Решение № 2893 от 29.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3033/2026
- Вид
- Решение № 2893
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Любомир Василев, Димитър Куртев Демирев, Мария Валентинова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2893 гр. София, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир В.
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело № 20261100503033 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3033/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София срещу решение №18031 от 08.10.2025 г постановено по гр.д.
№17958/24 г на СРС , 24 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че И. К. И. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 2811,55 лева стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., за топлоснабден имот с аб. № 46319, находящ се в гр. София, п.к. 1592, обл. София, общ.
Искър, ж.к. „********, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането ; сумата от 282,53 лева мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 16.03.2023 г., сумата от 22,71 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г . до окончателното изплащане на вземането ; и сумата от 4,18 лева мораторна лихва върху посочената главница за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 16.03.2023 г., за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №21669 от 24.07.2023 г по ч.гр. дело № 18084/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е съсобственик и потребител на топлинна енергия за процесния имот по чл.153 ЗЕ . Имотът е придобит от наследодателите на ответника К.С. и В..С.
1
Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Техем Сървисис” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация София “ ЕАД гр.София на 10.10.2025 г и е обжалвано в срок на 24.10.2025 г /по ел.поща/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът не е доказал , че ответникът е съсобственик на процесния имот , респ.потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . На ищеца са издавани съдебни удостоверения , но не са представени документи за собственост на ответника .
Решението на СРС е правилно .
В писмо на СО , р-н „Искър“ от 04.07.2027 г се твърди , че наследодателите на ответника К.С. и В.С. са придобили процесния имот на 09.12.1987 г .
Ответникът изрично е оспорил този факт в отговора на исковата молба .
С определение от 26.02.2025 г материализиращо проект на доклад СРС изрично е указал на ищеца , че е в негова доказателствена тежест да докаже договорни отношения между страните .
С молба от 07.03.2025 г ищецът е направил искане по чл.192 ГПК да се изиска от СО да представи договор от 09.12.1987 г за придобиване на процесния имот от наследодателите на ответника К.С. и В.С., а СРС е уважил молбата .
На 21.03.2025 г пред СРС е постъпило писмо от СО , НАГ , че в техния архив няма документи за собственост на бл.51 в гр.София , ж.к.Дружба .
В о.с.з на 27.03.2025 г ищецът е направил искане да се задължи СО , р-н „Искър“ да представи договор от 09.12.1987 г за придобиване на процесния имот от наследодателите на ответника К.С. и В.С. . СРС е постановил да се издаде съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с въпросното доказателство .
Издадено е съдебно удостоверение от 09.04.2025 г , което няма данни да е било получено от ищеца . Съответно , не са представени от ищеца доказателствата по съдебното удостоверение .
В о.с.з на 15.05.2025 г ищецът не е бил представляван и е даден ход по същество при 2 наличните доказателства .
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел , че ищецът не е доказал , че ответникът е съсобственик и потребител на топлинна енергия за процесния имот по чл.153 ЗЕ или на друго основание . Като е отхвърлил исковете на това основание първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна разноски пред СГС – 100 евро адвокатско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева /сега 2556,46 евро/ настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18031 от 08.10.2025 г постановено по гр.д.№17958/24 г на СРС , 24 състав .
ОСЪЖДА “Топлофикация София “ ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да заплати на И. К. И.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 100 евро разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем Сървисис” ЕООД гр.София като трето лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3