Решение № 17214 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17214 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110143345 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 05.05.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Е. М. В. за сумата 2923,77 евро (5 718,40 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.05.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 436 евро (852,74 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 22.04.2025г., сумата 21,32 евро (41,70 лева), представляваща цена услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.05.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 5,15 евро (10,07 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 22.04.2025г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 26345/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.05.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните 1 съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2022г.- м. април 2024г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в **************************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал. 1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е. М. В. за сумата 2923,77 евро (5 718,40 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

***************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.05.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 436 евро (852,74 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 22.04.2025г., сумата 21,32 евро (41,70 лева), представляваща цена услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.05.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 5,15 евро (10,07 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 22.04.2025г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.05.2025г. по ч.гр. дело № 26345/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че изброяването в разпоредбата на чл. 153 ЗЕ на собствениците и титулярите на вещното право на ползване като потребители на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с 2 топлопреносното предприятие не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в разпоредбата на чл. 153 ЗЕ за скл. на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия в имота. В отговора се навеждат доводи, че доставката на топлинна енергия представляват непоискани доставки по см. на чл.

62 ЗЗП. Ответницата развива съображения, че посочения нормативен акт, в частта, касаеща методиката за дялово разпределение, е отменен. Същата оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

В обобщение, ответницата счита, че предявените искове са неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства- н.а. № 147/ 21.02.1992г., том XI, дело № 2250/ 1992г., се установява, че ответницата Е. М. В. е придобила правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 42, с административен адрес: *********************, чрез правна сделка- дарение.

Видно от представения акт за смърт, В.Г.Г. е починала на 17.04.1993г.

Установява се, че М.П.Г. е починал на 29.10.2022г. и е оставил наследници по закон низходящата от първа степен Е. М. В..

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1027826636/ 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1438,01евроо (2812,51 лева). От представената обща фактура № 1035213427/ 31.07.2024г. се установява, че за отчетен период 01.05.2023г.- 30.04.2024г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1485,73 евро (2905,84 лева).

Oтносно количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот, пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на СТЕ, абонатната сграда на процесната сграда е автоматична, с пластинчати топлообменници. Общият топломер се отчита по електронен път с 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

В процесния имот има четири радиатора без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), за които се начислява топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). В имота няма водомер за топла вода, поради което количеството топлинна енергия за БГВ се определя по разходна норма 140 литра/ денонощие за един потребител. През процесния период имотът се е обитавал от трима потребители. За периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 2923,41 евро (5717,70 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Конкретиката на случая сочи, че ответницата е придобила правото на собственост върху имота чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл.

18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Установява се, че учреденото право на ползване в полза на М.П.Г. и В.Г.Г. е прекратено със смъртта на ползвателите- чл. 59 Закона за собствеността (ЗС).

В светлината на изложеното, ответницата е потребител на топлинна енергия.

Във връзка с доводите в отговора на исковата молба следва да се посочи, че в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени разяснения по въпроса По 4 въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. В същото е прието, че страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие е собственикът, вещния ползвател или облигационният ползвател, на когото е прехвърлена партидата. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Следователно, страна по облигационното правоотношение е собственикът на имота или носителят на вещно право на ползване.