Решение № 7987 от 05.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7987 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110174768 по описа за 2024 година

Ищците П. К. И., Т. К. К., О. И. А., И. Д. А., К. Д. А., В. С. И., Н. А. А., С. А. А., М.

А. А., * В. Н., * В. *, Б. М. Г., Г. А. П., И. П. П. твърдят, че заедно с ответницата Ж. Д. А. са съсобственици по силата на наследствено правоприемство, възникнало след смъртта на * А.

, придобил право на собственост по силата на покупко –продажба, под формата на договор за продажба на държавен имот от 20.6.1990г. на имот, съставляващ апартамент64. Твърдят, че през последните години, имотът се е намирал в държане на ответницата, която е владеела собствените си 2/3 ид.ч., като е държала останалите 1/3ид.ч. за ищците. Твърди, че те я оставили да живее в имота, поради жилищен проблем. Твърдят, че на 18.11.2024г., ответницата е предприела действия по завладяване на останалите 1/3 ид.ч., като е завела в СО, район Изгрев преписка за стартиране на обстоятелствена проверка, като считат, че до този момент ответницата е осъществявала държане върху техните идеални части, като се е опитала да установи фактическа власт, която надхвърля правото й на собственост. Поради изложеното, предявяват иск за признаването им за собственици по отношение на 1/3 ид.ч. от имота.

В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК, Ж. А., твърди, че е придобила спорните 1/3 ид.ч.по силата на придобивна давност, като твърди, че е осъществявала трайно, непрекъснато, несъмнено владение върху целия имот за срок от поне 10 годи, като твърди, че имотът е ползван, ремонтиран , поддържан, заплащала е всички разходи за него, като се твърди, че фактическата власт върху целия имот е осъществена със знанието и без противопоставянето на ищците, като с посочените по – горе действия сочи, че е упражнявала правомощията на собственик. Предвид презумпцията за своене, счита, че няма доказателства, които да сочат, че е държала имота за друг, като сочи, че за периода на владение, нито един от останалите съсобственици не е предлагал финансова помощ във връзка с имота, нито тя е искала такава. Твърди се, че по отношение на останалите съсобственици, тя изначално е установила фактическа власт върху целия имот, живее постоянно в него със знанието и без противопоставянето на останалите, не са налице спорове относно ползването, като счита, че изложеното обосновава промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Твърди, че противопоставянето от страна на ищците е сторено след изтичане на 10-годишния давностен срок, поради което и тя вече е придобила право на собственост. Счита, че ищците са се отказали от правата ски върху 1 имота, като са я оставили да го владее и управлява, без да взимат участие в текущите разходи за поддръжка и запазване на имота, не са предприемали никакви действия по отношение на него.

Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в първото по делото открито съдебно заседание , СРС прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че с договор, сключен на 20.6.1990г. * А. е придобил право на собственост върху ап.64, починал е на 7.7.2014г. и е оставил свои наследници по закон – преживяла съпруга - ответницата, и ищците и че страните не спорят относно твърдяните квоти по искова молба.

Видно от представеното удостоверение за наследници, * А. е починал на 7.7.2014г., като ищците са наследници по право на заместване, на сестрите и братята на А. – П. И. – син на сестрата на * А., *, Т. К. – дъщеря на сестрата на * А. – *. Останалите ищци са наследници по закон на брата И.н А., сестрата * И.а, сестрата *, и брата *.

На 7.10.2024г Ж. А., чрез пълномощника си адвокат К., е подала до Со – Район Изгред заявление за извършване на проверка и заверка на молба – декларация по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост, като на 21.11.2024г., ищците са получили от СО, район Изгрев информация за отпочналата процедура по обстоятелствена проверка, като в дадения седмодневен срок са подали възражение.

Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е предявена на 16.12.2024г.

Видно от издаденото на Т. К. удостоверение за данъчна оценка на 18.12.2024г., и актуално към тази дата, ищците имат неплатени задължения към Столична община, Дирекция Общински приходи, отдел Оп Изгрев, неплатени към датата на издаването на данъчната оценка.

