Решение № 250 от 28.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Варна, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501626 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 41099/20.06.2022г на Г. С.

К. срещу решението на ВРС-48с-в № 1886/13.06.2022г по гр.д.***014/2021, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Т. Г. Г. искове за лишаването на последния от родителски права по отношение на детето А. Т. Г. ЕГН **********, на осн.чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК.

Счита постановеното от ВРС решение за необосновано, несъответстващо на събрания по делото доказателствен материал и постановено в резултат на съдебно производство, изпълнено с тежки нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от председателя на съдебния състав. Основанията й за това са следните:

1/ Относно оценката на писмените и устните доказателства събрани по делото :

Към ИМ са приложени официални документи с общ обем от близо 250 страници, включващи множество заповеди за защита, издадени по реда на ЗЗДН, съдебни решения по ЗЗДН, съдебно-медицински удостоверения, психологични консултации, комплексни експертизи, присъди по наказателни дела и дори снимков материал, които доказвали, че ответникът извършвал системни актове на психическо и физическо насилие над малолетния си син А..

В хода на съдебното производство на съда били предоставени и нововъзникнали писмени доказателства, вкл. и влязла в сила осъдителна присъда за ответника, постановена 1 във връзка с извършено от него престъпление спрямо собственото му дете.

Извършено е било изслушване на детето в „синя стая", като изложеното от него напълно потвърждавало твърденията в ИМ.

Разпитани били двама свидетели, чиито показания необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл.132 ал.1 т.1 СК. също установявали

Във връзка с разпоредбата на 132 ал.1 т.2 СК на съда били предоставени документи удостоверяващи, че Т. Г., както в миналото, така и понастоящем, без основателна причина трайно не полагал грижи за малолетния си син и не заплащал дължимата издръжка за същия.

Това било видно и от течащото към момента срещу него досъдебно производство № 08705/2021 на РП-Варна за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК за престъпно бездействие на ответника, изразяващо се в незаплащането на дължимата издръжка за детето за период от почти година и половина назад спрямо настоящия момент.

В последното с.з. представителят на РП-Варна е изразил становище за основателност на иска и следва да бъде уважен.

Накратко, всички писмени и устни доказателства, събрани по делото, били в подкрепа на твърдението, че поведението на ответника представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето и дори за живота на малолетния А., както и че бащата без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.

В същото време, отв.Г. не е представил нито едно доказателство и не довел нито един свидетел, които да оборят твърденията по ИМ.

Освен това, Т. Г. не се е явил на нито едно от заседанията по делото лично, нито чрез упълномощения си процесуален представител, с което е неглижирал делото, показвайки неуважение към съдебната институция и нехайство спрямо правата на малолетния си син.

Единственото му участие в производството било изпращането на писмения отговор срещу ИМ, изпълнен главно с цитати със съмнително авторство, автентичността на които не е потвърдена със съответните документи. Отправя твърдения, които, видно от събраните писмени доказателства по делото, не отговарят на истината. Заявява, че отношенията му с детето са влошени поради наличието на синдром на родителско отчуждение и конфликт на лоялност, като вменява вина за това на майката, без да уточнява, обаче, че тези въпроси са били предмет на друго, наскоро завършило съдебно производство, в което и твърденията за синдром на родителско отчуждение, и тези за конфликт на лоялност са били отхвърлени като недоказани. Представил е една единствна съдебна психиатрично-психологична експертиза на детето, изготвена по едно от наказат.дела, по които вече е осъден, заедно с изготвеното към нея психологично изследване, завършващо със сл.заключение: „Това определя перспектива за развитие на родителско отчуждение, без категорични данни за него към момента". Или, казано накратко, ответникът е приложил към отговора си документ, който оборва собственото му твърдение. Опитва да внуши, че никога не е извършвал насилие над малолетното си дете, въпреки множеството съдебни решения, потвърждаващи противното и то със силата на пресъдено нещо. Г. не признавал, че според 2 правораздавателната система, установените с влязло в сила съдебно решение факти се считат за доказани и признати като част от обективната действителност и продължава да ги отрича, с което се изчерпвало и цялото му участие по делото.

Въпреки така изложената фактическа обстановка, председателят на съдебния състав не е извършил адекватна преценка на доказателствата по делото и е отхвърлил иска като неоснователен. Мотивира решението си, стъпвайки върху недоказаните твърдения на ответника за синдром на родителско отчуждение, които са извън предмета на производството по чл.132 СК.

2/ Относно мотивите на съдебното решение:

РС е приел, че в конкретния казус не се установявало наличието и на двете кумулативно изискуеми предпоставки: родителят да представлява опасност за личността, възпитанието, здравето на детето А. и случаят да е тежък.

Този извод е изключително необясним предвид представените по делото стотици страници писмени доказателства и влезли в сила съдебни решения, от които е видно, че насилието, упражнявано от бащата спрямо детето, е не само системно, а и ескалирало по жестокост с всеки следващ случай, а последиците от него ставали все по-тежки за самото дете. Оставал въпросът кое според съдебния състав следвало да се третира като особено тежък случай - нанасянето на тежка телесна повреда или причиняване на смърт?

Следващият извод на съда е, че пречка за изготвянето на СППЕ по делото е поведението на ищцата, която с поведението си възпрепятствала даване на обективно заключение.

