните права като собственик на имота от страна на длъжностни лица на кооперацията. След като не постигнали съгласие по този въпрос председателят на кооперацията й заявил да търси правата си по съдебен ред. Независимо от това на 18.08.2021 г. е подала нова молба вх.№ 15/ 18.08.2021 година с конкретизация на размера на обезщетението, но и по тази молба резултат е нямало. Това я мотивирало да отправи жалба до РП-Смолян и била образувана прокурорска преписка №2704/2021 г., по която производството било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление от страна на длъжностни лица на кооперацията, който отказ е потвърден от ОП-Смолян, а впоследствие и от главният прокурор на РБ.