По почин на страните са разпитани свидетели.

Свидетелят * М.а не познава лично * А., като около 2000г. се е запознала със сестра му – *, която я запознала със сестра му *. Свидетелката живеела в един квартал с *.

Показанията на свидетелката предават чутото от двете сестри * и * – този факт се потвърждава в показанията на свидетеля М.а двукратно. Двете сестри са й казвали, че са близки с брат си *, той бил болен от рак, те се грижели за него, защото имал нужда от помощ и средства. От сестрите знае, че * бил семеен, но съпругата му имала проблем с алкохола и не полагала грижи за него. Преди да почине, сестрите го вкарали в болница, полагали доста грижи, не е имало с какво да се храни. По думите на свидетелката, сестрите са се грижели за него може би една или две години, преди да почине. Отношенията със съпругата му не били добри, сестрите я изгонили от апартамента, защото не се отнасяла добре с него. Свидетелката сочи, че дори 7-8 месеца след смъртта му, тя не била в апартамента, като тя се е върнала в апартамента, но те са я съжалили, защото не е имало къде да живее. Те чистели апартамента след неговата смърт. Свидетелката сочи, че не е виждала лично нищо от посоченото, а предава казаното от двете сестри. * починала през 2000г., а * – през 2016г. Грижите се изразявали в храна, чистене и полагане на сестрински грижи.

Свидетелят Н. * не познава * А., знае за него от П. К., който е негов приятел, с когото са работели заедно от 2010-2023г. Свидетелят също сочи неща, които знае от П. К., а не свои лични наблюдения, както изрично посочва на съда. П. около 2013-2014г., спрял да идва на традиционната среща след работа след свидетеля, защото имал ангажимент с вуйчо си, който не бил добре, трябвало да се грижат за него, да го обслужват, а след смъртта му имало проблем с поддръжката, чистене и други неща. П. му споделял, че се грижи за вуйчо си.

Свидетелят знае за съпругата на вуйчото, както и че тя не се е грижила за *, затова те са 2 поели грижата за него, като тя за този период не е живяла в апартаменат и не го е обгрижвала преди смъртта му, когато бил на легло. Около една година след смъртта му, П. трябвало да се грижи за жилището, да се изчисти, да се пооправи. Свидетелят сочи, че от П. знае, че съпругата имала проблеми с алкохола, пребИ.вала по пейките някъде из Дианабад.

Свидетелят * е бивша колежка на Ж. А. от болница Шейново, когато Ж. дошла в нейния екип през 2007г., тя я обучавала, и работила в болницата около 4 години. Запазили си отношенията оттогава. Свидетелката сочи, че не е виждала ответницата да пие друго освен бира по събирания, нито да има проблем, свързан с алкохола. От началото на 2023г. до средата на 2024г. свидетелката била личен асистент на Ж., била е с нея почти ежеднено, през 2010-2011г., преди да се разведе, е живяла в апартамента за 4-5 месеца, с Ж. и *.

Свидетелката сочи, че Ж. полагала грижи за съпруга си, чистела, правила абсолютно всичко, тя изцяло пазанувала. Когато той бил в болница, тя била неотлъчно там, полагала грижи за него. Дори когато бил здрав, той не ходел на пазар, цялата домакинска работа падала на нея.

Към смъртта на *, Ж. живяла в апартамента, от тогава, досега, никой друг не е живял в него, не е чувала някой друг да има претенции. Докато били живи родителите на Ж., те много й помагали, правила е ремонти – сменена дограма, боядисване, нови шкафове, нови мебели.