Този извод също бил крайно несъстоятелен. От документите по делото е видно, че не ищцата, а ответникът не е заплатил определения от съда депозит за вещите лица. Ищцата не отказала по никакъв начин участие в СППЕ, нито е отказала да заведе детето за извършването й, а единствено и съвсем основателно е обърнала внимание на съда и вещите лица, че провеждането по този начин на назначената експертиза осъществявал състава на престъплението по чл.296 ал.1 НК.

Недоумение относно правната грамотност на съдебния състав буди и анализът на съществуващата към момента заповед за защита от домашно насилие, скрепена с влязло в сила съдебно решение. Според съда тази заповед имала обхват само до изброените в нея места, като нямало пречка извършителят на акта на домашно насилие и жертвата да се срещали на всички други, невключени в заповедта места. В същото време според съда неосъществяването на такива срещи е вменено във вина на майката и е представено като отчуждаване на детето от бащата. Правейки опит да влезе в ролята на тълкувателна инстанция, председателят на съдебния състав е пропуснал да забележи, че и в съдебното решение, и в издадената въз основа на него заповед за защита, било записано, че наложената мярка е по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН - разпоредба, която императивно указва налагането на пълна забрана за контакт между извършителя и жертвата на домашното насилие, допълнително включваща забрана за доближаване на жилището, местата за отдих, обучение и други, а не 3 ограничаваща забраната конкретно до тези места.

Със следващия записан в решенето мотив, съдът показал и „завидни умения" в науката „Психология", като е достигнал до извода, че невъзможността на едно 11-годишно дете да разбере въпроса, зададен му по време на изслушването в „синята стая", означавало, че „това поведение обосновава извод за предубеденост и внушено поведение у А. спрямо баща му Т. Г.".

В същото време председателят на състава изцяло е игнорирал подробните разкази на детето за многобройните случаи на физическо и психическо малтретиране, заплахи и обиди, на които е било подложено всеки път по време на престоя му при своя биологичен баща.

Най-абсурдният извод на съда, изложен в решението е, че „безспорно бащата не се е отказал от сина си и поведението му не може да се определи като бездействие и незаинтересованост".

Остава неясно как съдебният състав е достигнал до този извод при положение, че бащата не е взел никакво участие по делото и не се явил в нито едно от съд.заседания.

Неясно е как съдът е добил „безспорни" впечатления от родителя, с който не е успял да общува по никакъв начин. Или поне, не и по регламентиран начин. И как съдът е достигнал до убеждението, че майката извършва действия по отчуждаване на детето от бащата, при положение, че нито по настоящото, нито по което е да било от предходните съдебни производства между същите страни, не е представено дори едно доказателство за такива действия от страна на майката.

Услужливо за ответника, съдът е пропуснал изцяло да коментира изложените факти относно незаплащането на дължимата издръжка. Макар и информиран, че срещу бащата са били образувани две досъдебни производства за престъпления по чл.183 ал.1 НК, които понастоящем са обединени в обща преписка под N9 *** на Районна Прокуратура Варна, съдебният състав е отказал да обсъди този въпрос в решението си.

По думите на съда бащата да не се бил отказал от детето си, макар да се е отказал да изпълнява задълженията си към него, вменени му както от закона, така и от влязло в сила съдебно решение за присъдена издръжка.

Съдът е основал решението си за отхвърляне на евентуалния иск по чл.132 ал.1 т.2 СК на факта, че РЛО с бащата протичал по телефона като доказателство за заинтересованост от страна на бащата спрямо детето, но без да уточни, че свидетелските показания по делото сочат, че бащата използвал този формат за контакт само и единствено с цел да заплашва детето да не свидетелства срещу него в различни съдебни производства, търсейки начин да избегне административно-наказателна или наказателна отговорност за собствените си действия.

3/ Относно допуснатите в производството множество нарушения на материалния и процесуалния закон.

Още в разпоредителното закрито заседание по делото с определение № 1813 съдът е изключил от материалите по делото част от доказателствата, представени заедно с ИМ, 4 обосновавайки се, че били събрани по други съдебни и досъдебни производства и нямали отношение към настоящото дело.

Счита, че с това си действие съдът не е спазил разпоредбата на чл.159 ал.1 ГПК, тъй като изключените доказателства не са такива, които нямат значение за решаване на делото.

Макар и събрани в други производства, ясно свидетелстват за личността на ответника по отношения на агресивния му характер и склонността му да налага волята си чрез използване на физическа сила, най-вече спрямо членовете на собственото му семейство, създавайки по този начин опасност за здравето и живота на околните.

Постановеното от ОС-Русе през 2021г решение, с който РЛО на бащата е силно ограничен вследствие извършените от него многобройни актове на насилие, който да се осъществява в присъствието на социален работник или психолог от съответната социална служба, е обжалвано от ответника и вече една година се очаквало от ВКС произнасяне по допустимостта на жалбата – гр.д.N 92758/2021 на IV ГО. Това означавало, че след отпадането на заповедта за защита от домашно насилие, все още следва да се прилага режимът, постановен от немския съд, при който детето и бащата имали право да остават сами за дълъг период от време, а това , според ищцата, било предпоставка за извършване на нови актове на насилие. Въпреки множеството отправени искания от ищцата този факт не бил отчетен от съда.