Ж. не й е казвала да е търсила пари от някого във връзка с ремонтите, казвала, че това е нейният дом, още по времето, докато * бил жив, се натрупали сметки към Топлофикация и Софийска вода, Ж. ги оправила сама. След като Ж. спряла да работи, се виждали два – три пъти месечно, чували се ежемесечно, като точно преди да отиде да живее у тях, имало период, в който не са се виждали за няколко месеца. От живота си в апартамента за около 5 месеца през 2010-2011г., свидетелката придобила пряко впечатление за грижата за дома, домакинската работа, като впоследствие, Ж. продължила да й споделя затова. Свидетелката сочи, че знае,че Ж. не е присъствала на погребението на съпруга си, като тя й се обадила вечерта и й казала, че сестра му * дошла, нанесен й е побой и е била изхвърлена на площадката в блоковото пространство, май отишла при охраната, не знае кой е извикал линейка, но Ж. постъпила в Пирогов, била в кома след този побой. Обадила й се преди да изпадне в кома, след като била изхвърлена от сестрата на *. КСвидетелката сочи, че не е поддържала връзка с нея наколко дни, но тя й казала, че не е имало как и не я пуснали да присъства на погребението. Побоят бил докато * още бил жив. Ж. й казала, че съпругът й е в тежко състояние, не е могъл да реагира, просто му капели сълзи и не е могъл да спре сестра си. След неговата смърт, Ж. останала в Пирогов, като не знае колко време е останала. Ж. й казвала, че клубовете били прибрани от сестрата, те са искали среща с нея, за да даде 1200лева за погребението, за да й върнат клюбовете. Срещнала се с роднините, придружена от свой племенник, поискали банкова сметка от тях, по която да преведат парите, те нямали.

Ж. се върнала в апартамента, но не е сигурна точно кога.

Свидетелят Светла *, съседка на апартамента, сочи, че живее в блока от 1984г., тя е на девети етаж, апартаментът – на десети, Ж. дошла през 1990г. или 1991г., като приятелка на *, официално записана в домовата книга през 1992г. С Ж. се сприятелили през зимата на 1997г, поддържат приятелски отношения и досега, а откакто е загубила зрението си, се старае да й помага с каквото може. Тя се грижела за съпруга си, имало момент, в който той нямал никакви доходи, тя издържала двамата с помощта на родителите си, впоследствие, той станал портиер в блока, когато той не бил добре, тя го замествала, за да имат доходи. За апартамента се грижела Жени, била еталон за чистота, след смъртта му положила много усилия, за да се боядисат стаите, да се смени дограмата – това се вижда, и знае това обстоятелство, защото се е налагало да й услужва със средства за капаро, които Ж. после връщала. Един летен ден, рано сутринта, Ж. й се обадила, свидетелката мисли, че е през 2014г., лятото, за да й помогне да намерят мъже да свалят * до линейката. Свидетелката обиколила да търси мъже – съседи, тогава той не бил добре, трябвало да го карат в болница.

Свидетелката сочи, че не е виждала роднините му, когато бил болен събирали по съседски пари, за да отиде да се оперира, имал херния.

От охраната разбрала, че * е закаран в болница, а Ж. я били и изхвърлили. Попитала къде са я изхвърлили, той казал, че не знае. Тогава свидетелката не я е търсила по телефона, 3 имала ангажименти, надявала се, че до няколко дни нещата ще се изяснят. По съседни се питали какво става с нея, после се разбрало,ч е се е върнала с помощта на племеника си, но нямала връзка с нея. Ж. й казала, че племеникът се срещнал с роднините, за да уредят парите за погребението и към момента на разпита свидетелката сочи,че й помагала, като подреждала документите, като намерили копие на фактура за 529 лева и сто и няколко лева, попитала Жени колко пари е дала за погребението, тя казала, че й искали 1200лева, пък били два документа за около 800лева. Ж. й казала, че не е платила исканата сума, защото искали да им посочат банкова сметка, да има документ, те не й посочили. Ж. се върнала от Пирогов някъде 10 дни след това, от разговор с нея разбрала, че около седмица е била в много тежко състояние. Свидетелката свързва изложеното с погребението в началото на юни месец.